За книга заплатили 100 лева и останало да заплатят още толкова, колкото е останало да се заплати, ако за нея е заплатено толкова, колкото е останало да се заплати.

Колко струва книгата?
Ами сега?

Вади химикала и почни да пресмяташ?! По-добре вникни в текста, преди да предприемеш, каквото и да е за разрешаване на задачата.

Самото условие е направено с цел човек да се обърка, за това внимавайте.

Най-нетърпеливите могат веднага да прочетат…

Отговор: Заплатени са 100 лева  + остава да се заплатят още 100 лева. Книгата струва 200 лева.

Умението на някои хора в изкуството преминава отвъд всякакви граници. Те рисуват със всичко: масло, акрил, въглен, химикалка или молив, но работите им не се различава от снимка.

С голямо упорство и талант авторите рисуват тези платна, които се нещо повече от фотокопия.

В тях има живот, ясно се откроява виждането на художника, усещат се емоциите и илюзиите на света, в който живеем.

Днес ще ви представя само двама от тях. Ако погледнем произведенията им, няма да можем да повярваме на очите си.

Диего Фацио работи като мастилено-струен принтер, като започва да рисува от самия края на листа само с молив и въглен.

Създаването на един портрет отнема на художника 200 часа работа върху него.

Грегъри Тилкер рисува своите „дъждовни“ платна с четка, използвайки акварел и маслени бои.
Картините на Грегъри напомнят на пътешествие с кола в хладен дъждовен ден.

Една  медицинска сестра се обърна към санитарката:

– Спомняш ли си, че миналата седмица ти казах, че пациентите не трябва да се изпращат по дяволите?

– Да, помня, – малко сконфузено отговори жената.

Тя очакваше отново да ѝ се скарат, защото често се ядосваше на пациентите, особено, когато разхвърляха нещата около себе си.

Но сестрата ѝ се усмихна, подаде ѝ химикалка и добави:

– Тогава  подпиши се тук, че си слушала лекция на тема „Етика в здравните заведения“.

Франция е един от лидерите в предлагането на вина.

Мрежата от водноелектрически централи във Франция е най-голямата в Европа.

3/10 от площта на страната е покрита с гори.

Франция е една от държавите, която няма герб. Причина за това е  влиянието на революцията и свалянето на монархията. След като държавата станала република, герба се е смятал за атрибут на висшата класа. Даже от фасадите на различни здания били свалени фамилните гербове.

Във Франция, можете да намерите повече от 5000 замъци.

Страната е една от най-големите износителки на селскостопански продукти в света.

Химикалките са измислени именно във Франция.

Статуята на свободата е дарение от Франция през 1886 г. в чест на американската независимост.

Тишината на заспиващия град успокои Маргарита. Тя стоеше до отворения прозорец и дишаше дълбоко. Затвори очи и видя лицето на любимия си. Той ѝ се усмихваше. Имаше усещане, че е до нея, въпреки че ги деляха хиляди километри.

Нейното сърце принадлежеше на Виктор. Тя бе много щастлива с него. По тялото ѝ премина тръпка, а сърцето ѝ преля от радост и нежност.

Маргарита искаше да запази този миг, за това седна, взе химикалката и реши да изрази чувствата си с думи.

„Любовта променя душата и сърцето на човека по свой начин. За влюбените тя е онова, което е душата за тялото на онзи, когото изпълва….“

Маргарита много пъти се бе питала, как хората пишат? Какво ли ги кара да седнат и да напишат няколко десетки думи? До сега го бе възприемала като чудо, но едва сега разбираше, че всичко е съвсем просто, важното е думите да идват от сърцето.

„Кой е способен да обича? Навярно този, който е добродушен и безкористен. Всеки добър човек е способен да обича….“

Часовникът на градската кула удари полунощ, но Маргарита не го чу. Думите и изреченията се лееха като от само себе си. Това, което бе скрито в душата ѝ, излизаше навън като един непрекъснат поток от знаци.

Остави химикалката и прочете написаното. И все пак това бе чудо. Най-съкровените ѝ мечти и копнежи, всичко, което я привличаше към любимия, бе намерило място на белия лист.

Всеки, който прочете текста, който бе написала, щеше да усети как от изреченията струи любов от сърцето ѝ.

Маргарита се вълнуваше, тя отново взе химикалката и прибави:

„Както огъня, любовта не може да оцелее без развитие. Щом престане да се надява, тя угасва. Любовта не застрашава добрите нрави, тя ги усъвършенства. Който обича, съобразява волята си с желанията на любимия“.

Маргарита бе уморена и доволна, както човек, който добре е свършил работата си. Стана и отиде до прозореца. Небето избледняваше, а звездите бързо угасваха.

Изведнъж ярката светлина на изгрева заля Маргарита и тя се потопи в нея. Облаците хвърляха кърваво сияние над събуждащия се град.