Мислили ли сте някога, как да сложите врата и в същото време да спестите полезна площ, която се отнема, когато затваряте и отваряте вратата?

Днес това е възможно с технологията „плъзгащите се дворни порти“.

Какви са основните предимства на плъзгащите се врати?

На първо място, тези порти не заемат много място, тъй като те са като лист и не се разтварят.

Второ, те не се нуждаят от масивна основа.

Трето, портите работят добре в различни условия, независимо дали има сняг, кал или всичко е замръзнало.

И най-накрая, практически се елиминира рискът портата да се изкриви. Бърз монтаж, достъпна цена, удобство при експлоатацията, навярно това е добре дошло за всеки грижовен стопанин.

Снегът е толкова бял, че на него всичко може да се забележи от голямо разстояние. Ако вземете най-бялото, което можете да намерите край вас, на фона на снега ще изглежда като мръсно петно.

Така е и с нашия живот. От време на време ние като че ли сме напълно нравствени и благопристойни. Ние сме доволни от факта, че не сме „такива, като другите хора“. Но в сравнение с Божията чистота ние сме мръсни и осквернени.

Въпреки нашите грехове и нечистота, Бог все още ни обича. И благодарение на тази любов, Той избра да ни даде такава чистота, която никога не бихме могли да постигнем сами.

Ето защо Той изпрати Своя Син Исус Христос, да умре за нас на Кръста. Само когато нашите грехове са били измити в кръвта на Исус Христос, ние сме били в състояние да се реабилитираме пред Бога.

Благодаря на Бога за това, че сега сте „бели като сняг“, защото „… вие измихте себе си от такива неща, ….. в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог“.

Те бяха стари приятели, свързваше ги едно страшно минало. И двамата бяха прекарали в „Маутхаузен“. Там бяха оцелели между купища ходещи скелети.

– Помниш ли, – каза с тъга Петър, – бяхме се превърнали в странен вид добитък. Газехме боси по снега.

– Телата ни се бяха превърнали в нещо наподобяващо на човек, изгубил формата си, – добави Сандро.

– Болките от глада в стомаха, болестите, отсъствието на човешко отношение, – наведе глава Петър, – всичко това отекваше в телата ни. Не беше лесно да се издигнеш над собствените си останки.

– През ден бях започнал да мисля за самоубийство, – изкриви устни в някаква бегла усмивка Сандро. – За мен това беше начин на освобождение. Смъртта беше спасението ми.

– Хитлер беше психично болен и давеше всички ни в ужасите на болния си разсъдък. Съществуваше само един начин да се отървем от тези чудовищни жестокости, трябваше да умрем или ние , или той.

– Не можех да понасям прекрасния живот, в който имаше слънце, дървета, птичи песни, всичко това ми вдъхваше ужас. Взех един остър камък от кариерата, където работехме и си прерязах вените. Някой беше ме видял и те бе извикал. Не знам как тогава ме спаси и излекува. Помниш ли какво ми каза след това?

– Да, – засмя се Петър. – Каквото и да става, дори до гуша да сме натикани в лайна, колкото и да ни унижават и да ни смятат най-долната класа роби, животът си е наш.

– Този живот съвсем не беше хубав, ала беше моят живот и никой не можеше да ми го отнеме, – каза Сандро. – Едва тогава, го разбра, когато ми се накара хубаво.

– Добре стана, Сандро, че Хитлер умря преди нас, но колко много зло остави, а колко много болка и мъка остави в сърцето ми.

– Знаеш ли, – каза Сандро, – понякога сънувам, че са спечелили войната и се събуждам целия облян в пот.

Петър го потупа по рамото и му се усмихна:

– Нали оцеляхме, сега е времето да се порадваме на живота. Само този, който не е минал през ада, в който бяхме, не може да оцени щастието да бъдеш жив.

Зимата свърши и едва ли ще ни връхлетят големи снегове, но съвета, който ще видам можете да използвате през следващия студен сезон.
Ако е много студено и не искате стъклата на колата ви да се покрият с лед, пригответе смес от оцет и вода в отношение 3:1.
Вечерта с помоща на спрей я разпръснете върху стъклата на колата си.
В оцета се съдържа киселина, която предотвратява замръзването.
Дори ако стъклата на колата ви са покрити с лед, този разтвор ще го разтопи.

Зимата си отиваше и отстъпваше място на пролетта. Вън снегът се топеше, а таралежчето седеше до леглото на мечето и го чакаше да се събуди.
– Какво правиш тук? – попипита мечето, когато отвори очи.
– Чакам да оздравееш, – отговори таралежчето.
– От колко време си тук? – попита мечето.
– Цяла зима, – каза таралежчето. – Когато чух, че си ял прекалено много сняг веднага дойдох.
– И цяла зима си седял до мен на този стол?
– Да, поих те с отвара от смърч и ти слагах на корема суха трева.
– Не си спомням, – смутено каза мечето.
– Как ще си спомниш?! – въздъхна тежко таралежчето. – Цяла зима бълнуваше, че си снежинка и аз се страхувах, че като дойде пролетта ще се разтопиш ……