Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Унгарски химик Джордж де Хевеши, бъдещ носител на Нобелова награда, през 1911 г. работил в Манчестър върху използването на радиоактивни изотопи.

Тъй като не разполагал с много средства, Хевеши живеел в общежитие и се хранел в столова.

Подозирайки, че работниците в кухнята са използвали остатъците от неизядената храна, за да приготвят нова, ученият добавил малко количество радиоактивни материали в своята чиния.

След няколко дни той взел образец от подобна храна и страховете му се потвърдили. Намерил радиоактивната храна в току що приготвената с помощта на електроскоп.

Олиото се използва не само при приготвяне на храна.

В действителност, могат да се намерят голямо количество приложения на тази субстанция.

Например, очистване на петна от боя върху дрехите.

Не бързайте да се огорчавате и да изхвърляте дреха, нацапана с боя.

Такова замърсяване може да се отдели от дрехата чрез олио.

Нанесете върху свежото петно малко олио. Почакайте 10-15 минути и изперете замърсеното място със средство за миене на съдове.

Олиото е ефективно средство, което защитава храната от мравки.

За целта намажете пакета с продуктите с олио, то изгонва насекомите.

Този съвет е добър за тези, които обичат да ходят на пикник, но не желаят да разделят храната си с мравките.

Нина срещна котето по пътя към дома си. Майката котка бе изнесла от мазето единственото си оцеляло котенце и молеше хората да го вземат.

Малкото коте бе цяло покрито с гной. Очите не се виждаха, носа бе сополив, но то искаше да живее.

Как можеш да отминеш такова мъниче, като в къщи имаш още две котки?

Нина го гушна. Занесе го във ветеринарната клиника, където промиха очите и носа му. Предписаха му сума антибиотици. Взеха материал за анализ.

Малкото коте не можеше още да яде, но когато Нина му наля мляко и сок в шише с биберон, жадно засмука. След няколко дена поемаше такова голямо количество храна, че му се подуваше коремчето.

От котенцето израсна голяма и красива котка.

Ако видите бездомни малки животни, доставете им радост и им позволете да пораснат. Не се съмнявайте, за грижите, които положите за тях, те ще ви отдадат цялата своята любов.

Една ранна зимна утрин стоях на двора и наблюдавах небето.  Невероятна гледка.

Студът навън насочи мислите ми към хората, които нямат дрехи и храна. Помислих си:

“ Ако бях гладна и ми беше студено, едва ли щях да се взирам към нощното небе и да се радвам на красотата му“.

Макар да не се вижда нищо забележително в една звезда, заедно със другите звезди образуват красиви съзвездия.

Ние не сме сами в този свят, за това трябва да показваме любов и милост един към друг. Колкото и малки да са жестовете на съпричасност, това е служене не само на хората, но и на Бога.

Трябва да правим добро, дори да смятаме, че усилията ни са нищожни.

Любовта и грижата,  която получаваме от Бога, трябва да я споделяме с другите.