Ако се повиши средната температура в Арктика с два градуса по Целзий, популацията на полярните комари ще създаде неудобство на местните жители и животни.

Това може да доведе до много сериозни щети на едрите бозайници в Арктика. Жилещите насекоми могат да окажат влияние на поведението на жертвите си.

Северните елени след от ухапване от комари, предпочитат да отидат в по-изолирани райони, а това оказва негативно влияние на тяхното хранене.

Значителното увеличаване на популацията на комарите ще се отрази негативно, както на дивите, така и на опитомени елени, които са важен източник на храната за жителите на арктическия регион.

От НАСА са отпуснали средства за научни изследвания, които трябва да намерят начин да превръщат човешките изпражнения в храна и други материали. Това ще реши проблема с храненето на астронавтите по време на дългите космически експедиции.

За перспективната разработка са се заели група от учени под ръководството на доцент Марк Бленер от Университета в Клемсон, намиращ се в Южна Каролина.

Пълното заглавие на изследването е следното: „Синтетичната биология насочена към обработка на човешки фекалии в храни, хранителните добавки, както и материали решаващи дългосрочно пътуване в космоса“.

– Ако вие смятате да прекарате по-дълго време в космоса, трябва да рециклирате всички отпадъци, които се произвеждат на космическия кораба, защото просто няма от къде да вземете нови материали, – е пояснил Марк Бленер.

Подробности за проекта за сега не са оповестени. Не е ясно и кога ще се очакват резултатите.

Като цяло, НАСА ще финансира осем проекта на университетски отбори от всички страни, насочени към изследването на космоса.

В срок от три години за тази цел ще бъдат отпуснати ежегодно по 200 милиона долара.

Трудно е да си представим, че нещо толкова просто като бебешката храна се е появило благодарение на учените на НАСА.

За какво им трябва на учените такава храна? Нима в НАСА се занимават с бебета?

Не! Целта им съвсем не са били бебетата, а храненето при отсъствие на гравитация.

Истината е, че в космическата агенция са създали не само самата храна, а и формулата за хранителните добавки, които днес се използват от всички производители.

Учени от университета на Уоруик са стигнали до извода, че раждането на едно бебе преждевременно има негативен ефект върху психо-емоционалното му състояние. Британски учени твърдят, че недоносени бебета или тези деца, които са родени с голям поднормено тегло, често стават невротични и интровертни в живота.

Учените са провели наблюдение на двеста възрастни хора в Германия, които са родени в интервала 1985-1986 и са били родени преждевременно или с голямо поднормено тегло, по-малко от 1,5 кг. Учените са сравнили психологическите характеристики на тези лица с техните връстници, които са родени в срок и с нормално тегло.

Резултатите от психологически тестове са показали, че недоносените бебета показват най-висок процент на всички изяви на невротичност и неприспособеност към средата, но се характеризирали с откритост и честност.

Освен това, участниците, които са родени преждевременно, по-често имат поведение типично за нарушения от аутистичния спектър. Всички тези психологически разлики правят недоносените бебета по-малко социално активни, неспокойни и слабо заинтересовани да поемат рискове. Преждевременно раждане и поднорменото тегло на новороденото увеличават риска от аутизъм.

Предишни изследвания са показали, че децата, които са родени преждевременно, в по-напреднала възраст са по-податливи на появата на различни психични заболявания и разстройства. Нещо повече, те са подложени на два пъти по-голям риск да станат жертва на шизофрения и други психози.

Рискът от биполярно разстройство е бил увеличен повече от седем пъти, а риска от тежка депресия, разстройство при храненето съответно, 2,9 и 3,5 пъти.

Проучване на изследователи от САЩ показа, че околната среда влияе на имунната система в по-голяма степен, отколкото наследствеността, особено в старческа възраст.

До това заключението изследователи от Станфордския университет са дошли, въз основа на сравнителен анализ на моно и двуяйчни близнаци. Първите от тях имат идентичен генотип, а вторите – 50 % еднакви гени.

В изследването са участвали 78 двойки еднояйчни близнаци и 27 двойки двуяйчни близнаци. Учените са провели биохимичен анализ на кръвта, за да се прецени състоянието на имунната система, анализът включва около 200 показатели.

Резултатите показали, че три четвърти от биохимичните параметри на кръв са били свързани с ненаследствени фактори, като например контакт с инфекциозни агенти и токсини, ваксинации, хранене и хигиена на устната кухина.

Колкото са по-възрастни участниците в проучването, толкова по-изразена е ролята на околната среда в техния здравен статус.

Това се дължи на пластичност на имунната система. Влиянието само един вирус или бактериална инфекция може сериозно да се отрази на състоянието на имунната система.

Ако имунната система работи правилно, тя бързо се адаптира към появата на патогени и условията на околната среда.

Тъй като процесът на адаптация се извършва непрекъснато през целия живот на човека, факторите на околната среда влияят върху здравето в по-голяма степен, отколкото наследствеността.