Две испански фирми Oleum Viride – за производство на зехтин и Suralgae – за събиране и преработване на водорасли са обединили усилията си и са пуснали на испанския пазар нов продукт – зехтин подправен с водорасли.

Новата мазнина е наречена Oleum Viride Mare. Тя има не само вкус на зехтин, но и аромат на лайка и морски водорасли – ogonori и aonori.

Главната ценност на водораслите е в това, че те насищат зехтина с минерали, като калций, магнезий, литий, витамини и аминокиселини, като метионин.

Производителите препоръчват зехтина с водорасли за салати и приготвяне на азиатска кухня.

Специалистите на фирмата Escape Dynamics успешно са тествали прототип на фундаментално нов двигател за орбитални апарати, който използва микровълнова енергия, предавана от наземната станция. По ефективност той превъзхожда химичните ракетни двигатели.

Апарат с такъв двигател се движи благодарение на изтласканият от дюза водород, който се нагрява от микровълни. Когато достигне орбитата и се освободи от товара, той може отново да се върне на Земята и отново да пусне повторно.

Ако отделянето на импулс за ракети с течен двигател са необходими 460 секунди, то при предложения двигател Escape Dynamics двигателя, който използва хелий, му трябват за същата дейност 500 секунди. Ако се използва водород са необходими 600 секунди.

Според компанията, технологията позволява няколко пъти, за да се намалят разходите за разтоварване в орбита на товари с тегло до 200 кг. В момента стартирането на малък спътник струва от 25 хиляди до 50 хиляди долара за килограм.

В Escape Dynamics  се използва електроенергия за стартиране на апарата. С помощта на гиротрон става преобразуването на енергията в микровълново излъчване, което се предава на двигателя на апарата.
Компанията заяви, че разработен двигател е в състояние да преобразува 90% от получената топлина в микровълнова енергия.

Разрабитчици на холандска фирма предложили използването на рециклирани пластмасови бутилки за изграждане на пътища. Според изобретателите, материалът може да бъде лесно отстранен и заменен, както елементи на Lego.

Проектът е наречен PlasticRoad и е реализиран в Ротердам. Това е първият град в света, който е получил пластмасов път.

Представители на строителна фирма VolkerWessels са заявили, че повърхността на пътя ще изисква по-малко поддръжка в сравнение с традиционните асфалтови настилки и могат да издържат на по-екстремни температури – от -40 ° C до 80 °. В допълнение, тези пътища ще се изграждат много по-бързо, само за няколко седмици, а не месеца.

Освен това използването на рециклирани бутилки е много по екологично от асфалта, който е отговорен за 1.6 милиона тона емисии на CO2 за година в световен мащаб.

Въпреки че проектът е в идейна фаза, компанията твърди, че те са готови да сложат първите пластмасови пътища в рамките на следващите три години.

Директор на строителна фирма веднъж с цел благотворителност изпратил за възстановяването на една църква цял МАЗ „комби“ с тухли.
Получило се така, че зад волана седнал ръководителят на фирмата, а го съпровождал, седнал до него в кабината, як свещеник в расо, с кръст и брада.
Документ за превозваните тухли нямало. Спрял ги полицай от пътна полиция. Шофьорът отишъл при него и се върнал тъжен в кабината.
Свещеникът попитал:
– Какво стана?
– Сержанта ми отне правата за шофиране, защото няма документи за товара.
Свещеникът мълчаливо излязъл от МАЗа, отишъл при сержанта и си поговорил с него малко.
След няколко минути той донесъл шофьорската книжка на шофьора обратно, а сержанта стоял блед, като платно.
Шофьорът попитал:
– Какво му каза?
Свещеникът отговорил:
– Отидох до сержанта и му казах: „Отдай правото на грешника, иначе жив ще те опея“.

Това бе обикновена фабрика за производство на паста за зъби, но имаха голям проблем. В края на конвейра излизаха празни тубички.

Директорът осъзнавайки важноста на въпроса събра началниците на цеховете. Дълго умуваха.

– Конструкторския отдел е много натоварен, не можем да му възложим да решава и този проблем, – констатира някой от инженерите.

– Да привлечем тогава друга инженерна компания, – обади се друг.

– Но това е много дълъг процес, – възропта един не много млад ръководител. – Първо трябва да се предвиди бюджет. Следва предложение за сключване на контрактът, – мъжът сви още един от пръстите си на ръката, – привличане на независима трета фирма като изпълнител и т.н. Това са шест месеца разтакаване най-малко, да не говорим за похарчените средства.

– Някой има ли някакво конкретно решение по въпроса, – гласът на директорът звучеше отчаяно и потиснато.

Нерешително и плахо напред пристъпи млад инженер, той скоро бе постъпил във фабриката:

– Да вземем високо технологична везна. Тубичките една по една ще минават през нея. Щом теглото на някоя от тях се окаже по-малко, ще се включва сирена и работник, ще отива до накрая на лентата, за да я отстранява.

Все пак  това бе някакво решение и ръководителите си тръгнаха успокоени. Много скоро след поставянето на везната, вече нямаше толкова много празни тубички и оплакванията на клиентите намаляха.

След известно време изненадващо защо и директорът не знаеше, но вече нямаше брак, а оплакванията бяха секнали.

– Отчетът може да не е верен, – каза на себе си директорът и реши лично да се увери какво става.

Когато директорът влезе в цеха, забеляза, че няколко метра преди везната е пуснат най-обикновен вентилатор за 30 лева, който издухваше празните тубички в кошница.
Когато ръководителят на цеха го видя бързо дотича:

– А, това ли? – махна с ръка към вентилатора. – На един от работниците му омръзна постоянно да тича до края на лентата, когато свирнеше сирената, за да маха празните тубички.

– Какво просто решение, – засмял се директорът. – Човек, който не познава целия технологичен процес е успял да види и внедри нещо съвсем просто. Трябва да поощрим работникът за далновидността му. Това е един добър урок за нас. При всяка възможност трябва да мислим по-простичко, независимо от това колко голям ни изглежда проблема.