В една кутия лежали тубички с бои, Веднъж бялата боя казала на черната, която лежала в близката до нея тубичка:
– Какво лошо ти се е случило? Защо си толкова мръсна?
– Аз не съм мръсна. Такъв е цвета ми, – казала черната боя.
– Тогава ти си сбъркана боя и цветът ти е неправилен. Погледни ме, ето какъв трябва да бъде истинския цвят. Освен това всички цветове произлизат от белия, затова няма по-възвишен цвят от белия. Всички се стремят да приличат на него.
Тази забележка не се харесала на черната боя и тя възмутено казала:
– Не, ти не си наред, моят цвят си е хубав. Ако нямаше черния цвят , нищо велико не може да се нарисува.. Пробвай да нарисуваш нещо без мен, – казала черната бия, – белият лист ще си остане пак бял.
Тези изказвания възмутили останалите бои. те започнали да доказват, че техния цвят е единствено истинския и без него не може. Дълго и упорито спорили, а някои започнали да се разливат от тубичките, поради спукване от яд.
Изведнъж кутията се отворила и върху боите се изляла ярка слънчева светлина. Художникът извадил боите. Смесвал ги и ги нанасял на платното с вдъхновение. Именно тук  боите се помирили. Художникът не се интересувал от тяхното мнение, препирни и разногласия, той виждал единство в многообразието. За него били важни всички цветове. Не може да се рисува само с един цвят. Каква ще е тази картина нарисувана само от един цвят?
Така се създава шедьовър, когато всички работят заедно и взаимно се допълват.

От Сирия има отново съобщения за тежки боеве. Има недостиг на храна и вода. Фермерите се страхуват да прекарват свои стоки през опасните зони.
Местния жител Маджид, смята, че страната е в опасност. Според него пчелите са усетили, че нещо не е наред.
– Пчелите усещат такива неща много по-рано, – пояснява Маджид. – Те престават да летят и да прелитат от цвят на цвят. Събират се в ъгъла на кошера и така умират. Изглежда така, сякаш искат да се самоубият.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Най-късата азбука притежава папуаският език Ротокас. На него говорят жителите на остров Бугенвил, който е разположен на изток от Нова Гвинея.
В нея има само 12 букви, 5 гласни и 7 съгласни. А ето и самата азбука:
A, E, G, I, K, O, P, R, S, T, U, V
Още по-кратка може да бъде азбуката на езика пираха от Бразилия, но този език няма писменост.
Интересното в този език е, че за  кое да е число,  се вземат думите „няколко“ и „много“.  Смята се, че в него няма точнa дума и за цвят.

През зимата, когато слънцето е рядък наш гост, би ни се искало да добавим в интериора си ярки цветове.
Много обичам портокалите. Когато ги гледам на душата ми става топло и радостно. И това не е случайно. Оранжевият цвят е цвят на оптимизма и радостта. Мирисът на портокалите дава енергия и подобрява настроението. Така се е породила идеята да се декорира с портокали или оранжев цвят. Как може да се направи това?
Сложете на масата фруктиера с портокали. Тези плодове не само ще освежат интериора, но ще придадат приятен цитрусов аромат.
Ако пространството в стаята ви позволява може да поставите в нея портокалово дръвче. В магазините или на пазара може да намерите такова.
А знаете ли, че можете да направите и нещо със собствените си ръце? За целта подберете подходящи по големина и размер листа от стайно растение. Оформете го като дръвче и го накичете с декоративни портокали.
Направата на часовник с формата на портокал няма да ви отнеме много време. Фотография или картинка на портокал можете да залепите върху циферблата на всеки часовник.
Радост в кухнята могат да предизвикат ярките портокалови на цвят кърпи. Ако можете да плетете, може да изработите ръкохватки във форма и с цвят на портокал.
Оранжевите щори могат да придадат ярък акцент на стаята.

Това са малко от идеите за добиване на портокалово, оранжево настроение.Възможно е и вие да имате такива, разбира се по-оригинални. Действайте, всичко е във вашите ръце.