Преди много време и аз не знам точно кога, имало трима братя. Най-малкият Иван обичал да изрязва животни от дърво. Средния Петър обичал да си похапва, а най-големият Атанас да командва по-малките.
Случило се така, че изгорял домът им, а родителите им починали. Нищо си нямали. Нито дом, нито роднини, а трябвало да преживяват някак си.
Тръгнали братята към града, работа да търсят. Вървели през гората и се сетили за едно изворче наблизо, и решили да си пийнат малко вода от него, а там седял старец и си почивал.
– Накъде сте тръгнали? – попитал ги старецът.
– Тръгнали сме да си търсим работа, дядо.
– А какво можете да правите?
– Нищо, дядо, ние сме сираци. Нямаме дом, нито помощ от някъде.
– Добре, – рекъл старецът, – аз ще ви помогна, колкото мога. Ще живеете при мен като синове.
Отишли братята в дома на стареца. Намерили си работа. Избрали си красиви момичета и се оженили.
Трите свадби станали в една и съща година. Братята се отделили и заживели със съпругите си, а старецът отново останал сам.
Най-големият брат станал лидер. Започнал всички да командва. Забогатял бързо. Средният брат отворил собствен ресторант. Той също натрупал доста пари. Най-малкият брат се изучил за дърводелец. Често играчките, които правел от дърво раздавал безплатно. Изкарвал колкото да има за хляб.
Минали три години и старецът решил да посети братята.
Почукал на вратата на най-големия. Той не го познал, затворил  вратата под носа му, дори го нарекъл просяк. Почукал старецът на вратата на средния. Той също не го познал и не го пуснал в дома си. Най-накрая стария човек отишъл при най-младия. Вратата му не била заключена, който искал можел да влезе вътре. Иван също не познал стареца, но казал на жена си да сложи масата и нагостил дошлия. Като видял, че дрехите на старецът са много окъсани, поровил в шкафа и му дал една от по-новите си дрехи.
Старецът се разплакал:
– Не ме ли позна, Иване? – попитал старият човек. – Взех те с двамата ти братя. Настаних ви в дома си и се отнасях към вас като синове.
– Татко, – възкликнал Иван, – прости ми, че не те познах. Да си жив и здрав дълги години. Благодаряти за помощта, която ни оказа тогава, цял живот ще ти бъда признателен. Остани да живееш при нас. Имам две малки момчета, които няма да те оставят да скучаеш. А в края на седмицата ще идем с теб, да видиш братята ми.
– Бях при тях, Иване, – тъжно казл старецът.- Не ме пуснаха да прекрача прага им. Загубили са всякакъв срам. Освен пари, очите им нищо друго не виждат. Станали са безчувствени. Няма значение, има кой да ги съди.
На следващия ден се чуло, че домовете на двамата по-големите братя изгорели заедно със всичкото им имущество, а те едва се спасили със семействата си от огъня. Каквито били преди, такива си и останали. Заради неблагодарността им бързо дошла и разплатата.

Британският архитект Томас Корбасон е разработил проект за изграждане на небостъргач от боклук. Сградата ще се състои от рециклирана пластмаса и хартия, и ще генерира собствена електрическа енергия.
Сглобяеми тръби ще бъдат прикрепени към външната част на фасадата. За да се улесни работата на строителите, тръбите се начупват и нарязват. Стенните панели ще бъдат направени от пластмаса, стъкло и хартия. Този боклук ще се преработва в малък завод, който ще бъде разположен в този небостъргач.
Само на първите 20 етажа ще има офиси, боклука за по-нататъшното строителство ще бъдат взети от тях. Според изчисленията на архитектите, за да завърши изграждането на небостъргача от собствения му боклук се изисква точно една година.
В кухите тръби архитектите предлагат да се вградят вятърни турбини, за да се снабди зданието с електрическа енергия. Полупрозрачната фасада ще бъде запълнена с интериор, който има естествена светлина, защитаваща от прекомерната слънчева светлина. В офисните помещения на небостъргача ще бъдат разположени конферентни зали, кафене, магазини, фитнес центрове, ресторанти и други.

Учени туристи Сам Косман и Джордж Короунис са едни от първите хора, които са били в кратера на действащ вулкан. Те са успели да се спуснат в кратера Марум на вулкана Амбрим, разположен в република Вануату.
Трябва да отбележим, че дори Луната е била посетен от повече хора, отколкото са загинали на такова опасно място, като нажежената до червено лава в кратер на активен вулкан.
Не всички вулкани са толкова опасни. В Испания има дори ресторант на спящия вулкан, където барбекю се приготвя точно на горещия въздух издигащ се от кратера.

Норвежците са известни с тяхното отношение към околната среда. Те участват активно в движението „зелени“, борят се за правата на животните. Но този път те са отишли ​​още по-далеч.
Архитектурното студио Snøhetta е проектирало оригиналната форма на кошери и ги е поставило в центъра на града, за да могат „пчелите да се заселят в града“.
В сътрудничество с пчеларската фирмата Heier Du Rietz архитекти са разработили две дървени конструкции за 160 хиляди пчели „Vulkan Beehive“. За създаването на такава форма на кошерите с естествени геометрични фигури, дизайнерите са били вдъхновени от медната пита на пелите. Тези кошери са поставени на покрива на ресторанта Mathallen, а може и на двора. Тяхната височина може да се регулира в зависимост от ръста на пчеларя.
Пчелите влизат вътре през специален отвор. За производството на мед, те летят до близкия парк за прашец и вода.
Създавайки тези кошери, пчелните експерти от компанията искали да открият за пчелите нови местообитания, а и повече хора ще прегърнат каузата на насърчаване на пчеларството в града.
А за да се подобрят „жилищните“ условия на пернатите, дизайнерът Кристиан Бермудес е проектирал и окачил по дърветата в норвежкия град Лилехамер къщички за птици с формата на дървени обувки.

Едно лято чужденци туристи почивали на Алпите. Скоро влезнали в едно село, където местния ресторант ги посрещнал с надпис „Прясна риба“
Седнали на масата и си поръчали пъстърва. Келнерът взел заявката и поел към кухнята.
След минута излезнал готвача, свалил дрехите и шапката, с които приготвял храната, извадил от близкия шкаф въдица и бодро се упътил към близката река.
Туристите останали зашеметени. Те наистина щели да ядат прясна риба, хваната точно пред очите им.
Внимателно попитали келнера:
– За колко време ще стане готова поръчката ни? Какво ще се случи, ако човекът, който току що излезе с въдицата към реката не може да хване дълго време никаква риба или хване не пастърва, а някакъв друг вид?
Келнерът бил озадачен от тези въпроси. Като на ненормални хора той точно и ясно обяснил:
– Сега този готвач има обедна почивка и какво ще прави през нея си е негова работа. Вашата поръчка вече се приготвя от друг готвач. А рибата всяка сутрин превозваме от собствено рибно стопанство на километър високо в планината.
Веднага след това келнерът хукнал към кухнята, за да зарадва колегите си с нова история за туристи идиоти.