Архив за етикет: състояние

Ефект след прекарване в безтегловност

indexЕфектите, които се получават в резултат на това, че човек дълго време е прекарал в безтегловност, са много интересни.

Как мислите след пребиваване в такова състояние, коя ще бъде най-тежката част от тялото ви?

Колкото и странно да ви звучи, астронавтите имат проблем с главата. Те много трудно я задържат във вертикално положение.

Особено след първия си полет, астронавтите споделят, че не са могли да си вдигнат главата и постоянно гледали хората в краката.

Още нещо за жълтия цвят

SONY DSCТова е най-яркия цвят в спектъра. Психолозите приемат жълтия цвят за стимулиращ, позитивно допринасящ за умствените способности на човека.

В Руската империя до 1917 г. боядисвали държавните здания в жълт цвят.

Охрата и пясъкът имат жълт цвят поради йоните на тривалентното желязо.

Според указ на  Николай I, с който се узаконявала в Русия проституцията и публичните домове, всички проститутки трябвало да притежават специален „жълт картон“, в който подробно се описвало здравословното им състояние.

Кой метал може да се разболее от чума

6882При стайна температура оловото е сребрист бял метал, но ако температурата се понижи до 13,2 ° C и по-надолу, започва прехода му към друго състояние, така нареченото сиво олово, което се превръща в прах.

Контактът на сивото и бялото олово ускорява процесът на прекрастилизация на последното. Този процес е наречен „оловна чума“.

Тя е станала причина за гибелта на експедицията на Скот, когато е пътувал към Южния полюс, защото съхраняващото се гориво в запечатани оловни кутии изтекло, поради разпадането на кутиите на прах.

Съществува мнение, че тази „оловна чума“ е помогнала за поражението на Наполеон в Русия, тъй като при силният студ се разпадали оловните копчета на униформите на войниците.

Ядрено камикадзе по корейски

79fb68Вече има портативни бойни глави с малък килотонаж са предназначен за унищожаване на средни и големи вражески сили.

Един човек с такава раница е в състояние да унищожи цяла военна част, която е разположена в жилищен район, заедно с квартала.

В корейската армия има две такива роти.

В случай на масирана интервенция едната рота ще се отправи за сухопътно камикадзе по територията заета от противника, а другата ще бъде бъде пусната с парашути от самолет на територията на Южна Корея.

Не плачи, когато мен няма да ме има вече

originalТони бе съвсем обикновен малчуган. И както повечето си връстници бе доста подвижен и смел.

Когато навърши пет години живото му се обърна надолу с главата. На момчето му откриха рак. Тони бе получил рядка форма на това заболяване. Злокачествен тумор бе поразил костите на момчето.

Лекарите започнаха да се борят за живота му. От време на време имаше кратковременни успехи, но те бяха само за малко. На момчето му ставаше все по-зле и по-зле.

Заболяването бавно и сигурно настъпваше. Животът на Тони и неговите родители се превърна в кошмар.

Независимо от всичко малкото момче си оставаше жизнерадостно, вечно беше настроено оптимистично. От сила на духа и волята му околните взимаха пример.

Когато Тони стана на девет години болестта напълно овладя тялото му.

Една нощ момчето започна да се задушава, не му стигаше въздух. Лекарите се опитаха да стабилизират състоянието му. Майката уплашена избяга в коридора, тя не искаше да гледа как умира сина ѝ.

Лекарите успяха да спрат пристъпа, но един от тях каза на майката:

– Сега успяхме, но на сина ви не остава много време да живее ….. Това може да се случи и в следващите няколко часа.

Когато майката отиде при сина си, Тони се постара да бъде спокоен и ѝ каза:

– Не можех сега да умра, мамо. Ако бях умрял в тези страшни мъки, ти щеше да го приемеш болезнено. За това със всички сили се стремях да дойда на себе си.

Невероятно, изпитвайки страшни мъки Тони първо мислеше за майка си.

Веднъж, когато майка му бе излязла за малко, Тони каза на медицинската сестра:

– Не мога да умра сега. Мама още не е готова за това.

Въпреки, че лекарите даваха само няколко час живот на момчето, то живя още две седмици.

Тони си отиде от живота тихо и спокойно. След дълги години на страдание, болката го напусна …

На погребението майка му не се разплака, защото малко преди да почине той ѝ каза:

– Не плачи, когато мен няма да ме има вече. Ти трябва да продължиш да живееш и да бъдеш щастлива. Моята душа винаги ще бъде до теб.