Уморен ли си? – Действайте!
Настроението ви често ли е отвратително? – Действайте!
Имате проблеми със съня? – Действайте!
До гуша ви е дошло от работата ви? – Действайте!
Не ви се учи? – Действайте!
Забелязахте ли вече ключовата дума? – Да, тя е ДЕЙСТВАТЕ!
Всеки очакваше това пътуване с вълнение. Щяха да посетят места, които не бяха виждали до сега. Сумата за екскурзията не бе малка, но за някои деца се съгласиха да я изплащат на части.
Децата се бяха уморили вече от дългото пътуване, някои дремеха по седалките, а любопитството на други ги държеше още в напрежение и бяха будни.
Михаела седеше в края на автобуса. Тя усети , когато се врязаха в някакъв камион.
Оцелелите започнаха веднага да се изсипват от автобуса.
Излезе и ръководителят на екскурзията господин Драганов. Целия бе в кръв, а дрехите му бяха станали на парцали.
Той носеше малко кървавено телце, което едва дишаше, а зад него куцукаше уплашено момче.
Николова вече се бе обадила на бърза помощ и в полицията. Тя бе приседнала, защото не чувстваше и двата си крака, какво бе състоянието им, за сега не ѝ се мислеше. За момента бяха по-важни децата, но тя не можеше изобщо да се движи ….
Няколко от децата се бяха отървали само със синини и дребни натъртвания, но други….
Малки момичета и момчета плачеха с глас, тичаха към автобуса и измъкваха другите от там.
Доста от децата и придружаващите ги родители бяха наранени. Имаше и заклещени между седалките и изкривените ламарини на автобуса.
Наоколо се белееше само сняг. Високи борове, покрити с бели премени обграждаха пътя. Децата трепереха и се събираха едно до друго , за да се стоплят.
Нина постоянно губеше съзнание. На нея и всички в нейното положение останалите децата им бие шамари и им крещяха:
– Не заспивайте! Не губете съзнание!
Децата бяха объркани и уплашени, те бяха видели труповете на пет от децата, които възрастните бяха изкарали на снега. Телата им бяха разкъсани и окървавени.
Чуваха се безнадежни викове и плач:
– Мамо, страх ме е …..мамо, ела да ме вземеш….
– Къде е линейката? Какво ще правим?
– Има две момчета и три момичета, които берат душа, а тук няма с какво да им дадем първа помощ.
– Ако татко беше тук, щеше да им направи изкуствено дишане и всички щяха да оздравеят, – разправяше червенобузестия Симеон, който влачеше трудно единия си крак.
Някои от по-големите деца бяха минали курс за даване на първа помощ, но се страхуваха да се доближат до пострадалите.
– Ами ако му направя нещо, не както трябва, …. може да умре, – хлипаше Дора, отчаяна, че не може да помогне с нищо на пострадалите.
На помощ им дойде екип с две коли чак след 30-40 минути. Но това се оказа пагубно за 10 деца, които по-късно починаха в болницата.
В сърцата на оцелелите тегнеше мъка и болка, сякаш бяха герои от някакъв зловещ екшън. Дълго време след това повечето от децата, крещяха на сън, събуждаха се нощем, плачеха и стенеха едва сложили глави на възглавницата, ….
Една екскурзия, която очакваха с толкова много радост и нетърпение, се бе превърнала в незабравим кошмар.
Ние отдавна сме привикнали с новите открития и ги възприемаме като нещо естествено, причина за това може би е, че те растат в геометрична прогресия.
В живота ни постепенно се въвежда 3D технология за печат, роботизирани механизми и асистенти, изкуствен интелект, автопилот и много други. Какво ни очаква в бъдещето?
Нека погледнем към една от технологиите, която ще стане достъпна в близко бъдеще.
Нека се пренесем в 2030 г. Според специалистите тогава ще бъдат изобретени специални възглавници, които ще записват нашите сънища и ни ще можем да ги споделяме в социалните мрежи.
„Умната възглавница“ ще фиксира електрическите сигнали на мозъка на човека. Те ще се преобразуват в картини, така както ги виждаме в съня си.
Дългото работно време и малкото количество сън в средна възраст, водят до здравословни проблеми на старини.
Експерти са установили, че работа повече от 50 часа на седмица съчетана с по-малко от 47 часа сън, водят до влошаване на здравето в напреднала възраст.
Подобна хипотеза е изказвана и по-рано, но официално потвърждение се е получило едва днес.
При експеримент учените анализирали здравето на три хиляди мъже занимаващи се с предприемачество.
Оказало се, че жизнеспособността, имунитета и психическото състояние били стабилни при мъже, които са спали не по-малко от 47 часа на седмица и не са извършвали прекалено много допълнителна работа.
В контролната група, където мъжете работели при напрегнат режим десетки години, здравето им било влошено, освен това страдала самооценката и психиката им.
Богослужението си вървеше по реда, когато по средата му тока изгасна.
Всички останаха на тъмно. Някой предложи:
– Нека да прекратим богослужението.
След известно време един от присъстващите започнал да крещи:
– Моля ви, помолете се за мен, аз ослепях.
В салона започнаха да се смеят. Ето до какво може да доведе сън по време на богослужение.