Люлеещи се столове са изобретение, което сравнително наскоро е навлязло в Америка.

Някои хора смятат, че те са измислени от Бенджамин Франклин, но това не е така.

Първите люлеещи се столове са се появили в началото на 18 век и много се харесали на хора, които имали болки в гърба или ревматизъм.

Това не е просто люлеене, което ви успокоява и което благотворно влияе на самочувствието ви.

Люлеещият се стол автоматично настройва центъра на тежестта на човек, седящ върху него, което му дава възможност да заемете най-удобното положение.

Това е един от примерите на човешко поведение, където създателят умолява хората да помислят, преди напълно да се потопят в работата си.

Този паметник е построен в стената на голям бизнес център, като знак за сериозните усилия на трудещите се напълно отдадени на работата си.

Човекът е проникнал с главата си в стената и обратен път няма. Сега той не се нуждае от костюм или диплома. Измъчва себе си до състояние на невъзможното.

Бил е на път дни наред, недоспал и гладен. Да, той е постигнал всичко, а може и да не е могъл.

Но идва моментът, когато няма повече сили и работата е станала истинско изпитание. Тя е взела всичко, започвайки от здравето и свършвайки с така необходимата ни топлина и любов.

В сърцето е останало само празнотата, нищо не носеща в себе си, лишена от всякакъв смисъл.

Пазете се от прекомерно натоварване. Не допускайте работата ви в живота да се превърне в заплаха за вас.

От НАСА искат да отглеждат картофи на Марс. За сега експертите правят експерименти върху почвата на перуанската пустиня. Учените са възпроизвели условията на Марс и са насадили 65 сорта картофи в Перу.

Знае се, че от НАСА планират да изпратят хора на Марс в близкото бъдеще. Много препятствия, стоят на пътя на мисията.

Един от най-големите проблеми, вероятно ще бъде достатъчното количество хранителни запаси.

НАСА работи с Международния център по картофите в Перу, за да възпроизведе условията на Червената планета. Учените смятат, че почвата на Марс наистина има хранителни вещества, които са необходими за оцеляването на растенията.

При експериментите изследователите се опитват да намерят онзи тип картофи, които са подходящи за отглеждане в извънземна среда. И ако всичко върви както трябва, хората на Марс наистина ще ядат картофи.

Нима човек може да остане безразличен, когато някой до него се нуждае от помощ?

Наталия не можеше да се преструва, че не ги вижда и да подминава нуждаещите се. Тя съчувстваше на всеки, помагаше му според силите и възможностите си.

Един ден след работа Наталия се отби в търговския център. Погледа ѝ бе привлечен от млада жена с момиченце. Явно майката беше нервна и ядосана.

– Какво искаш? – кресна тя на детето.

– Искам да ям, – тихо каза момиченцето.

На няколко крачки от тях деца си купуваха сладкиши. В случая не ставаше въпрос за каприз. Момиченцето бе облечено с вехти дрешки и начина, по който поиска да яде, явно говореше, че наистина е гладно.

Майката се вбеси и бутна момиченцето.

– Ти ми съсипа целия живот, – крещеше тя на дъщеря си.

След това майката тръгна нанякъде и изчезна …

Момиченцето седна на една от  пейките и се разплака. Плачът му бе тих. От момиченцето извираше болка и мъка, говорещи красноречиво, колко лошо се бяха отнесли с него.

Наталия не посмя веднага да се намеси.

„Може би майка му скоро ще се върне“, – каза си тя, но докато кръстосваше из щандовете, не откъсваше поглед от детето.

Минаха 30 минути, а майката от никъде не се появи.

Наталия се приближи към момиченцето. Тя искаше да го успокои. Детето бе срамежливо и се страхуваше да разговаря с непознатата жена.

– Да извикам охраната да потърси майка ти, – предложи Наталия.

– Надейте, – каза детето, – не искам да ѝ причиняват зло…

– Но ….

– Моля ви, ….аз се казвам Милка и съм на 6 години.

Наталия си спомни, че детето искаше да яде, затова отиде и ѝ купи един сандвич.

– Хапни си, – каза Наталия.

Милка поклати глава и се дръпна назад. След дълги уговорки, гладът надделя и детето започна да се храни.

– А къде е баща ти? – попита Наталия.

– Той ни е напуснал отдавна, – каза тъжно Милка.

– А майка ти?

– Аз ѝ разбих живота и кариерата, – отговори момиченцето и наведе глава.

Наталия погледна изумена детето.

– Тя всеки ден ми повтаряше това, – каза Милка. – Искаше да се махна от главата ѝ. Казваше ми, че рано или късно ще ме приберат в някое сиропиталище…. Плачех и я молех да ми прости, само да не ме гони от къщи ….

Наталия прегърна момиченцето и го отведе у дома си. Поговори със със съпруга си и двамата приготвиха документите. Скоро след това осиновиха Милка.

Съседите подхвърляха зад гърба на Наталия:

– Защо ѝ е нужно чуждо дете, нали си има свои?

Наталия не съжаляваше, че е постъпила така. Тя чувстваше, че по този начин животът ѝ се изпълваше със смисъл.

В този жесток свят всеки от нас може да направи нещо добро. Ако смятате, че никой не се нуждае от вашата помощ, вгледайте се по-внимателно…

На 29 март 1962 г. на плажа близо до Зандвоорта, Холандия била намерена статуя от остров Пасха.

След няколко дни на 1 април от Холандия долетял експерт, за да огледа фигурата. Той заявил, че тя е истински артефакт от Южния Пасифик.

Статуята била поставена в центъра на града, за да я гледат всички хората.

Към края на деня се намерил създателят на скулптурата, холандския художник Едо ван Тетероде. Той признал, че той е създал „артефакта“ на плажа.