Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето прости бактерии и нисши гъбички още в първите няколко минути, даже и секунди.

Поради тази причина, лукът се явява отлично средство в борбата срещу болестите.

Лукът с формата на ряпа, леко сплесната, в почти сферична форма е прекрасно медоносно растение, тъй като дава на пчелите достатъчно нектар, даже при много горещо време.

Луковият мед е свежо жълт, почти непрозрачен, а при съзряване губи вкуса на растението.

Червеният лук е богат на кверцептин, анти раков агент, който може да подтисне злокачествените ракови клетки преди да са се развили като тумори.

Понякога се използва и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система.

Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни и бъбречни заболявания. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.

Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, което регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.

Властите на Южна Каролина в борбата с комарите, разпространяващи вируса Зика, били унищожени милион пчели.

С комарите властите решили да се борят с инсектициди, с които пръскали обработваема земя. Пчелите били засегнати от тези инсектициди и веднага загинали, без да имат възможност да отидат на безопасно място.

По предварителни данни Южна Каролина загубила 2,5 милиона пчели. Гибелта на пчелите в щата довела до намаляване на реколтата от плодове, зеленчуци, зърнени храни, …

Странното е, че вирусът Зика не е поразил нито един жител на Южна Каролина.

Румен купи голяма бонбониера, най-красивата и най-скъпата, за прощален подарък. Взе и огромен яркочервен букет. Така натоварен, се върна в хотела и поръча на портиера:

– Незабавно изпратете всичко това в стаята на госпожица Даниела Тодорова.

Портиерът му отвърна:

– Моля да ме извините, господине, но госпожицата е вече в залата за закуска.

Румен се уплаши да не би новата среща да развали хубавите спомени от времето, когато бяха заедно. Но накрая се реши и с бонбониерата, и цветята в ръце влязъл в залата за закуска.

Откри я бързо, тя седеше с гръб към него. Усети как го обзема вълнение. Плахо пристъпи към нея и бързо положи бонбониерата и цветята на масата:

– Това е за вас.

Тя се стресна и пламна. За пръв път в живота си получаваше цветя. Е, имаше един, но той ламтеше за наследството ѝ. Беше ѝ изпратил няколко невзрачни рози с надеждата да се съюзи с нея. А ето сега при нея бе дошъл човек, който ѝ носеше цветя

– Нима ги заслужавам? Те са твърде… красиви за мен.

Но въпреки всичко го погледна с благодарност. Даниела се изчерви. В този миг изглеждаше почти красива.

– Няма ли да седнете? – смутено го покани Даниела.

– Значи наистина заминавате? – попита Румен и в гласа му неволно трепна искрено съжаление.

– Да, – отвърна тя и сведе глава.

Това „да“ бе лишено от радост, но и от печал, от надежда, но и от разочарование. Прозвуча кротко, без всякакъв по-особен оттенък.

В желанието си да ѝ услужи Румен попита:

– Изпратихте ли телеграма на своите роднини, че пристигате?

– Не, това само може да ги уплаши, – въздъхна Даниела. – От много години не съм им писала.

– Но нали те са ваши близки родственици? – продължи да я разпитва Румен.

– Не, съвсем не. Имам нещо като племенница, дъщеря на моя покойна доведена сестра.  Мъжа ѝ изобщо не го познавам. Те имат малко селско имение с пчелин. Там за мен има една стая, където мога да остана, колкото искам.

– Но какво ще правите в това затънтено селце? – попита Румен.

– Не зная, – отвърна тя като сведе очи надолу.

Румен си спомнил за своя непостоянен и бездомен живот. Положението, в което Даниела бе изпаднала, му напомни за самия него.

– Не е хубаво да се живее при роднини, – извика той, – човек никога не се чувства добре при тях! И освен това вече не сте принудена да се погребвате в подобен пущинак, нали сега имате пари!

Тя го погледна признателно и в същото време печално.

– Да, – въздъхна Даниела, – но се страхувам да остана сама. Какво друго мога да направя?…

Погледна го със сините си очи, сякаш очакваше от него съвет. Румен си спомни вчерашните си разсъждения и внезапно го обзе една мисъл. Изведнъж желанието му се изтръгна от устата му.

– По-добре останете тук, – каза той. И без да иска, тихо добави – Останете при мен.

Тя се сепна и се взря в него. Думите се изтръгнаха от него, без предварително да ги обмисли. Едва по нейната силна руменина разбра какво бе казал и веднага се уплаши, че тя би могла да го разбере неправилно. И за да не си помисли нещо обидно, Румен побърза да добави:

– Исках да кажа ….. като моя жена.

Тя бе поразена. Устните ѝ трепнаха. Внезапно скочи и избяга от залата.

Това бе най-страшният миг в живота на Румен. Той мислеше, че с думите си бе унизил и оскърбил най-добрия човек, единственото създание, което бе изпитало доверие към него!

