Всичко мина добре, макар че Юсейн Болт започна етапа си от втора позиция. Той не остави на японците никакви шансове.

Болт е завоювал общо девет златни медала. Сравняват го с двамата велики спортисти на всички времена финландеца Паоло Нурми и американеца Карл Люис.

Болт планира да завърши изявите си през 2017 г. на Световното първенство в Токио. И ако и там спечели, в днешния свят в спринта няма спортист равен на него.

Някой му бил казал, че ако стане деветкратен олимпийски шампион, ще получи безсмъртие.

Не са го излъгали. Той стана „безсмъртен“ в историята на световния спорт.

Днес учените не се съмняват, че при спорта, където се постигат високи резултати, ролята на психиката е не по-малко важна, от физическото състояние на спортиста.

Тим Нокс, професор от университета в Кейптаун е доказал, че мозъкът има подсъзнателни механизми за самосъхранение.

Те се проявяват, за да не може организмът да се приближи прекалено близко до опасностите. Нокс нарича този механизъм „централен регулатор“.

Според него, умората е защитна емоция, а не отражение на физиологичното състояние на организма.

Вродените или придобити увреждания не са нещо необичайно сред хората. Едно от най-тежките увреждания е слепотата.

Тя е крайна форма на нарушение на зрението., при която човек нищо не вижда.

Около 39 милиона хора в света са напълно слепи. Техния живот много се различава от този на здравите хора.

Съществува мнение, че слепите не са социално активни.

И че единствената причина, поради която излизат от дома си е да пазаруват, да си плащат сметките и да ходят на работа.

Някои слепи се държат така, но други напълно противоположно.

Те искат да научат нещо ново. Посещават концерти, ресторанти и даже кино. Занимават се със спорт, включително екстремните.

Всичко зависи от личността, от интересите и предпочитанията на самия човек.

Когато Йовка разглеждаше снимките на телефона си, изведнъж трепна. Тя видя фотография, на която лежи на плажа напълно изтощена, разперила ръце и крака  и дала гръб на всичко.

Йовка беше в шок: „Кой ми е направил тази ужасна снимка?“

Тя изпита отвращение към себе си, което нарастваше и ставаше още по-голямо със всяка измината минута. Бе готова да се разплаче.

Йовка вече се канеше да изтрие снимката, когато в стаята влезе синът ѝ.

– Може би ти ще ми кажеш, от къде се взе тази моя снимка? – обърна се тя към сина си и му показа снимката.

Първата реакция на юношата бе усмивка.

– Аз те снимах, когато бяхме край езерото миналата седмица. Просто не можах да устоя….

– Но ти трябваше да ме попиташ, преди да вземеш телефона ми и да ме снимаш, – каза сърдито Йовка.

– Права си, мамо, но погледни колко добре изглеждаш тук. Не е ли така?

Йовка още веднъж погледна снимката и се опита да разбере, какво искаше да каже синът ѝ.

Дойде и дъщеря ѝ, хвърли едно око на снимката и каза искрено:

– Ти си много красива! На мен ми харесва тази снимка.

Йовка въздъхна дълбоко. Но това ѝ беше  нужно на този етап. Тя винаги обръщаше внимание на своите недостатъци. Но постепенно всичко започна да се представя в друга светлина пред нея.

Тя все още виждаше своите пълни бедра, но видя и жена, която се е уморила след разходка с децата си.

Йовка виждаше пълните си ръце, но същевременно с това видя ръцете на майка, която вдига децата си на ръце, за да не наранят краката си о камъните или да ги изгорят на горещия пясък.

Тя виждаше пълна жена, която бе облякла черен затворен бански, за да скрие проблемните си части на тялото, но виждаше и щастлива майка, която не се щадеше за своите деца.

От дълго време тя се бореше с наднорменото си тегло, както много други жени и навярно щеше да продължава и за напред така.

– Изглежда, – въздъхна тъжно Йовка, – няма да бъда стройна и слаба. Вярно е, че често се тегля на кантара, но не позволявам излишните ми килограми да ми пречат да живея.

Тя често отиваше с децата си на разходка. Понякога дори се чувстваше привлекателна. Е, не беше много сигурна в това, но се стараеше да мисли в тази посока.

„Може би е така, защото съм вече стара и много разсъждавам, – помисли си Йовка. – А може би сега се грижа за много по важни неща, отколкото за впечатлението, което правя на другите. Виж как децата ми гледат на моето тяло. Техните очи са изпълнени с любов“.

Така тя престана да мрази тялото си.

– Разбира се, – обясняваше Йовка на една своя приятелка, – ще продължа да се занимавам със спорт и правилно да се храня, за да бъда здрава, но именно сега искам да обичам тялото си такова, каквото е. Бих искала да се видя такава, както ме виждат моите деца.

Австрийски учени са съобщили, че деца, които много време прекарват пред телевизора, с течение на времето костите им стават по-уязвими, отколкото на техните връстници, които прекарват повече време на улицата.

Според доклада на учените, до този извод се е стигнало след анализ на данните от последните 15 години.

Костите на деца, които прекарват много време пред телевизора са по-уязвими поради излъчването от екрана. Също така са вредни за костите смартфоните и таблетите.

В рамките на своето изследване лекарите са изследвали 1,5 хиляди деца. Бил им задаван въпрос: Как предпочитат да прекарат свободното си време пред компютъра или не?

Оказало се че феновете на телевизията, приставките и таблетите имат значително по-малко минерали в организма си, отколкото другите деца.

За да се подобри здравето на децата, специалистите препоръчват повече време да се отделя за спорт или активна разходка.