Слънцето избута няколко облака и надникна. Видя, че земята е побеляла и отново се скри. Нямаше вятър и съвсем не беше студено, въпреки снега.
Пламен се запозна с Никола в парка. Двамата се харесаха взаимно и Пламен покани новия си приятел на гости.
Никола малко се стесняваше, защото не знаеше как ще го посрещнат родителите на Пламен, за това каза:
– Нека гостуването ми у вас да остане за друг път, – каза Никола и се изчерви от притеснение.
– Как за друг път? – изгледа го войнствено Пламен. – Днес имам рожден ден, не можеш да ми откажеш.
Никола не знаеше какво да каже. Не искаше да обиди това приятно и доброжелателно момче. Нали току що се запознаха.
И двамата се запътиха към шест етажният блок, стърчащ в края на парка.
Когато се изкачиха на третия етаж, Пламен застана на вратата и започна да натиска звънеца, без да маха пръста си от него.
От вътре се чу мърморене:
– Това е само Пламен. Никой освен него не прави такива магаретии.
Вратата се открехна и на прага застана спретната жена на средна възраст. Тя бе готова да се скара на Пламен, но като видя другото момче до него, само се усмихна и каза:
– Заповядайте.
– Мамо, – започна още от вратата да обяснява Пламен, – това е Никола. Днес се запознахме в парка и аз го поканих, за да го почерпя за рождения си ден.
Двете момчета влязоха в една голяма стая, която бе празнично украсена. В средата ѝ имаше маса, а на нея се извисяваше триетажна торта.
Очите на Никола се уголемиха. И у тях празнуваха рождени дни, но никога не бе поднасяна такава огромна торта.
Жената видя възхищението на гостенчето и попита:
– Искате ли да ви отрежа парче от тази тройна шоколадова торта?
Всичко вътре в Никола крещеше: „Да! И ако може с повече шоколад…“
Но от устата му се отрони само:
– Не, благодаря!
Жената го погледна учудено, а Пламен едва не се разсърди:
– Ще ме обидиш!
– Не ми се сърдете, – добродушно каза Никола. – Предстои ми състезание и трябва да се съобразявам с калориите, които поглъщам. В противен случай мога да надвиша килограмите и ще ме дисквалифицират.
– Е, чак пък толкова, – недоверчиво го погледна Пламен.
– За това състезание съм положил много усилия, – наведе глава Никола. – Искам да участвам в него.
– И ще се лишиш за това от едно вкусно парче торта? – вдигна рамене недоумяващо Пламен.
– Когато побеждавам, съм много въодушевен и изпитвам задоволство от постигнатото, – сърдечно се усмихна Никола. – Това надминава моментното удоволствие от вкусен десерт.
Пламен погледна корема си, който изглеждаше като надут плондер, погали го и каза:
– Може би имаш право. Трябва малко и аз да се постегна. Може да не достигна големи успехи в спорта, но поне няма да ми се подиграват, че съм дебел.
Никола го прегърна и добави:
– Ако искаш, непременно ще успееш!
И двете момчета се засмяха.
Думичката „не“ е красива дума. Може би една от най-красивите, особено ако знаеш какво те очаква в сравнение с предложеното.
