Много са връзките, които свързват в този свят една личност с друга. Разбира се, съществува сближаване, което произлиза от еднакъв цвят на кожата, говоренето на един и същ език, служене на един и същи цар, да вярват в един и същи Бог и разбира се, да сте от една и съща кръв.

Мисля, че малко неща обединяват хората в такава голяма степен, както споделянето на едно конкретно познание. Тези, които го притежават и срещат други, които също имат достъп до това познание, все едно дали това е изкуството да подправя вкусни ястия, способност да вади развалени зъби или да покрива с изящна мозайка накой мраморен площад, откриват, че не са сами на този свят, в който живеем, макар понякога да изглежда така.

Тази близост в повечето случаи е много по-голяма, отколкото между двама влюбени.

Този уникален съюз е изключително здрав, когато връзката е духовна.

Синият опръстен охтопод е малък, с размерите на топка за голф, но е изключително отровно същество.
Обитава крайбрежните води около Австралия и на север по посока на Япония.
Този охтопод е обикновено светъл на цвят, с тъмно кафяви групи по неговите осем крака и тяло, със сини кръгове, добавени върху тъмнокафявите образования.
Когато охтоподът е уплашен или изваден от водата, той потъмнява и кръговете стават блестящи с цвят на електрик. Именно това цветово изменение дава името на това животно – син пръстен охтопод.
Неговата отрова е достатъчна, за да убие човек. Всъщност охтоподът има такова количество отрова в себе си, че с нея може да убие 26 човека в рамките на няколко минути. Срещу нея няма противоотрова.
Ако не се вземат мерки и не се започне лечение, човек започва да онемява, има трудности с говоренето, зрението, възникват проблеми с дишането. След това настъпва пълно парализиране и смърт, поради спиране на сърцето и недостиг на кислород.

В някои планински райони, като Сиера Невада в Калифорния, през лятото може да се види динен сняг.
Той има розов цвят, мирис и вкус на диня. Този феномен се дължи на  водораслите Chlamydomonas nivalis, които съдържат червен пигмент астаксантин.
Тези водорасли служат за храна на някои организми. Сред тях са ледените червеи.
Те могат да живеят само в ледник при ниски температури, а при нагряване до 5°C гният и загиват.

Промяна на дебелината на покритието от германий върху златна плоча на няколко атома води до изменение в цвета му. Това съобщи Харвардския университет по инженерство и приложни науки.
Учените са експериментирали с покритие от германия, който се прилагаше по методи на литографията и химичните отлагания на парите. Установено е, че промяната в дебелината на слой, на свръхтънък германий, само от 15 атома е достатъчно, за да промените цвета.
Дълго време се е смятало. че ефектът на интенференцията, който наблюдаваме с маслена филмова лента, не се проявява в непрозрачни материали. Физици от Харвардския университет са показали, че дори тези материали могат да бъдат използвани, за да променят цвета на материала при прилагането на слой с дебелина от няколко атома.
Учените са провели подобен експеримент със сребърни плочи, променяйки цвета ѝ до златист.

Френски ентомолози са забелязали, че граховата листна въшка е способна да използва слънчевата светлина за производство на енергия по подобен начин, като растенията по време на фотосинтеза.
През 2010 г. установили, че листните въшки са в състояние да произвеждат каротеноиди – пигменти, които са от жизнено значение за много животни.
От тези съединения, зависи работата на имунната система и изработването на множество витамини. Такива изработват само растенията, гъбите и бактериите, но при животните тези вещества се получават от храната.
Листни въшки са в състояние да променят цвета си в зависимост от пролетните условия. При по-студени условия потомство на листни въшки е в зелено, а когато температурата се върне отново до оптималните си стойности – около 22 градуса – в колонията започва да доминира жълти и оранжеви екземпляри, както и ограничени настройки в бяло.
При зелените листни въшки е регистрирано най-високата концентрация на каротиноиди и неочаквано производство на много АТФ. На светли  насекомите происвеждат повече АТФ, отколкото на тъмно.
Това наподобава на работата на архаична фотосинтезираща система.
Изследователите смятат, че насекомите използват фотосинтезата като допълнителен източник на енергия, в случай на недостиг на ресурси или при оцеляване по време на миграция от едно растение на друго.