Николо Тарталя е известен в света с това, че пръв е намерил начин как да изчислява корените на кубично уравнение. Едно от неговите хобита е било да измисля разнообразни логически задачи.
Днес ви предлагам една от тях.

Преди смъртта си един човек оставил завещание, според което 17 коня трябвало да се поделят между тримата му синове в отношение: 1/2:1/3:1/9.
Как е било изпълнено завещанието?

Вероятно ще приложите уравнение, но Николо е живял във съвсем друго време и е разсъждавал преди  всичко логически.

Да, отговорът е два, шест и девет коня, но интересното е решението на Тарталя.

Как мислите, какъв начин е предложил той?

Днес всеки от нас знае повече по математика от Николо и за това ще ви бъде трудно да разсъждавате логически като него, но все пак опитайте.

Отговор: Ако се прибави още един кон, общия брой на животните ще стане 18. Ако се изчислят пропорциите спрямо 18, се получава точно число за дела на всеки от синовете. При това един от конете ще се окаже излишен.

Тъмнината бе обгърнала с уморените си длани стихналото градче. Във всеки дом цареше тишина и спокойствие. Градската суматоха оставаше отвън, зад портите.

Това бе най-хубавото време, когато семействата се събираха и си разказваха интересни истории край огнището.

Домът на Калчо ковача по нищо не се отличаваше от другите, но си имаше безценен разказвач. Това бе дядо Марин, възрастен човек с посивели коси, запазил яката си снага. Много страни бе обиколил, с какви ли не хора се бе срещал, през какви ли не беди и препятствия беше минавал, но доброто си сърце бе запазил.

Тази вечер малките го бяха наобиколили и настойчиво му се молеха:

– Хайде, дядо Марине, разкажи ни нещо, моля ти се.

Старият човек вдигна стомната, пийна малко, усмихна се добродушно на децата и примирено каза:

– Добре, добре, само мирувайте.

Децата веднага се умълчаха, сякаш някой бе замахнал с вълшебна пръчка и им бе залепил устата.

– В Рим имало един банкер, – започна своя разказ дядо Марин. – За него говорели, че е най-богатия човек на света.

– Наистина ли? – запна учудено малкия Станимир.

Някой от останалите изшъткаха на малчугана, но Дядо Марин не му обърна внимание, а продължи:

– Веднъж поканил папата с кардиналите му на гости у дома си на вечеря. Ястията били поднасяни в златни съдове.След вечеря всички се отпуснали тежко по местата си сред оглозгани кости, рибни скелети, черупки от стриди и кори от портокали. Банкерът казал: „Какво пък, по-добре да си спестим миенето“ и изхвърлил един от съдовете през прозореца

Гостите веднага последвали примера му и започнали да изхвърлят всички съдове от масата през отворените прозорците,а те падали в реката, която минавал край този дом. След тях полетели мръсните покривки, белите кърпи за хранене. ……, всичко, до което успели да се доберат. Гостите се смеели, а смехът и отеквал надалече от дома.

– Но дядо, нали каза, че съдовете били златни, – обади се Силвия. – Нима за този банкер те не са имали стойност?

– Той бил много хитър човек, – засмя се дядо Марин. – Преди това бил наредил да опънат мрежи край брега. Там стояли гмуркачи, които изваждали всичко, което се изплъзнело от мрежата.

– И всичко ли са успели да хванат? – попита Станимир.

– Един от служителите в домакинството на банкера, се появил на брега на сутринта и започнал да проверява всички извадени предмети по списък, като пробивал дупка срещу името и описанието му на листа, – допълни разказа си дядо Марин.

– Че това ли му е прехваленото богатство? – изрази гласно неодобрението си Симо.

– Може би така е искал да покаже, че златото няма голямо значение за него, тъй като е много богат, – заключи Севдалин.

Дядо Марин весело гледаше децата край себе си, слушаше коментарите им и се усмихваше, а на себе си казваше: „Виж колко са малки, а разсъждават, като големи хора, има хляб в тях“.

Целта на християнския живот е човек да очисти сърцето си. „Само чистите по сърце ще видят Бога“ казва Свещеното Писание.

Да, „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. Тук става дума за духа. Защото чистите по дух обичат хората. И в това се изпълнява Божията заповед: „да възлюбиш ближния, както себе си“.

Когато човек съгреши, той се затваря в себе си. Има съвест, но тя не може да се успокои.

Това е като затворено огнище. Около него се индуцира електрическо поле с неправилни заряди.
Поразяват се множество центрове.

Когато се засегне центърът предизвикващ свиване или разширяване на кръвоносните съдове, ето ти хипертония.

Ако бъде поразен центърът за регулиране на стомашно-чревния тракт, следва язва.

Съществува пряка връзка между грях и болест, въпреки че не винаги болестта е следствие от грях.

Затова „повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“.

Тя е красива и активна, жизнерадостна и невероятно обаятелна. Нейното име е Ксения Безуглова.

Тя казва:

– Човек винаги има на какво да се радва.

Но има нещо, което е голямо предизвикателство за тази красавица. Тя се придвижва с инвалидна количка.

Животът на тази млада жена, безвъзвратно се изменил преди седем години, след ужасна катастрофа.

Но това не я е направило отшелник. Тя не се обидила на живота заради това, че е белязана с печата „инвалид“.

Ксения е родила две дъщери. Спечелила е конкурс за красота и се е заела да помага на хора с увреждания.

Броненосците са единствените животни, които страдат от проказа наравно с човека.

Инкубационният период на проказата е от три до пет години, но може да варира от шест месеца до няколко десетилетия!

Най-много болни от проказа има в Бразилия, Индия и Мианмар.

Счита се, че болестта е възникнала в Източна Африка и се е разпространила по време на географските открития, колониализма и търговията с роби.

Създаването на ваксина срещу проказата е трудно, тъй като бактериите причиняваща заболяването не могат да се поддържат в лабораторни условия.

Проказата се третира чрез лечение. Лечението на туберкулоидната проказа се осъществява с лекарствата дапзон и рифампицин в продължение на шест месеца, а на лепроматозната проказа с рифампицин, дапзон и клофазимин в продължение на дванайсе месеца.