Храната в Китай може да се нарече основна забележителност или атракция на тази страна.
Дълги години много провинции в Китай са живели изолирано. Така у тях са се развили различни традиции, диалекти и разбира се своя кухня.
В град Гуанчжоу идва много хора от различни места и той наследява обичаите на много области. Превърнал се е в център за събиране на разнородности.
Много от имената в менюто на ресторантите и кафенетата приличат на стихотворения. Но по самото име е трудно да се определи какво е ястието. Например, „виолетова утрин“ – какво е това? Напълно неизвестно.
Много чужденци, които живеят тук от 10 години твърдят, че постоянно опитват някое ново ястие.
Самите китайци много обичат да ядат! За тях това е едва ли не смисъла на живота им. Така, че ако им кажеш, че си пропуснал обед или вечера, ще припаднат.
Техните поздрави са от рода на: „Ядахте ли?“ или „Ядахте ли ориз?“
Ориза при тях е, както хляба при нас. А хляба при тях е като сладкиш или десерт. Те не го ядат със супата.
Архив за етикет: ресторант
Водопад в летище Чанги
Съставителите на рейтинга за най-необичайно летище в света, скоро няма да могат да игнорират сингапурското летище „Чанга“.
В него през 2018 г. ще бъде отворен нов терминал Jewel.
Неговата площ ще бъде 22 хиляди квадратни метра.
Тук освен кафе, ресторанти, бутици и хотел, ще има живописни градини.
Но централният елемент ще бъде 40 метровият изкуствен водопад Rain Vortex с дъждовна вода.
Проектът на новия терминал е дело на известния архитект Моше Сафдие.
С вече функциониращите терминали Jewel ще се свързва посредством разширение на залата за пристигащите и специални пешеходни мостове.
Брак по сметка
Андрей ѝ беше звънал преди седмица, но тя беше много заета и за това си уговориха среща днес в ресторанта на ъгъла.
Денят обещаваше да е хубав, слънчев, но прохладен. Той влезе в рестораната и попита дали е идвала руса, дребна жена. Но докато питаше за нея, тя влезе цялата зачервена, явно бе бързала много и се запъти към него.
Седнаха на масата и Славка се втренчи изпитателно в Андрей. Отдавна не го бе виждала. Той се бе състарил и беше много отлабнал.
– Бракът ми приключи, – заяви Андрей и въздъхна тежко. – Ирина иска да се разведе с мен.
– Какво? – подскочи Славка.
– Намерила си друг. Някакъв банкер. Изглежда се е омъжила за мен, заради несъществуващите ми пари. Вдигаше страшни скандали, когато я молех да не харчи толкова много.
– Нищо не разбирам. Тя всъщност какво иска?
– Богатство! – засмя се тъжно Андрей. – Очеведно е сбъркала, като си е мислила, че съм много богат. От това, че работя в банка, си е направила грешни изводи.
– Не може да бъде, – искрено каза Славка. – Вероятно се чувстваш ужасно.
– Най-лошото е, че наистина я обичах. С нея се чувствах добре. Бях по-силен, по-успешен, а всъщност съм един неудачник. Не ставам за биснесмен или брокер, а би трябвало да изкарвам купища пари. Дори не можах да се справя със собствената си съпруга. Взимах назаем, за да задоволя капризите ѝ и затъвах. Бях заровил глава като щраус в пясъка и се надявах всичко да се оправи, но уви. Баща ѝ ми даде назаем пари, заложих ги, но и тях загубих, а сега трябва и да му ги връщам.
– Въпреки, че дъщеря му се развежда с теб?
– Последната капка беше, когато ме уволниха, – продължи Андрей сякаш не бе чул въпроса ѝ, – защото не съм полагал достатъчно усилия. Така че, следваващият месец съм и безработен.
Славка го погледна учудено“
– Защо тя иска развод, а не ти?
– Баща ѝ настоява така. Трябвало да постъпя като почтен човек. Това вече не ме интересува. Тя нямало да иска издръжки, а баща ѝ щял да плати съдебните разноски. Така сме се разбрали.
– Андро, – така го наричаше тя, когато трябваше да се грижи за него, като по-голямо дете в семейството, – това е отвратително и жестоко.
Той въздъхна.
– Единственото ми желание е, час по-скоро да свърши всичко това, – гласът му потрепера, а очите му се напълниха със сълзи. – Много я обичах. Боли ме, че тя не ме е обичала.
Славка прегърна брат си. Не знаеше как да го успокои. Любимият ѝ брат се бе превърнал в безпаричен неудачник. Това беше невъзможно, но се беше случило.
Тогава ще имат
Телефонът изъня. Николина се надигна от стола и затътри краката си към коридора. Вдигна слушалката и задъхано каза:
– Да!
Отсреща звънтеше веселия смях на дъщеря ѝ.
– Здравей, мамо, как си?
– Добре! Нещо си много весела?!
– Тъкмо приказваме с приятелката си за тебе.
– И какво толкова ме коментирате?
– Навярно си чула изказването: „Да не строят къщи и да не ходят по ресторантите, тогава ще имат,,,,,,“
– Някои хора, не осъзнават на какво дередже е народа и как едва смогва да свърже двата края, – въздъхна Николина.
– Та разправям на Диди как си ходила на ресторант. А тя ме погледна озадачено и попита:“ И тя ли? Е щом могат да си го позволят!“ Но, когато ѝ казах, че тази година си ходила само два пъти на ресторант, единият за кръщене, а другия за помен, прихнахме да се смеем и не можем да спрем.
Николина неволно се засмя на слушалката, изглежда смехът на двете момичета я бе заразил и нея. Гледаще през прозореца свъсеното небе и дърветата с престарелите си вече окъсани премени и чуваше гласа на дъщеря си:
– Та аз това казвам на мама, да спре да ходи по тия ресторанти….
И нова вълна смях заля телефоната слушалка. Такъв е животът, като не можем нищо да направим, поне можем да се посмеем , макар и до сълзи….
„Болнична вечеря“ в Тайван
Представете си пристигате в нова страна. Искате да се насладите на местната култура чрез националната кухня. Ние винаги се стремим да опитате нещо различно от нашия обичаен режим на хранене, нещо ново, изненадващо.
За тези, които дегустацията не изглежда достатъчно забавна, ако разгледат барове и ресторанти на различни места от планетата ни ще останат изненадани. Съществуват интересни находки и за най-претенциозните пътешественици.
Болничната вечеря в Тайван е увлекателно гастрономично приключение за любопитния пътешественик.
Не позволявайте името да ви заблуди.
Разположеният в тайванския град Тайпе „Музикален ресторант“ няма нищо общо с музиката. В действителност този чудноват ресторант има по-скоро болнична тематика.
Всички сервитьорки са облечени като медицински сестри, масите са изработени от метални болнични легла, напитки се сервират в капкомерите, а стените са украсени с рентгенови снимки.