Марта прекалено много се тревожеше за дъщеря си.

Елена не бе малка, но трудно се ориентираше в състоянието, в което се намираше.

Тя постоянно питаше майка си:

– Къде мога да намеря най-добрите съвети и лекарства за здравето си?

Екстремните върхове и дълбоки спадове на дъщерята тежаха на сърцето на Марта.

Изтощена от тъга, тя бе престанала да се грижи за себе си.

Един ден Калина предложи на Марта:

– Напиши на листчета всички свои притеснения, които не можеш да контролираш и ги остави в една отворена кутия до леглото си.

Марта реши да пробва.

Тази практика не отне напълно стреса, но когато видеше кутийката, Марта си казваше:

– Притесненията си дадох на Бога, те не са вече мои.

Всеки от нас има тревоги и страхове, но Бог е близо и е Единственият, Който може да промени ситуацията, за това нека оставим всичко в Неговите ръце.

– Искаш ли да намалиш стреса в тези бурни години? – подскочи Стоян и погледна предизвикателно приятеля си.

– Че кой не иска? – повдигна рамене Весо.

– Ето ти едно просто решение, – плесна с ръце Стоян. – Опрости живота си.

– Лесно е да се каже, но опитай да го направиш, – сбърчи нос Весо. – Ние живеем в свят, където простотата е дефицит.

– Тогава сравни сложното си ежедневие с това на предците ти, – предложи Стоян.

– Ние имаме много иновационни техники, но наши свят е много по-сложен, – отбеляза Весо.

– Ако не поемеш контрол над времето и живота си, ще бъдеш затрупани от предизвикваща стрес приливна вълна на сложност, а това ограбва радостта и спокойствието ти, – отбеляза Стоян.

– Искаш да кажеш, – почеса се по главата Весо, – че ако опростя живота си, ще го подобря?

– От време на време се нуждаем от преоткриване на простотата, която е в Христос и в нашата вяра в Него, – наблегна Стоян.

– Истинския живот знае къде отива, кой е източника на сила … Тогава човек е свободен от бъркотии, случайности и припряност, – заключи Весо.

Невен се чувстваше претоварен. Имаше усещане, сякаш въздух не му достигаше.

Когато сподели положението си с приятели, те му предложиха следното, за да избегне стреса:

– Излез в отпуска.

– Иди се консултирай с терапевт.

– По-добре си сръбни яката.

– Опитай с лекарства.

– Не, по-добре се позабавлявай.

– А защо не започнеш нова романтична връзка?

Невен изпробва някои от тях, но за повечето се отказа.

То сам прецени за себе си:

– Не съм по-добре от преди. Натиска е отвътре. Кой може да го премахне?

Петър чу терзанията му и го посъветва:

– Само Бог има силата да премахне напрежението отвътре. Обстоятелствата ти могат да останат същите, но поне по-спокойно ще дишаш.

– Интересно, – вдигна глава обнадежден Невен.

– Той може да ти даде мир и почивка, като същевременно предлага на живота ти ново измерение.

– Какво трябва да направя? – попита Невен.

– Просто Го попитай.

Невена бе под напрежение. Изпитваше голям стрес от натиска, на който бе подложена.

– Може би трябва добре да се наспя и всичко ще се оправи, – каза си тя.

Спа, но се оказа, че физическата почивка не е достатъчна, за да съживи душата ѝ.

– Имам нужда от духовно съживление, – констатира Невена. – Трябва да прекарам време насаме с Исус в молитва и да размишлявам върху Словото.

Тя си спомни, че Исус, колкото и да бе подтиснат, Той „често се оттегляше на самотни места и се молеше“.

– Ако Исус е чувствал, че се нуждае от време насаме в молитва със Своя Отец, нима аз мога да мина без това? – запита се Невена. – Навярно част от изтощението, което чувствам, да е следствие от липсата на молитва.

Колко мотивирана бе тя в раните утрини, когато се уединяваше насаме с Исус. Тогава се молеше, четеше и разсъждаваше върху Словото, слушаше Божия глас и духът ѝ бе обновен.

Това бе съвсем неочаквано. След тридесет години брак Марта чу съпруга си да казва:

– Аз обичам друга жена. Напускам те.

Марта изтръпна. Страх обзе сърцето ѝ за дома, доходите ѝ и не на последно място за приятелството с мъжа, когото обичаше.

Отхвърлянето му предизвика силна болка в нея.

Тя бе съкрушена.

– Ами ако приятелите ми сега ме оставят, заради …, – прошепна в плача си тя.

Марта щеше да има нова самоличност на разведена, а това я изпълваше със срам.

С часове Марта стоеше пред Бога в момент, в който нейния свят се рушеше, съкрушена от мъка и стрес.

– Божието Слово все още е вярно, – казваше си тя. – Господи, вярвам, че все още имаш план за мен. Това тежко време за мен, поставям в Твоите ръце.

Тя Му се довери за помощ, утеха и снабдяване.

Бог има добри неща за нас. Докато чакаме изпълнението им, можем да намерим убежище в Неговото присъствие.

Ние знаем кой е Бог и какво може, за това сме укрепени и насърчени независимо с какво се сблъскваме в живота.