През 1997 г. на световно първенство по северни дисциплини в Трондхайм се разказва следния случай с Алексей Прокуроров.

На спортистът не му провървяло с метеорологичните условия. Греста за ските замръзнала и не можела да им осигури добро плъзгане.

Било нужно да се измисли нещо.

В края на краищата спортистът, след подсказване от страна на старите треньори, взел херинга и я потъркал по повърхността на ските си.

По този начин защитил самото намазване от замръзване и спечелил златния медал.

Всичко мина добре, макар че Юсейн Болт започна етапа си от втора позиция. Той не остави на японците никакви шансове.

Болт е завоювал общо девет златни медала. Сравняват го с двамата велики спортисти на всички времена финландеца Паоло Нурми и американеца Карл Люис.

Болт планира да завърши изявите си през 2017 г. на Световното първенство в Токио. И ако и там спечели, в днешния свят в спринта няма спортист равен на него.

Някой му бил казал, че ако стане деветкратен олимпийски шампион, ще получи безсмъртие.

Не са го излъгали. Той стана „безсмъртен“ в историята на световния спорт.

Юсра още от детството си се занимаваше с плуване. На 14 години тя взе участие в Световното първенство по плуване. Поддържаше я Олимпийския комитет на Сирия.

Започна войната и Юсра се наложи да тренира в басейни, които застрашаваха живота на плуващите.

– Как ще тренирам в басейн, на чийто покрив са паднали две три бомби?  – питаше се Юсра.

Много скоро животът в Дамаска стана непоносим. Юсра със сестрите си и други бежанци се опита да премине в Гърция през Турция и Ливан.

Всички бяха натоварени в една лодка. Цяло чудо е, че ги побра всичките 20 човека.

Когато им оставаха 30 минути път до Турция моторът на лодката заглъхна. Никой освен Юсра и сестрите ѝ не умееше да плува.

– Да скочим във водата и да бутаме лодката до някоя суша, – предложи Юсра на сестрите си.

Безсмислено бе да стоят в лодката и да чакат. Момичетата скочиха във водата.

В едната си ръка всяко от момичетата държеше въже, което бе привързано към лодката. Те можеха да движат само другата си ръка и да ритат с краката.

Три и половина часа девойките напрягаха телата си ….. така стигнаха до гръцкия остров Лесбос.

Юсра от дългото напрежение и теглене на лодката бе изтръпнала, почти не чувстваше тялото.

Питаха я:

– Как си?

Тя само им кимаше с глава:

– Добре съм. Успяхме.

С благодарност другите бежанци ѝ казваха:

– Ако не беше ти и сестрите ти, щяхме да загинем.

Тя се усмихваше, а думите на хората стопляха душата ѝ.

Това бяха три дълги часа, в които Юсра трябваше да запази самообладание. Когато надничаше някой малчуган или тъмнокосо момиченце, за да я видят как теглеше лодката, тя се усмихваше на децата.

„Не бива да ме виждат измъчена и изморена, – казваше си Юсра, – биха се изплашили, ако знаеха, че сме в беда“.

От Гърция Юсра и Сара отидоха в Македония, след това в Сърбия, Австрия и накрая се добраха до Германия.

Юсра остана да живее в Берлин и започна активно да тренира под ръководството на треньор отново любимото си плуване.

Понякога тя трябваше да става в пет, за да тренира. Програмата ѝ бе свръх тежка. Но тя работеше по плана на треньора, който той бе съставил за нея. И двамата разбираха ясно какво още не ѝ достига и на какво трябва да наблегне повече.

В Сирия Юсра нямаше такива възможности. Тя продължаваше упорито да тренира. Когато тренираше за нея нямаше значение дали е от Лондон, Сирия, Берлин или някъде другаде, тя бе само спортистка, която имаше определени цели.

При откриване на Олимпийските игри в Рио де Жанейро Юсра носеше знамето на сборния отбор от бежанци.

На 10 юли по време на финалния футболен мач на Европейското първенство в Париж на стадион „Стад дьо Франс“, както над трибуните, така и на терена летели рояци молци.

В това няма нищо необичайно. Умерено влажната атмосфера на Франция е перфектна за тези насекоми.

Те могат да се видят по улиците вечер или през нощта. Обикновено летят към източника на светлина.

В навечерието на финалният мач на Европейското първенство откритият стадион в Париж бил ярко осветен. Именно за това там имало толкова много молци.

Рекорд за най-рано получен жълт картон в мача принадлежи на Вини Джоунс. В мача „Манчестър Сити“ – „Шефилд Юнайтед“ провел се на 19 януари 1991 Вини е получил първия си жълт картон в петата секунда.

Един от най-бързите случаите, при които са се получили два жълти картона подред, е станало на 12 март 2010 г. на италианския шампионат между „Интер“ и „Катанией“, когато играч на Интер Съли Мунтари ги е получил само за 90 секунди.

На 25 юни по време на Световната купа 2006 на осмина финалите в мача между Португалия и Холандия руският рефер Валентин Иванов е дал 16 жълти картона и е направил 4 отстранявания.

Това е уникален рекорд на световните първенства. В миналото повече от три изгонвания в мачовете не са се случвали.