Много е лесно да се разбие и унищожи това, за което е положен много труд и е отнело много време.

Можеш дълго и внимателно да строиш къща, за да я направиш красива, да я снабдиш с удобни мебели, дори да промислиш и за най-малките подробности, а след това да я взривиш наведнъж.

Домът това е нашия семеен живот, а взривът е нашият гняв, егоизъм и неотстъпчивост.

Понякога, думите раняват много повече, отколкото кое да е оръжие и особено изреченото, което е излязло от устата на половинката ни.

В семейния живот е, както в шахмата. Необходимо е човек да се научи два три хода напред, да мисли, да предугажда, към какво ще доведе всяка казана дума или действие.

Трябва да отстъпваме в малките неща, за да не загубим големите. Като шахматист мъжът понякога трябва да пожертва пешката, като знае, че ако не направи това, след два хода ще загуби царицата си.

Идвайки си в къщи, независимо от трудния ден, проблемите в работата, съпрузите трябва да запазят доброто си настроение. Те трябва да се поддържат и радват взаимно.

Когато зарадваме любимия човек, радваме себе си. Весела шега, мила дума доставя радост на душата и за двамата съпрузи.

Най-важното между мъж и жена в едно семейство е, да запазят любовта си, чувствата и уважението един към друг, а всичко останало е „дреболии, на всеки може да се случи“.

Почистване на банята е една от най- неприятните работи. Поради високата влажност на това помещение се появява мръсотия, налепи, а понякога и плесен във фугите между плочките.

Да се очистят фугите е трудоемка работа и изисква много време за почистването им.

За съжаление, мръсотията и мухъла много скоро се връщат, но този процес може да се забави за по-дълго време, ако се използва една хитрост.

Всичко, което ви е необходимо е свещ. След като изчистите плочките и фугите между тях, вземете обикновена бяла парафинова свещ, която се продава във всеки магазин.

С тъпия край на свещта минете по фугите.

Дадената процедура е желателно да се направи на тези места, където водата пада върху плочките, близо до мивката или ваната. Фугите ще бъдат защитени от образувалия се парафинов слой.

Сега ще можете да забравите за по-дълго време за мръсотията и мухъла между плочките. Гениално, нали?!

Един художник имал много високо мнение за таланта си.

Веднъж той трябвало да нарисува портрет на папа Лъв XIII. Портретът съответствал на образа.

След като свършил работата си, художникът попитал папата:

– Кажете, какъв текст да поставя под портрета ви?

– Вземете, моля, Евангелието на Матея 14:27 и добавете моето име, – отговорил папата.

В дома си художникът отворил Евангелието на Матей и прочел: „Аз съм; не бойте се“.

Днес Михаил дойде на работа, а нет няма. Някой е извадил кутията с проводниците, така че интернет нямаше да има докато не се намери кутията.

„Но всяка работа е свързана с Интернет, – помисли си Михаил.- Какво да правя?“

– Ще отида малко на разходка, – извика Михаил въодушевено. – От кога не съм го правил? А мога и велосипед под наем да си взема.

Във велопарка на стената имаше мисъл на Алберт Айнщайн: „Животът е същото като карането на колело, за да запазите равновесие, е необходимо да се движите през цялото време.“ Много точно казано.

Михаил въртеше педалите по брега. Не е горещо, вятърът е прохладен, а въздухът влажен.

– Е, не е чак толкова лошо, че някой е взел кутията с кабелите, – засмя се Михаил.

Той забави движението си около детския двор, където децата безгрижно си играеха.

– Виж какво намерих, – някакво дете тича към Михаил и му го показа….

Парче зелена прозрачна пластмаса.

– Браво, – каза му Михаил, – провървяло ти е.

Детето се зарадва. То ще притежава този предмет. Колко малко е нужно понякога на човек, за да е щастлив. И този незначителен, даже нямащ работно име зелен предмет доби смисъл в живота си…

Бащата на това момче лови риба. Не се знае какво може да извлече на брега. Но виждали ли сте град без рибари?

Бащата се усмихва и крещи на сина си:

– Хвърли го! Това е мръсотия. Не можеш да я вземеш……

Той разбира сина си!

Михаил продължава да върти педалите и навлиза  в пространство покрито от малък облак. Върху него се изсипват прохладни, а не студени капки.

– Стана много добре, че днес някой бе взел кутията с кабелите, – каза си Михаил, – сега разбирам, какво губя, като по цял ден стоя пред компютъра.

Анелия пътуваше с автомобила си към къщи заедно с пет годишната си дъщеря Петя и малкия си син Пламен.

Тя бе много изморена. Грижите за тези две малки деца плюс работата ѝ в офиса, напълно я изтощаваха.

Очите ѝ се притваряха, но тя се стараеше да следи пътя и да внимава къде кара.

Накрая умората надделя и Анелия заспа на волана. Колата излетя от пътя, блъсна се в едно дърво и увисна над бездната.

Пламен изгуби съзнание. Анелия припадна със счупен гръбнак. Само на Петя ѝ се бе разминало.

Момиченцето излезе от седалката за деца и изпълзя от колата навън.

„И сега какво? – помисли си Петя. – Ако не отида да кажа на някого, те ще умрат“.

Спасението на майка ѝ и братчето ѝ тежеше на нейните рамене.

И все пак Петя успя. Когато видя хора, започна да вика и да плаче:

– Мама… Пламен, кола…. спаси, ……..умрат.

Хората не можеха да разберат какво казва детето, но усещаха, че се е случило нещо лошо. Извикаха по телефона линейка и се насочиха към мястото, на където ги теглеше Петя.

Медиците, които по-късно преглеждаха Петя, не можеха да повярват на случилото се.

– Как това малко момиченце е успяло да излезе от колата, да се покатери по скалата и босичко да тича, докато срещне хора, извиквайки ги на помощ?

– Смелостта на това дете е просто невероятна.

– Погледнете я, колко е малка, а не се е поколебала, да тръгне да търси помощ за майка си и брат си.

Скоро Анелия и Пламен ще се оправят, а произшествието ще остане в паметта на това семейство, като кошмар.