Костадин говореше с Наско и силно се възмущаваше:
– Защо ще бягаш при бурни събития?
– А какво да правя? – попита Наско и кръстоса ръце пред гърдите си.
– Ти орел ли си или пуйка?
– Какво? Какво общо имам с тези две птици? – разсърди се сериозно Наско.
Костадин се ухили и започна да обяснява подробно:
– Пуйка и орел реагират различно на заплахата от буря. Тя тича да се скрие в обора, надявайки се, че бурята няма да се приближи, а орел напуска сигурността на гнездото си и разперва криле, за да яхне въздушните течения на приближаващата буря, знаейки, че те ще го отнесат по-високо в небето, отколкото би могъл да се издигне сам.
– Вярно е, че се страхувам като пуйката, но …
– Естествено е да бъдеш пуйка в чувствата си, но избери да бъда орел в духа си. Разпери крилете на вярата си, прегърни „Вятъра“, уповай на Исус и преживей „ежедневните“ чудеса, – възторжено размаха ръце Костадин.
Наско го гледаше смаян.
– Божията радост изчиства болката ти. Силата Му вдига товара ти. Неговият мир успокоява тревогите ти, – още по ентусиазирано повиши глас Костадин. – Би ли разперил криле на вяра, за да се извисиш?
– О, да, – плесна с ръце Наско.
Петя копнееше за мир и спокойствие.
Даниел посети Атина. Той имаше възможност да се разходи из древната Агора. Това е пазарът, където различни философи са преподавали, а хората са се покланяли на избраните си богове.
Филип бе притеснен за финансовото положение на фирмата си. Той сам търсеше изход, въпреки че знаеше, че може да се довери на Бога.
Жега. Едва се дишаше. Лицата на Крум, Петър и Йосиф бяха потънали в пот, но това не пречеше на разговора им.