Фобиите са много неприятни и са често срещани. Сред най-разпространените са страх от паяци, височина и клаустрофобия.

Съществуват и други фобии, така наречените хранителни, при които хората изпитват необоснован страх от конкретен вид храна.

Тези фобии объркват живота на засегнатите, а за други могат да бъдат повод и за присмех.

Учените не са съвсем наясно какво предизвиква фобиите и как могат да се лекуват.

Ето някои от най-странните хранителни фобии.

Ацерофобиятя е страх от кисело. Страдащите от подобна фобия упорито отбягват цитрусови плодове и други кисели продукти, които предизвикват слюноотделяне.

Микофобията е страх от гъби. Гъбите растат в гората. След като ги почистим и приготвим, са вкусни и полезни. За микофобите те са мръсни и предизвикват неприятни усещания.

Алиумфобията е страх от чесън. Силния му аромат често отблъсква хората, но при наличие на тази фобия, нещата са на живот и смърт.

Карнофобията е страх от месо. За разлика от вегетарианци, които избягват месото по хуманни или други причини, карнофобите изпитват истински страх от него, за това употребяват само зеленчуци.

Геумофобията е страх от вкуса. Вкусовете, които познаваме са безкрайно много. При наличие на подобна фобия обаче, те се превръщат във враг. Вероятно страдащите от нея никога не използват сол, и каквито и да е подправки.

Магейрокофобията е страх от готвене. Тези хора не са мързеливи или постоянно заангажирани, при тях самата идея за готвене предизвиква панически страх.

Колко е хубаво, че сме освободени от закона  на греха и смъртта. Радвам се, че повече няма да се подчинявам на робството на греха.

Но какво да правим, когато въпреки тази прекрасна и славна истина, ние се препъваме и съгрешаваме?

Тичайте към Отца и се покайвайте.

Звучи много просто, но ние често правим точно обратното. Вместо да отидем при Бога, позволяваме на страха и вината да ни отдалечават от Него.

Мислим си: „Отново се препънах. Как мога да отида при Бога, не заслужавам неговата прошка“.

Не правете подобна грешка. Не позволявайте на сатана да ви уговори да съгрешите в коя да е сфера на живота ви само, защото сте отстъпили в друга. Когато излезете от Божия път, просто изповядайте греха си и се върнете при Бога.

Чуйте, Бог знае греха ни не от момента, от който го изповядаме, Той го знае от самото начало. Но когато изповядаме греха си, ние се избавяме от него и очистваме живота си от последствията му.

Идете при Бога. Приемете Неговото прощение. Колкото и “страшно“ да сте съгрешили, Той желае да ви прости и очисти от всеки грях.

Елена се оплаква на приятелката си Донка:

– Днес научих една ужасна истина.

– Каква? – погледна я със страх Донка.

– Оказва се, че когато любимият ми Гошо говори, той има предвид това, което казва, а не каквото си мисля, че изразява с думи. Какъв кошмар!

– Истинско изтезание, – съгласи се Донка.

Появяват се нови предучилищни занимални, където предлагат детето да се научи да чете на три години, да пише на четири, а на шест вече да е гений.

Родителите започват да се страхуват и се притесняват, че с детето им нещо не се е получило, че те малко са инвестирали в развитието му. За това се стараят навсякъде да го заведат, във всичко детето им да успява, да не изостава, за да не се опозорят.

Защо ви е всичко това? Ако зад вашите желания стоят вашите нереализирани мечти и искате вашето дете да е над другите деца, това е една претенциозна мисъл, по-добре спрете до тук. Вие имате проблем със собствената си самооценка и трябва първо сами да се справите с това.

Осигуряването на храна, дрехи и всичко необходимо, като че не е достатъчно за едно дете, но родителите неправилно се  ориентират към ново поле на действие „творчество“ над самите деца.

Заради одобрението и любовта на родителите си децата са готови насила да се занимават с това, което им предлагат те.

А какво в действителност е необходимо за вашето дете? Оставихте ли време за любимите му занимания и игри? Не го натоварвайте прекалено много, оставайте му и свободно време.

Ако сте избрали занимание за детето си, отнесете се с уважение към старанията му, дори да не успява и според вашите критерии, да изглежда, че нищо не прави . Съобразявайте се с неговите интереси и сили.

Нормално е детето ви да не е гений. Вие не тичате към спортната зала и не се учите да свирите на някакъв музикален инструмент само, защото съпругът ви е поискал това. Вие го правите единствено, за да се усъвършенствате.

Няма значение с колко много неща желаем да натъпчем детето си, за да стане по-умно, по-силно и успешно, това не гарантира неговото щастие.  За щастието следва да се учи, за това започнете първо от себе си.

Страхът от несъвършенство се лекува с осъзнаване, че ти си обикновен човек и родител, както милиони други като теб. И ти имаш нормално дете, което се отличава от другите деца по това, че то е твое.

И това е достатъчно основание да го обичаш, а не да търсиш какви награди, успехи и ниво на интелекта е достигнало.

Михаил отиваше на работа. През ваканцията той цепеше дърва за продажба. Бе се замечтал, какво ще си купи със парите, които това лято щеше изкара, когато чу детски викове.

Там край реката се разиграваше истинска трагедия.

Михаил изтича и видя как в реката потъва малко момиче, а брат ѝ плачеше безпомощно на брега.

Младежът бързо съблече пуловера си и скочи в реката. Той внимателно обхождаше мътната вода, опитвайки се да намери детето.

Течението на реката бе отнесло момичето в страни, но Михаил продължи да се гмурка. Едва на петия път той успя да извади детето от тинестото дъно.

Когато извади момичето, то бе цялото посиняло и не дишаше. Надвеси се над нея, но не чуваше сърцето ѝ.

Малкото момче уплашено гледаше сестра си.

– Тя умряла ли е? – попита то.

„Спокойно, – каза си Михаил, – не всичко е свършено. Припомни си какво те учеше Стаматов в училище за случаите на удавяне“.

Той бе виждал и по телевизията как дават първа помощ на удавник.

И реши да опита. Михаил знаеше, че ако има възможност да върне момичето в съзнание, това е моментът, по-късно можеше да бъде късно.

Първо с плахи, а после по-сигурни движение той я обърна на страни, за да може да изтече малко вода, а след това започна да масажира сърцето на момичето както бе гледал да се прави. Детето веднага започна да кашля.

По това време край тях мина Стефан на колело.

– Позвъни на бърза помощ, – извика му Михаил.

Стефан видя посинялото момиче, което кашляше и се вцепени от страх. Тогава Михаил сам набра номера и съобщи:

– Да, на реката, близо до гората ….. дойде в съзнание …. побързайте моля ви, тук не разполагам с абсолютно нищо ….

След това се обърна към Стефан, който бе дошъл на себе си и му каза:

– Карай колелото към пътя, да срещнеш линейката. Ще им покажеш точно къде сме.

Линейката дойде бързо и пет годишната Силвия бе откарана в болницата.

След няколко дни позвъниха на Михаил и го помолиха да отиде при нея.

През тези дни той се притесняваше за малкото момиче, което извади от водата: „Дали направих всичко необходимо, за да ѝ помогнат после. Но, тя дишаше вече, навярно се е оправила вече ….“

Когато Михаил влезе в болничната стая, Силвия му се усмихна и каза топло, и сърдечно:

– Благодаря ти.

Михаил се зарадва, тя изглеждаше здрава и читава, а това на него му бе достатъчно.