Последните лъчи на слънцето обагриха облаците. Марта стоеше пред отворения прозорец и негодуваше на глас:

– Това не може, онова не бива. Така не можеш да постъпваш…. до гуша ми дойде. Каква я тази свобода, щом трябва да се съобразява с другите? Нима това е свобода?…

Подухна лек ветрец. Листата леко се разшумяха, а птиците започнаха вечерните си концерти.

Главата на Марта клюмна на гърдите ѝ и тя неусетно притвори очи.

Изведнъж пред нея се появи огромна торта.

– Мога ли да си похапна от нея? – попита Марта ококорила широко очи.

– Може, – обади се тих глас.

Тя бързо взе вилицата и ръката ѝ се протегна към това невероятно лакомство, но изведнъж спря.

– Но нали е вечер? – плахо попита Марта.

– Яж, – подкани я тихия глас.

Тя не дочака втора покана, а бързо се нахвърли към тортата.

– А мога ли да не мия съдовете? – отново попита Марта невидимия си благодетел. – Всяка вечер не лягам, докато не измия всичко в кухнята.

– Не мий, – отново се обади тайнствения глас.

– А мога ли така просто да си полежа на дивана?

– Може.

– Да, но трябва да проверя дали децата са си научили уроците и са си написали домашните.

– Какво от това? – попита гласът. – Лежи.

– А утре мога ли да не отида на работа? – с плаха надежда попита Марта.

– Не отивай!

– А какво ще кажат там за мен?

– Защо това толкова много те вълнува?

– А мога ли в събота и неделя да не ходя при родителите си?

– Може.

– Да, но те са вече възрастни, – заговори съвестта на Марта, – имат нужда от подкрепа и внимание. Освен това трябва да взема някои продукти оттам.

– Е, измисли нещо, – добави гласът.

– А мога ли в събота да отида на танци, а след това в магазина, поне да погледам?

– Може.

– А мога ли да кажа на Станислава, че е кучка?

– Може, но какво ще спечелиш от това….

– А може ли…….?

Марта беше щастлива, тя можеше да направи толкова много неща, които по-рано ѝ бяха „забранени“.

На улицата някой форсира двигателя на колата си. Вятърът се усили и рамките на отворения прозореца се треснаха.

Марта бавно отвори очи. Дълбока въздишка на разочарование се отрони от гърдите ѝ. Тя стана бавно, затвори прозорецът и се затътри към кухнята.

За първи път изследователите имат доказателства за това, какво вършат татковците, докато майките се занимават с домакинските задължения или се грижат за детето.

Резултатите могат да разочароват тези, които очакват повече равенство между половете в съвременното общество.

Ново проучване показа, че три месеца след раждането на първото дете, в събота и неделя, когато съпрузите не работят, мъжете обикновено почиват, а жените се справят с домакинска работа и се грижат за детето.

Когато мъжете се грижат за деца или се занимават с домакинска работа, партньорите им често правят същото.

Освен това, беше установено, че жените почиват от 46 до 49 минути, когато мъжете са били ангажирани с грижи за децата или домакинската работа в един почивен ден. Но мъжете отделят двойно повече, за да бъдат свободни, повече от 100 минути, докато партньорите им вършиха някаква работа.

Това е разочароващо. Домашните задължения и грижите за децата все още не са разделени еднакво между двамата съпрузи.

Линдзи и Рос Хелиуел от Ренфрушър, Шотландия, били у дома си, когато чули някакъв странен звук в градината. Сякаш нещо много голямо паднало на тревата.

Оказало се, че това бил огромен блок от лед, който долетял от небето и направил кратер 1,5 метра в диаметър на тревата.

Майката в семейството смята, че това е добре, щом се е случило в делничен ден, тъй като в събота и неделя нейните дъщери чакали гости и градината щяла да бъде пълна с деца.

Съпрузите се консултирали с метеоролог. Експерт казал, че това е къс от лед, който се е откъснал от летящ самолет.

Въпреки че това явление се случва рядко, то не е нещо необичайно.

Впрочем, случаи на падане на лед на земята са се случвали и преди изобретяването на самолета, така че това явление още е доста спорно.

Съгласно традициите за избор на еврейско име на новороденото отговарят родителите. В някои общини е прието, бащата да дава име на първородното, майката на второто дете, а по нататък един след друг.

В други общини бащата решава как да се казват момчетата, а майките момичетата. Така не възникват конфликти по този повод.

Що се отнася до времето, на момчето се дава име на осмия ден от живота му, по време на церемонията на обрязването. А момичето получава име в близките дни след раждането, когато в синагогата четат Тора – понеделник, четвъртък и събота.

Ако детето се е родило със влошено здравословно състояние, родителите можели да му дадат името Хаим – „живот“, Хая – „жива“ или Рафаел – Бог е изцелил“.

Смята се, че името силно влияе на съдбата и болестите могат да бъдат излекувани чрез него, даже ако трябва да се промени и в зряла възраст.

Една вечер край брега на морето стар благочестив евреин се разхождал с внука си. Изведнъж дошла огромна вълна и отнесла внука в морето.

Старецът извикал:

– За какво ме наказваш, Боже? Никога не съм нарушавал твоите заповеди. Защо наказваш моя син, който всяка събота ходи в синагогата? А моята снаха, Соня, тя просто ще умре от мъка!

Изведнъж друга вълна върнала детето направо пред краката на дядото.

Старецът веднага хванал внука си за ръка, огледал го внимателно, повдигнал гневно глава нагоре и казал възмутено:

– А къде е шапката му?