В Стария Завет Бог се нарича „Отец“ само седем пъти. Хората просто не мислят за Бога като за Отец. Те мислят за него като Създател, Всемогъщият, и т.н, но не и като Отец. Тогава Исус дойде и показа, че трябва да се молим така: Обръщаме се към Отец в името на Исус.

Това, което Той прави взривява всички стереотипи. Бог не е ядосан тиранина, не е космическото ченге. Той не е универсален мърморко, безразличен към всички. Не е безлична сила. Бог е личен Бог. Той иска да има взаимоотношения с нас, за това ни е дал способност да имаме връзка с Него.

Има само един проблем. За много хора, думата „баща“ е негативна дума. Думата „бащата“ може да доведе до лоши спомени. Много хора казват: „Отче наш, който си на небето? Ако Бог е като баща ми, защо не Му благодарим “

Истината е, че някои човешки бащи могат да направят дома ад на Земята. Те могат да бъдат непостоянни, мрачни, държащи се оскърбително, искайки да контролират и действат чрез насилие. Така че думите „нашият Небесен Отец“ носят много болка и мъка за тези хора.

Причината, поради която много хора никога не се свързват с Бога е, че Го възприемат като земния си баща, който може да е бил неразумен или ненадежден, така че те очакват от Бог също да бъде такъв. Налагат всички онези, смесени болки и емоции върху Бог, и съвсем не е чудно, че не желаят да се свързват с Него.

Много деца днес имат много малко връзка с баща си. Така че, защо да имат връзка с техния небесен Отец? Не е чудно, че не разбират Бога!

Ние трябва да оставим погрешни схващания и митове, които имаме за Бога и да разберем истината за Бог Отец. Защото истината ще ни освободи! Погрешни схващания ни държат откъснати от Бога. Но когато наистина го познаваме, започваме да го обичаме.

Един ловец на змии се сприятелил с отровна змия. Той не се разделял с нея. Те била увита около врата му.

Ловецът на змии обичал да побъбри с някой, но всички го отбягвали, когато видели какво се е увило около врата му.

– Никой не ме разбира, – оплаквал се ловецът на любимката си. – Даже не искат да разговарят с мен. Хората не знаят как да се обичат и да се отнася по човешки един от друг.

Неговият разговор със змията чул един негов познат. Като се стараел да бъде по-далече от ловеца, той му извикал:

– Ей, ти, махни змията от себе си и тогава никой няма да бяга от теб. Именно това е по „човешки“ от твоя страна. Едва тогава ще разбереш, че хората не са виновни.

Отдалечете се от лошите си навици и ще бъде по-близо до Бога и хората.

Без значение с какво сте се сблъскали, хората не могат да ви влязат по кожата. Важното е да знаете как да управлявате чувствата си, когато имате работа с човек, който ви дразни.

Вместо да си мислите, колко много този човек ви дразни, съсредоточете се на това, защо така му реагирате.

Често на нас не ни харесва в другите това, което не харесваме и в самите себе си. Освен това другите не създават бутон, а само го натискат.

Точно определете механизмите, които биха повлияли на чувствата ви. Тогава вие ще можете да предвидите реакциите си, за да я смекчите и дори да я измените.

Запомнете, че е по-лесно да променят своите възприятия, нагласи и поведение, отколкото да принуди някой да се превърне в друг човек.

Всеки от нас знае какво представлява един бездомен човек. В повечето случаи, това не са приятни на вид хора, стигнали дъното заради личните си проблеми, изглеждат,  сякаш съвсем не ги вълнуват това.

Независимо от предубеденото отношение от страна на обществото, сред тях попадат и такива, които заслужават нормален живот.

Мариус бе бездомен. Той се появи една сутринта пред едно малко заведение. Негов собственик бе 30 годишният Григоров.

– Моля ви, господине, дайте ми няколко лева – каза Мариус на Григоров –   или поне нещо за ядене.

Григоров се замисли, много му се искаше да изрита бездомника далеч от заведението си, но изведнъж се обърна към Мариус и му каза:

– Защо да не ти дам работа?

– Аз живея на улицата от 16 години, – наведе глава Мариус. – Заради криминално престъпление, никой не иска да ме вземе на работа. Трябва да крада или да прося, за да мога да преживявам.

Този разказ на скитникът, още повече затвърди желанието на Григоров да му помогне.

– Добре, – каза собственикът на заведението, – ела да миеш съдовете в кухнята за два часа.

– Готов съм само за храна да ви работя, – съгласи се скитникът.

Мариус сложи престилка, изми ръцете си и започна работа.

Когато собственикът предложи сандвич на Мариус, скитникът го раздели на две и едната половината занесе на една бездомна жена на улицата. След това се върна и продължи да мие съдовете.

След двата часа работа Григоров заплати на Мариус няколко лева. И двамата се разделиха. На другия ден Мариус отново дойде, да мие съдовете в заведението. Това продължи няколко седмици.

Накрая Григоров повика Мариус и му каза:

– Ти заслужаваш да работиш в заведението ми на постоянна работа…

Мариус прошепна:

– Благодаря ви…

А очите му се насълзиха.

Не трябва да съдим за човека по външния му вид. Ако някой не помогне на изпадналия, проблемите му няма да се решат.

През 1970 г. работниците от ски курорта в Ню Мексико са измислили много бърз начин да се придвижват от едно място на друго.

Те се спускали като яхвали лопатата, управлявайки движението ѝ чрез дръжката ѝ.

С течение на времето, тази игра започнала да привлича все повече и повече хора, дори се превърнала в спорт, включен в Зимните екстремални игри.

Редовно се получавали травми и наранявания, влошавали се модифицираните лопати, за да им се предаде по-голяма скорост, ето защо състезанията по спускане с лопати почти навсякъде били забранени.