– Как посмях, – започна да се окайва Румен, – такъв некрасив и смачкан човек, жалък търгаш, да предлагам такова нещо на това благородно и нежно създание! Навярно избяга от мен с отвращение. Така ми се пада. Най-после разбрах какъв съм, получих презрението, което заслужавам.

Но тя отново се появи на вратата с разплакани очи. Беше много развълнувана. Приближи до масата и преди да седне леко въздъхна.

– Извинете, че така ….. глупаво избягах. Но страшно се изплаших … как можахте? Та вие не ме познавате… изобщо не ме познавате…

Румен осъзна, че в душата ѝ няма гняв, а само страх. Също като него се бе уплашила от внезапното му предложение. Дълго време никой от тях нямаше смелост да каже нещо на другия, дори нямаха кураж да се погледнат.

Но тя не отпътува тази сутрин. През целия ден бяха заедно.

След три дни той повтори своето предложение, а след два месеца се ожениха.

Преминаха през още една врата в дъното на фоайето и се озоваха в голяма осветена кухина на една пещера.

– Възползвахме се от естествените форми на пещерата, за да започнем строежа – обясни Лесов. – Под планината и ледника има множество тунели.

Огнян подсвирна от изненада.

– Това е забележително постижение.

– Използвахме машина за копаене на тунели с диаметър почти девет метра, – каза Лесов.

Двамата стигнаха до входа на един тунел. Огнян долови бръмчене, все едно се бе събрал голям рояк пчели.

– Този шум сигурно идва от генератора? – предположи той.

– Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. – Лесов спря пред врата в стената на тунела. – А тук е контролната зала.

Централата представляваше помещение с площ около пет квадратни метра. Вътрешността ѝ приличаше на огромна електронна игра. На три от стените имаше наредени премигващи лампи, циферблати, уреди и превключватели.
Лесов се приближи до нещо, което имаше форма на подкова. То заемаше средата на стаята.
Лесов седна пред компютъра и даде знак на Огнян да се настани до него.

– Знаеш ли с какво се занимаваме тук? – попита Лесов.

– Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате електроенергия.

Лесов кимна с глава в знак на съгласие.

– Технологията е сравнително проста. Навалелият сняг се натрупва върху ледника. При топло време той започва да се топи и образува водни джобове и реки. Водата се насочва през тунелите към турбината. И готово! Получаваме електричество – чисто, евтино, възобновяемо, – Лесов не можеше да прикрие гордостта си от това постижение.

– Простичко е на думи, но е забележително като изпълнение, – каза Огнян. – Колко хора управлявате това чудо?.

– Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти автоматизирана, дори не се нуждае много от нас.

Пръстите на Лесов затракаха по клавиатурата. На екрана се появиха пресичащите се цветни линии напомнящи на градско метро.

– Мигащите сини линии са тунелите, по които тече водата, а червените са сухите проходи. Турбината е ето тук, – обясняваше Лесов като сочеше с ръка.

Огнян гледаше и се радваше, тази идея много му допадна. Добиването на електроенергия по различен начин от традиционните за него бе поредния успех и той ликуваше.

На изток съществува дърво наречено „дървото на Юда“. Неговите прекрасни малинови цветове се появяват преди листата и блестят на слънцето, като брилянти.
Огнената красота на цветовете привлича насекомите. Тук идват и пчели, търсещи мед.
Но когато насекомите смучат сок от цветовете на това дърво, те поглъщат смъртоносна отрова и падат мъртви на земята. Около такова дърво цялата земя е покрита с мъртви насекоми.
Точно като това дърво е греха. Той е привлекателен и измамен. И който се увлече по него, последствията са горчиви, смъртоносно отравяне.
Грехът е страшно и отвратително заболяване. Оскверняваща болест, която е заразна, неизлечима и смъртоносна.
Най-ужасното и разрушително явление в света е грехът. Причината за всички неприятности, се корени в злото. Страхът за всеки човек се заключава в една съвсем малка дума – грях. Той е изопачил човешката природа. Разрушава е вътрешната хармония на човешкия живот. Грехът е лишил човека от неговото благородство. Той бута всеки в капана на дявола.
Според учението на Христа, грехът е универсална духовна проказа, която разрушава не само душата на човека, но и неговото тяло. Мъката, болестите, страданията, мъченията и самата смърт са последствия на греха.
Всичките скърби, цялата горчивина, всичкото насилие, болката и срама от човешката история са задействани от греха.
Той разрушава щастието. Затъмнява разума, притъпява съвестта, убива всичко, предизвиква горчиви сълзи и мъчения в агонията. Обещава кадифе, а дава саван. Обещава свобода, а дава робство. Обещава нектар, а дава жлъч. Обещава коприна, а дава парцали.
Как да се избавим от греха?
Библията казва: „Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ“ и “ Който (Исус) сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте“.