Розите, както и всеки от нас имат своите тайни. Тези тайни са се разкривали една по една през вековете. Защо толкова дълго? Защото повече от 5 хиляди години хората са се възхищавали на красотата и качествата на розата.
От древни времена розата е известна със своите лечебни качества, които са описани от Авицена. Той вярвал, че аромата на розата подобрява настроението, изгонва мрачните мисли и вдъхновява хората. с което аз лично не мога да не се съглася.
Днес селекционерите от различни страни са създали повече от 30 хиляди сорта рози. Едно от най-важните качества на розата е аромата. Милър, немски изследовател, който различава 25 аромата казва: „Аромата на розата е като музикален акорд, съставен от много  ноти – миризми, които са обединени в хармонично съзвучие“.
Бихте ли се изненадали, ако разберете, че на някои рози е присъщ мирисът на други растения? Съвременните рози могат да имат аромат на: ирис, детелина, зюмбюл, ябълка, анасон, малина, латинка, мед и други.
Изучавайки особеностите на розите, учените са установили, че най-силен аромат излъчват тъмните на цвят рози с дебели листа. Освен това в топло и слънчево време мирисът на тези цветя се усилва, а когато е хладно и облачно той се губи. Интересното е, че съществуват рози и без аромат.
Гембъл, американски изследовател е изучавал около 4 хиляди сорта рози и е установил, че 20% имат силен аромат, повече от половината по-слаб и 25% съвсем нямат такъв.
Важното е, че за всеки има роза, с вид и аромат, които му допадат.

Дори в специализиран магазин за конци не винаги има такива, които да съответства на плата донесен от клиента. Шевната машина Leitgaden още не е излязла в масово производство, но за това пък предлага изящно решение на проблема, относно избора на цвят за конеца. Тя ги печата.
Вие сами можете да видите как чилето се оцветява от CMYK касети с мастило. Избирате нужния цвят и получавате съответно оцветения конец.
В описанието не се споменава как става изсъхването на конците преди  самото шиене, но идеята е интересна.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.