Британският архитект Томас Корбасон е разработил проект за изграждане на небостъргач от боклук. Сградата ще се състои от рециклирана пластмаса и хартия, и ще генерира собствена електрическа енергия.
Сглобяеми тръби ще бъдат прикрепени към външната част на фасадата. За да се улесни работата на строителите, тръбите се начупват и нарязват. Стенните панели ще бъдат направени от пластмаса, стъкло и хартия. Този боклук ще се преработва в малък завод, който ще бъде разположен в този небостъргач.
Само на първите 20 етажа ще има офиси, боклука за по-нататъшното строителство ще бъдат взети от тях. Според изчисленията на архитектите, за да завърши изграждането на небостъргача от собствения му боклук се изисква точно една година.
В кухите тръби архитектите предлагат да се вградят вятърни турбини, за да се снабди зданието с електрическа енергия. Полупрозрачната фасада ще бъде запълнена с интериор, който има естествена светлина, защитаваща от прекомерната слънчева светлина. В офисните помещения на небостъргача ще бъдат разположени конферентни зали, кафене, магазини, фитнес центрове, ресторанти и други.

Учени туристи Сам Косман и Джордж Короунис са едни от първите хора, които са били в кратера на действащ вулкан. Те са успели да се спуснат в кратера Марум на вулкана Амбрим, разположен в република Вануату.
Трябва да отбележим, че дори Луната е била посетен от повече хора, отколкото са загинали на такова опасно място, като нажежената до червено лава в кратер на активен вулкан.
Не всички вулкани са толкова опасни. В Испания има дори ресторант на спящия вулкан, където барбекю се приготвя точно на горещия въздух издигащ се от кратера.

Норвежците са известни с тяхното отношение към околната среда. Те участват активно в движението „зелени“, борят се за правата на животните. Но този път те са отишли ​​още по-далеч.
Архитектурното студио Snøhetta е проектирало оригиналната форма на кошери и ги е поставило в центъра на града, за да могат „пчелите да се заселят в града“.
В сътрудничество с пчеларската фирмата Heier Du Rietz архитекти са разработили две дървени конструкции за 160 хиляди пчели „Vulkan Beehive“. За създаването на такава форма на кошерите с естествени геометрични фигури, дизайнерите са били вдъхновени от медната пита на пелите. Тези кошери са поставени на покрива на ресторанта Mathallen, а може и на двора. Тяхната височина може да се регулира в зависимост от ръста на пчеларя.
Пчелите влизат вътре през специален отвор. За производството на мед, те летят до близкия парк за прашец и вода.
Създавайки тези кошери, пчелните експерти от компанията искали да открият за пчелите нови местообитания, а и повече хора ще прегърнат каузата на насърчаване на пчеларството в града.
А за да се подобрят „жилищните“ условия на пернатите, дизайнерът Кристиан Бермудес е проектирал и окачил по дърветата в норвежкия град Лилехамер къщички за птици с формата на дървени обувки.

Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.

Такъв данък е въведен във Венеция през 1993 г. Заплащали го собственици на улични ресторанти, кафенета и магазини, с една дума всички, които ползвали сенници или специални чадъри за слънце.
Съгласно закона се плаща за това, че сянката пада върху държавна земя. Интересно, когато е облачно или вали, дали тези собственици на магазини и заведения се освобождават от данък?
Впрочем, властите на Венеция не виждат нищо смешно в това. След шест години въвели още по-странен данък – за туалетните.
Всички туристи за посещение в толетните са длъжни да плащат по 1000 лири, а за местните сумата е 500 лири. Най-интересното е, че властите са измислили специални абонаментни карти за посещение в обществените тоалетни – за седмица, месец и година.
Това не е ново и не е изобретение на венецианците. Такъв данък е измислил римският император Веспасиан, управлявал през 70-те години след Христа. Той построил за своите войници колективни писоари по улиците на Рим и започна да вземат данък от тях за използването им. Когато синът на Веспасиан започнал да кори баща си, че прави пари от човешка урина, императорът казал: „Парите не миришат“.