Такъв данък е въведен във Венеция през 1993 г. Заплащали го собственици на улични ресторанти, кафенета и магазини, с една дума всички, които ползвали сенници или специални чадъри за слънце.
Съгласно закона се плаща за това, че сянката пада върху държавна земя. Интересно, когато е облачно или вали, дали тези собственици на магазини и заведения се освобождават от данък?
Впрочем, властите на Венеция не виждат нищо смешно в това. След шест години въвели още по-странен данък – за туалетните.
Всички туристи за посещение в толетните са длъжни да плащат по 1000 лири, а за местните сумата е 500 лири. Най-интересното е, че властите са измислили специални абонаментни карти за посещение в обществените тоалетни – за седмица, месец и година.
Това не е ново и не е изобретение на венецианците. Такъв данък е измислил римският император Веспасиан, управлявал през 70-те години след Христа. Той построил за своите войници колективни писоари по улиците на Рим и започна да вземат данък от тях за използването им. Когато синът на Веспасиан започнал да кори баща си, че прави пари от човешка урина, императорът казал: „Парите не миришат“.

Възрастовата дискриминация не се заключава само в работата. Много би ми се искало животът на възрастните хора да бъде по някакъв начин организиран.
Младите имат дискотеки, ресторанти, стадиони, свои телевизионни програми и филми, които са насочени към тяхната възраст.
Бих искала за възрастните да имат своя модна индустрия, специализирани салони за възрастни на достъпни цени, плувни басейни, спортни зали, лекари, място за комуникация.
Спомням си преди ….. казваха ми:
– Да минеш без ред? Тези възрастни жени не можеш да прередиш……
А сега вече аз самата съм баба. Прави ли се нещо в това направление? Достатъчно ли е или на мен така ми се струва, че нещата не вървят?
Ако си млад човек, помисли си и ти ще остарееш, а ако си стар гласът ти не се чува…..

В южната част на Франция ще построят уникална сграда, която прилича на дърво.
През следващата година в Монпелие ще започне строителството на уникален дом, който е наречен „Бялото дърво“. Балконите и покрива ще „висят“ подобно на клони благодарение, на което на терасите ще има сянка, а в апартаментите ще бъде светло.
В 17 етажното здание ще има 120 апартамента. На покрива ще има бар, картинна галерия и ресторант. От там ще се виждат планините и морето. Смятат в Монпелие да построят 12 такива необичайни сгради.
Сградата е проектирана от френски архитекти и ще бъде построен от японски строители. Жителите могат да избират от множество предложения, как да изглежда пода им.
„Бялото дърво“ ще стане второто от 12-те здания, които освен утилитарни функции, ще носи и естетическо наслаждение.
Строителството на сградата ще продължи до края на декември 2017 г.

Веднъж стрелец дошъл при един мъдрец.
– Здравей, мъдрецо! Кажи ми как да се справя с жена си? Не ме слуша, съпротивлява се, всичко върши наопаки.
Преди да отговори мъдрецът попитал:
– Вкусно ли готви жена ти?
– О, много хубаво, чак пръстите да си оближеш.
– Добре, ще ти кажа какво да направиш, но ти ще го направиш ли наистина?
– Готов съм да направя всичко, само да се справя с нея. И в работата нещата ми не вървят, когато в къщи има спорове.
– Добре, слушай. Откажи се от храната, която тя ти приготвя. Яж някъде другаде в ресторант, при приятели, …, но в къщи се връщай сит. А когато жената ти ти сложи да ядеш, кажи й, че не си гладен.
Този разговор слушал един от учениците на мъдреца и когато стрелецът си отишъл, попитал своя учител:
– Как ще помогне отказването от храната, която приготвя жена му, на този човек?
– Виж, когато жената не слуша съветите на мъжа си, то е равносилно на това, мъжът да не яде това, което жена му готви. Както жената приготвя храната, като чисти, реже, вари, пече, добавя подправки, така и мъжът размишлява, какво да опрости, прави връзка между явленията и проправя път към бъдещето. Ако жената не е глупава, ще види, че мъжът й е престанал да яде това, което тя готви, което означава, че тя не му е нужна. И ще се запита какво не е наред. А когато има въпрос, тогава ще има и отговор.
След няколко години ученикът на мъдреца срещнал стрелеца, който бил вече станал командир в своя град. Явно учителят му бил прав!

Изумителното оформление на фасадата привлича вниманието и говори  за това, което се намира вътре.
През следвоенните години сградата е изоставена. През този период временно музейната колекция се е съхранявала в Кралската консерватория. Музеят бил от ремонтиран и експонатите били върнати през 2000 г.
Всеки от петте етажа, освен последният, на който е разположен ресторант и площадка, от която се разкрива прекрасен изглед към столицата на Белгия, е посветен на определена тема: струнни, клавишни, за оркестър и етнически антики. В сутерена са разположени музикални автомати и кутии. Представени са практически всички епохи от всички части на света.
Звукът на всеки един от експонатите може да се чуе с помощта на безжични слушалки с аудио гид. Екскурзовод не е необходим, ако използвате помощта на аудио гид включена в цената на билета. Изложението позволява да се запознаете с вътрешната структура на всеки инструмент.
В магазина на музея има богат избор на музикална литература на различни европейски езици, класически и модерни записи и, разбира се, много сувенири.
След посещението си в Брюксел, много туристи казват, че музея на музикални инструменти е едно от най-интересните места в града. Тук с удоволствие прекарват не само ценители и любители на музиката, но и хора далеч от нея. Експонатите са показани така, че за децата не са по-малко интересни, отколкото за възрастните.