Портативната маса, изработена от картон, може лесно да се превърне в компактен куфар и да отидете с него където пожелаете.
Новозеландските дизайнери са измислили картонената маса и са я нарекли „Рефолт“ или „Нагъната“.
Създателителите са я описали като: „удобна, сгъваема, лесно преносима, достъпна и 100% годна за вторична преработка.
Масата може да издържи теглото на възрастен човек, независимо, че тежи само 6,5 килограма.
Конструкцията ѝ позволява да се работи както в седнало така и в изправено положение. Освен това „Рефолт“ може да се сгъне като портфейла и да се транспортира навсякъде.

Ако искате да узнаете как живечт паяците, елате в Ню Йорк
Често хора, особено жени и деца, се страхуват от паяци и не ги обичат.
Въпреки това, в Американския музей по естествена история в Ню Йорк предлага да се победи тази фобия, където всеки може да се срещне с представители на членестоноги малко по-близо.
Точно за това тук се отваря нова изложба „Живота на паяци!“
Кураторът на изложбата казва, че паяците просто са неразбрани.
Мнозина отиват със страх от паяците и е трудно да обяснят защо те се страхуват от тях. Да, паяците могат бързо да се движат в непосредствена близост до вас. Те са спринтьори, а не бегачи на дълги разстояние. Е, те са и малко по-космат.
Въпреки това, мнозина се страхуват от тези същества, които действително могат да бъдат вредни. Почти 100% от паяците не са в състояние да навреди на кожата на човека. Повечето от тях са толкова малки, че не могат да наранят кожата. Дори ако биха могли да я повредат, което е малко вероятно и да инжектират отрова, която имат почти всички паяци, то отровата няма абсолютно никакво влияние върху хората. Така че наистина, паяк не е страшен човек.
В изложбата са включени около 20 представители на паякообразните. Сред тях има и скорпиони и тарантули, които също принадлежат към този клас. Учените познават повече от 44 хиляди вида паяци. Въпреки това, те вярват, че това е само половината от всички видове паяци в света.
Следва да се отбележи, че паяците не са насекоми, а безгръбначни. Всички те, с изключение на само един вид са хищници. Кураторът на изложбата казва, че паяците се хранят с вредители, което е от голяма полза за хората.
Хората трябва да научат нещо. На първо място, че паяците са полезни, а не вредни. Те са много разнообразни, а ние знаем много малко за тях, въпреки факта, че са много често срещани и важни за нашата планета. В последно време паяците са се превърнали в обект на активна изследователска дейност.

Стефан Цачев Данов от Лилково съвсем не беше мъртъв, независимо от това, какво си мислиха властите за него.
Човекът нито се криеше, нито искаше да изчезне.
Заради глупава чиновническа грешка, 78 годишният Стефан Данов беше обявен за мъртъв от Службата за социално подпомагане.
За да докаже, че е жив, Стефан занесе снимки, чрез които трябваше да го индетифицират.
Странно, но в Службата не бяха поискали смъртния му акт, преди да го обявят за мъртъв.
След злополучните разкрития се опитаха да се отърват от него.
Такива като него миришеха вече на пръст. Има ли значение, кога е умрял вчера, днес или след известно време?

От къде произхожда фразата „Гол като сокол“?
Обикновено този израз използваме в речта си, когато говорим за беден човек.
Но защо тук се споменава думата „сокол“?
Тук изобщо не става дума за птицата сокол.
В древни времена стенобойната машина или така наречения таран наричали сокол.
Това оръдие представлявало гладък, гол ствол на дърво с метални накрайници, който бил закрепван на верига.
От тук идва и изразът „Гол като сокол“.

Течала си река в пустинята. Тя била малка, но в близост до бреговете ѝ процъфтявал живот: цъфтели цветя, шумоляла тревата, пеели птици, върби наклонявали дългите си клони и я галели. Реката се радвала на живота около себе си и всичко ѝ изглеждало навсякъде прекрасно.
Една нощ до нея пропълзяла змия и изсъскала:
– Ти си толкова щастлива тук, а малко по-далече от твоите брегове всичко умира от жега …..
Ако змията е била по-добра и мъдра е щала да каже: „Ти си толкова добра, не жалиш влагата си и спасяваш от гибел цветя, треви и дървета в тази нажежена от горещината пустиня“. Но тя не била такава, а била зла и завистлива.
Реката се наскърбила:
– Как мога да помогна на пустинята?
– Посъветвай се с човека, – отговорила змията.
На сутринта човекът изслушал реката.
– Добре, – казал той, – аз зная какво да правя.
Ако човекът е бил мъдър и грижовен е щял да каже: „Ти и така правиш всичко, което можеш“. Но той бил закоравял и небрежен.
Взел кирката и без много да се замисли, разкопал бреговете на рекичката и направил множество канали, които я свързали с пустинята. Водата по тях отишла в пясъка, а по бреговете, къдете преди течала, всичко изсъхнало.
Още повече се натъжила рекичката. Долетяла до нея райската птица.
– Какво се е случило? – попитала тя.
Разказала ѝ рекичката за своята голяма мъка. Тогава райската птица ѝ казала:
– Ти не си родена, за да напояват цялата пустиня. Това не можеш да направиш. Връщайте се във своето корито и дай живот на своите брегове.
– Но на мен ми е мъчно за пустинята ….
– Радвай се на живота на своите брегове, не тъжи за нажежената пустиня. Радостта ти ще укрепи твоите сили, а скръбта ти ще привлече хората. Те ще видят жизнеността на твоите брегове и ще се досетят как да оживят пустинята. Това е твоето предназначение …..
Потекла рекичката отново на мястото си и понесла със себе си радостта, която дава живот на бреговете и мъката, че не може да оживи цялата пустиня.