Заряд от ултразвукови вълни е способен да победи упорити рани, които не искат да зараснат.
Тестовете върху животни показват, че лечебният процес може да се намали с почти една трета. Сега предстои проверката на тази методика върху хора.

Ултразвукът вече се използва за лечение на някои повреждания на костната тъкан.

В университетите в Шефилд и Вристол са взели мишки с хронични рани, които често се заразяват и не искаше да се затворят.

Към такива рани се отнасят получените при дълго лежане и диабетна язва. Такива често се образуват при възрастни хора, при които е снижена активността на въстановителните системи в организма.

Високочестотни звукови вълни предизвика клетките да вибрира в и около самата рана. Това събужда клетките.

Както било установено в рамките на изпитването, вълна помогнала на старите животни и диабетични мишки.

Времето за регенериране се редуцира 9-6 дни. Показателите за възтановяването се били върнали към нивото на младите животни.

Учените, обаче, лекувани раните, преди те да преминат в хронична фаза. Т.е. те трябва проверяват и изследват раните чрез ултразвук няколко седмици напред.

Военослужещи от спецподразделенията на Белорус са издържливи момчета.

Желаещите да постъпят в редовете на елитните подразделения трябва да преминат през серия сложни изпитания.

Тестовете включват 10-километра бързо придвижване, щурмуване на укрепен район, ръкопашен бой, нападение на висока сграда и проверка за акробатични умения.

Освен това войниците трябва не просто да преминат по трасето, под тях гори огън. По изпитващите се хвърлят автомобилни гуми, за да ги съборят и отклонят.

Даже стрелят по захваналите се да издържат изпита за приемане в специализираните части по време на изпитанията.

Учени от НАСА са направили изпитание на двигател, с който в бъдеще ще се лети до Марс.
Новият двигател EmDrive не се нуждае от реактивно гориво. Той може да доведе космически кораб до Марс само за 10 седмици.
Последните изпитания на EmDrive са правени във вакуум, където той е доказал своята ефективност. Инженерите от НАСА предполагат, че създадената от двигателя тяга се образува не вътре, а извън устройството.
Съгласно територията на изследователите, двигателят EmDrive е способен да създава енергия от вибрациите на отласнатите от стените на закритата камера електромагнитни вълни, откъдето излишната енергия минава през специален рефлектор, който създава необходимата тяга за полета.
Въпреки това, все още предстоят много тестове преди двигателят EmDrive да бъде монтиран на борда на космически кораб.
НАСА се надявам, че този революционен двигател може да намали няколко пъти цената на космическите мисии.

Бог ви наблюдава по уникален начин и ще ви даде някои таланти. Той гледа, за да види как ги използвате. Смятате ли да използвате вашите духовни дарове, способности, личност и опит, за себе си или за Бога? За себе си ли ще живеете или ще дадете своя принос в света, използвайки подареното ви от Бога?
Замисляли ли сте някога, че Бог наблюдава всеки един момент от живота ви? Няма момент от живота ви, на който Бог да не обръща внимание. Той никога не казва: „Аз съм отегчен от нея или него. Това не е важно. Отивам да наблюдавам някой друг“.
Един ден, когато живота ни завърши на земята и отидем във вечността, ние ще се изправим пред Бога и ще дадем отчет за това колко добре сме използва това, което Той ни е дал, всички възможностите, нашите взаимоотношения, ума, таланта и тялото ни.
Давате ли си сметка колко сериозно е това?
Животът е подготовка за вечността. Това е тест! Вашето отношение е важно, защото колкото сте били верни на земята, толкова Бог ще ви определи и даде във вечността.
Библията ни учи, много ясно, че нашата роля и награди ще се основават на това как добре сме се справили с това, което ни е дадено в този живот. И ако вие сте верни и използвате това, което Бог ви е дал, Той ще ви даде повече. Но ако не го използвате, това ще бъде трагична загуба във вечността.
Исус каза: “ … добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“.

Този човек имаше само един бъбрек, а в медицинският му картон не беше отбелязана бъбречна операция. Докато умиваха какво да правят телефона извъня:

– Казвам се Ралица Петрова и работя като хирург в санаториум високо в планината. Бих искала да поговорим за Сашо и това, което ви е изненадало.

Тихомиров се уговори с жената, как да стигне до санаториума и тръгна.

Когато пристигна дърветата бяха изгубили сенките си и тъмнината напредваше с бавна крачка.  На вратата го срещна слаба, средна на ръст жена, с прошарени коси и усмихнато лице.

– Преди три години Сашо дойде тук. Беше извървял пеша целият път до тук. Изглеждал уморен и сестрите решили, че е за спешното, но той им казал:

„Аз се чувствам добре и съм напълно здрав. Мога ли да поговоря с някой лекар от отделението за трансплантация?“

Поискал да даде единия си бъбрек.

Попитали го: „На кого искате да го дадете? На болно дете, роднина или приятел?“

Той казал, че няма значение, искал да даде бъбрека си на някой, който имал нужда от такъв.

Тогава ме извикаха от отделението. Пред мен стоеше клошар на средна възраст, с започваща да побелява коса. Така се запознах със Сашо.

– Вие приехте ли „спонтания“ му дар? – попита Тихомиров.

– Отпратихме го веднага, – каза Ралица. – Казах му, че не можем да направим това.

– После е идвал пак? – бързо се досети Тихомиров.

– Да, идва още два пъти. На третия път ме попита: „Какво означава думата филантропия?“

– А, ….любов към ближния, – смотолеви набързо Тихомиров.

– Тогава тои ми каза: „Защо само на богатите е позволено да обичат ближния си? И аз искам да съм филантроп“. Беше решил по този начин да помага на хората. Убедих се, че говори искрено. Направихме му изследвания и всичко беше наред.

– А той как се държеше, не забелязахте ли нещо нередно в държанието му? – попита Тихомиров.

– Направихме му и психологически тестове, – каза Ралица. – Беше напълно нормален и способен сам да вземе такова решение. Но постави едно условие.

– Условие? – Тихомиров погледна косо жената.

– Трябваше да му се закълна, че това ще остане тайна и на никого няма да кажа. Не искаше пациентът да се чувства задължен към него. „Никаква слава“, така ми каза.

– На кого присадихте бъбрека? – попита Тихомиров.

– На една жена и всичко мина много добре.

– А, той разбра ли? По-късно видяхте ли го?

– Потърсихме го за да му благодарим, това беше един прекрасен жест от негова страна, но той си беше тръгнал без да се обади на никого.

Това беше направо невероятно, за напълно непознат човек да жертваш бъбрека си. И все пак някой го беше направил, безплатно.