От къде да я вземем, около нас всичко е замърсено? Тази, която тече от чешмата е замърсена с примеси.

Тогава къде ще търсим чист извор насред големия град?

А защо да не си я приготвим сами?

Методът е много прост, той се основава на начина на замразяване на примесите. При замръзване водата образува чисти кристали от лед.

А „примесите“ остават в течно състояние и се разполагат между кристалите. Освен това „замърсяванията“ тежат повече и за това се събират в долната част на съда.

Необходимо е да премахнете примесите от долу в мивката и да изчакате останалия лед да се разтопи, именно той ще ви даде чиста вода.

Такъв начин за получаване на чиста вода, не изисква големи разходи. Достатъчен е един малък хладилник с голям фризер.

Знаете ли, че понякога невинните според нас неща в ежедневието, могат да задушат вашия духовен живот? Ще им позволим ли да го направят?

Една моя позната един ден ми каза, че Господ и казал по време на молитва, че хората от нашата страна са се превърнали в „поддържащи състоянието“.

– Вие имате твърде много неща, – казал ѝ Той, които трябва да поддържате в добро състояние: дом , кола, градина, коси,  ….

И това наистина е така. Можем така да се увлечем в поддържането на естествените неща, че да не остане време да се погрижим добре за своя собствен дух.

Ако сте се сблъскали с подобен проблем, време е да опростите вашия живот. На мен ми се наложи да науча това. Сега, когато мисля какво ми е нужно, размишлявам не само за паричната страна на въпроса. Гледам и разсъждавам, мога ли духовно да си позволя това?

Библията казва: “ Не се вплитай в житейските работи“. За това се научих в последните двайсет и шест години, че няма нищо по-важно от общението ми с Бога в молитва и Неговото Слово.

Ново изследване на учени от Великобритания показало, че присъствието на трезвени хора близо до пиещи изменя възприятието за собственото им състояние.

Изследователите забелязали, че хора обкръжени от такива в нетрезво състояние, са по-склонни да подценяват собственото си ниво на алкохолно опиянение. Но когато наблизо имало трезвени хора, на пиещите им се струвало, че не са много пияни, отколкото наистина били.

Хората оценяват своето собствено ниво на опиянение, сравнявайки себе си с хората около тях. В положение, когато наоколо има много пиещи, човек се напива повече, защото се стреми „да догони“ останалите.

Край селото, на брега на реката група почиващи хора с деца отбелязваха юбилея на Надежда Василева.

Юбилярката с малолетната си внучка Наталия влезе в реката. Водата ѝ стигаше до кръста. През това време мъжете от компанията отидоха да поплуват по-нагоре по течението, където бе по-дълбоко.

Изведнъж на Надежда ѝ стана лошо, загуби равновесие и падна в реката. Разбирайки, че няма да може да излезе от водата, тя успя да изтласка внучката си към брега.

Наблизо почиваше Динко, той беше от селото. Чуваха се викове и се виждаха неспокойно сновещи хора край брега:

– Дави се! Надежда ще се удави!

Внучката ѝ, която благополучно бе стигнала брега, крещеше отчаяно:

– Баба потъва, помогнете! Помощ! Баба ще се удави!

Тогава Динко забеляза почти неподвижното тяло на жена в реката. Хвърли се във водата, но лошо си удари единият крак в нещо твърдо, вероятно камък.

„Сега не е време, да гледам какво е станало с крака мии, – помисли си Динко. – Вероятно е някоя дреболия. Важното е да спася жената“.

Много скоро той успя да изкара пострадалата на брега. Жената бе в безсъзнание. Динко освободи белите ѝ дробове от водата, която бе погълнала и Надежда дойде на себе си.

Въпреки, че течението я бе носило само половин километър тя се отърва само с малко натъртвания и синини.

Но Динко си бе счупил крака. Невероятно е, как в това състояние бе успял да извади жената и да ѝ окаже първа помощ.

Кракът на Динко бе гипсиран, тепърва щеше да се възстановява.

Надежда дойде до мъжът, който я бе спасил и сърдечно с много топлота му каза:

– Благодаря ви! Ако не бяхте се намесили навреме, юбилеят ми щеше да се превърне в погребение.

Динко се усмихна. Стисна протегнатата ѝ ръка и каза:

– Важното е, че сте добре. Радвам се, че можах да ви помогна.

А всички около тях се радваха за добрия изход на инцидента, който можеше да завърши много печално.

Преди няколко години, едно американско семейство спаси куче от сигурна смърт. Животното нарекоха Зина. И тя стана пълноправен член на семейството.

В този дом живееше осемгодишният Джони, който страдаше от аутизъм. Момчето бе толкова затворено, че лекарите се опасяваха за живота му

Но след като Зина дойде в семейството, състоянието на Джони се подобри. Кучето стана за момчето истински спасител.

Така доброто, което бяха направили, се върна като бумеранг към тях.

Старайте се да вършите добри дела, те непременно ще ви се зачетат.