Специалистите на фирмата Escape Dynamics успешно са тествали прототип на фундаментално нов двигател за орбитални апарати, който използва микровълнова енергия, предавана от наземната станция. По ефективност той превъзхожда химичните ракетни двигатели.

Апарат с такъв двигател се движи благодарение на изтласканият от дюза водород, който се нагрява от микровълни. Когато достигне орбитата и се освободи от товара, той може отново да се върне на Земята и отново да пусне повторно.

Ако отделянето на импулс за ракети с течен двигател са необходими 460 секунди, то при предложения двигател Escape Dynamics двигателя, който използва хелий, му трябват за същата дейност 500 секунди. Ако се използва водород са необходими 600 секунди.

Според компанията, технологията позволява няколко пъти, за да се намалят разходите за разтоварване в орбита на товари с тегло до 200 кг. В момента стартирането на малък спътник струва от 25 хиляди до 50 хиляди долара за килограм.

В Escape Dynamics  се използва електроенергия за стартиране на апарата. С помощта на гиротрон става преобразуването на енергията в микровълново излъчване, което се предава на двигателя на апарата.
Компанията заяви, че разработен двигател е в състояние да преобразува 90% от получената топлина в микровълнова енергия.

Какво ще се случи ако отворите вратата на хладилника, с цел да охладите стаята?

Не се лъжете, в стаята няма да стане по-студено?

Не вярвате ли? Не ви съветвам да пробвате, защото можете да останете без хладилник.

Постъпилият топъл въздух в камерата ще предизвика хладилният агрегат да работи с по-голямо натоварване.

Резултатът ще бъде отчайващ. Хладилникът ще почне да отделя повече топлина, а това неминуемо ще се отрази на температурата в стаята, за съжаление не във ваша полза.

Отложете делата си за малко време. Прогонете душевния си мързел и бъдете поне за малко с тези, които обичате.

Бавно и с открито сърце, опитайте да чуете тези, който не иска от вас непременно да им направите добро, но им е нужно, някой да ги изслуша. Нека топлината и отзивчивостта се запазят във вас.

Отложете делата си, човек един път губи близки хора, за това бъдете по-дълго време с тях. Когато ги загубите ще се почувствате тъжни и виновни, и ще разберете, че светът е станал празен за вас.

Недоислушвайки, позовавайки се на времето или по-скоро на недостиг на такова, късаме тънката нишка със тези, които са ни най-скъпи в живота.

Отложете работите си. Приласкайте тези, които са протегнали ръце към вас и им дарете частица от себе си.

Очистете душата си от ненужното и дарете любов и топлина.

Това време не е загубено. Взрете се и вижте възрастните хора, които ще пораснат от тях.
Престанете да им се карате и да им се ядосвате. Постарайте се да не ги упреквате и обвинявате.
Навреме ги изслушайте и разберете. Обградете ги с топлина и любов. Нека домът ви стане за тях крепост и място за защита.
Заедно с тях пробвайте и търсете. За всичко говорете с тях. Правилно ги направлявайте, без натиск.
Помагайте им в делата им. Научете ги да ви се доверяват. Всяка тяхна стъпка не проверявайте. Мнението и съветът, който ви дават уважавайте.
Децата са мъдреци, не забравяйте! Винаги се надявайте на децата си. Обичайте ги с цялото си сърце.
Така никога няма да ги загубите!

Дългите заешки уши и потръпващите им нослета се губеха в облак от козина. Повечето топчици бяха бели, но имаше и бежови, сиви или черни. Някои бяха с лилав оттенък, а други бяха пъстри.

 – Добро утро, мъничета, – поздрави с гальовен глас Минка и обясни на Донка. – Английските ангорски зайци са най-дребните. Може да изглеждат едри, но това е от козина. Най-големите животни рядко стигат до четири килограма.

Минка се приближи до една от клетките, отвори я и бръкна вътре. Пъхна едната си ръка под корема на заека, другата сложи върху ушите му, вдигна го и го гушна до себе си.

– Това е Габи, – представи тя животното.

Донка изобщо не виждаше очите му. Те бяха скрити под изобилие от козина.

Минка едва седна на един стол до масата и заекът се озова в скута ѝ.

 – Подръж Габи, докато им сложа вода и храна, – предложи Минка на Донка

 – Хапе ли? — попита Донка, леко притеснена.

 – Не. Това е моето терапевтично зайче. Тук една баба е на деветдесет години и страда от тежка форма на деменция. Щом сложа Габи в скута ѝ, се успокоява мигновено.

Като се пребори с притеснението си, Донка бе заинтригувана от топлината и мекотата на козината на животинчето. Нямаше буболечки по него, никакви сплъстени косми, нито неприятна миризма. Започна  боязливо да гали зайчето, но животното явно нямаше нищо против, затова тя стана по-смела. Заекът се поотпусна в скута ѝ.

 – Здравей, – прошепна Донка.

Наистина се чувстваше по-спокойна, докато държеше малкото зайче. Затова остана така, галеше ушите му, решеше с пръсти козината му и следваше извивките на тялото му с плавни, нежни движения. Усети, че диша по-леко, отпуска се все повече и дори обърна заека настрани, за да му види нослето.

То беше съвсем розово и потрепваше.