Холандците могат да се учат вече да карат автомобил, разплащайки се с инструктора си в натура. Правителството на Холандия признава за законно плащането със секс за уроци по кормуване.

Това са съобщили министъра на правосъдието Ард ван дер Щейр и министърът на транспорта Мелани Шулц ван Хагана.

Според тях, тази форма на плащане за услугите на автошколите не може да се счита за проституция. Министрите са нарекли такова плащане „нежелателно“, но не противоречащо на законите.

По мнението на длъжностни лица, такъв обмен, по същество не се различава от обявленията за ремонт на компютърен хардуер, услуги на майстори и инструктори по кормуване, които предлагат своята помощ в Интернет, в замяна на всякакви други услуги.

Според политиците, не е известно, колко често предмет на сделките са секс за услугите.

Единственото изискване, което се поставя като условие е двамата „партньори“ да са навършили 18 години.

Понякога една грешка в думата я променя до неузнаваемост. Така може да измени и смисълът ѝ.

Например, нека разгледаме думата „котолизатор“. Тук веднага се досещате  къде е допусната грешка.

Но новият вариант на думата се е появил в социалните мрежи и означава любов към котките.

Google отбелязва повече от две хиляди препратки на „котолизатор“. И някои смятат, че думата „катализатор“ се пише така – „котолизатор“.

Трябва да отбележим, че навсякъде, където се споменава „котолизатор“ е в шеговита форма.

Така че възприемайте нова дума в езика  ни – котолизатор. Това е човек, който не се стеснява да проявява любовта си към котките.

Пиня̀та или piñata е традиционен мексикански многоцветен контейнер, направен от папиемаше, картон или глина. Вътрешността ѝ се пълни с разнообразни бонбони, малки плодове, хранителни продукти или играчки.

Пинята се използва по време на фиести и тържества като рождени дни, Рождество и Великден. Тя се окачва на въже закачено на дърво, таван и др.

Целта е, пинятата да бъде ударена с пръчка от човек, на когото очи са завързани. След точния удар се събират сладкишите, плодовете, фъстъци, сладък лайм, парчета захарна тръстика или играчките от вътрешността на пинята.

Пинятите се изработват от лесно чуплив материал като слама, папиемаше, глина. Формата ѝ наподобява човешка или животинска фигура.

В последно време могат да се видят пиняти във вид на автомобили, анимационни герои или корпоративни талисмани.

Традициите, свързани с пинятата, са се разпространили в много части на света. Все по-честа тя се наблюдават в купони и тържества в южните щати на САЩ.

Тя се продава специализирани магазини за испанско говорещо население. С нея можеш да се снабдиш и от обикновен хранителен магазин.

При католическите чествания на Рождество в Мексико, пинятата се оформя като седмолъчна звезда, която представа дявола и седемте смъртни гряха.

Съдържанието ѝ символизира даровете и благословенията, които сатана е отнел от хората. Тази благодат се освобождава при поразяването на дявола с вяра, олицетворена от завързаните очи.

В Европа пинята прониква много бавно през последните две десетилетия. Единствената страна извън Северна и Южна Америка, която възприема тези традиции в честванията на своята култура, е Индия.

Канунът датира от X век. Тогава инструментът е бил използван много често в Туркестан. Изобретен е от турския учен и философ Ал Фараб.
Канунът е популярен в Близкия изток и Турция.

Инструментът има трапецовидна форма, към която са прикрепени струни.

Средната дължина на кануна е 83,6 см, а от към късата страна е 29,7 см. Широката част на инструмента е 36,3 см, а късата 8,8 см. Височината му варира от 4 до 6 см.

Турските кануни са малко по-дълги от 95 до 100 см.

Инструментът се изработва от мед и дърво. Има от 74 до 81 струни, акордирани в групи по три.

Модификациите и промените в тона се дължат на малки бронзови перки, които се затягат, когато тонът трябва да бъде по-висок.

Инструментът се слага хоризонтално на коленете на музиканта или на маса. На него се свири като струните се дърпат с пръсти или с плектри, сложени на показалците. Канунът е наречен „пияното на Турската музика“.

Този инструмент се изработва на ръка в турски работилници. За построяването му са необходими 7 различни видове дървета.

Интересното е, че магаренцето не стои на дървена основа, а на паргамент, кожа на тъпан, подобно на банджо и издава много характерен тон.

Ацтеките са използвали вместо пари какаови зърна. При тях също имало случаи на фалшифициране на тази „парична“ единица. Празната шушулка пълнели с пръст или глина.

Почти всички съвременни цветни принтери печатат на всеки лист хартия свой сериен номер, дата даже и времето на отпечатване в кодирана форма като жълти точки.

Такива мерки били приложени поради споразумение на големите банки и правителството на САЩ, за борба с фалшифицирането на парите.

От големите производители на принтери само корейските Samsung не печатат жълти точки.