Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

Най-старото фламинго в света в живеело в зоопарка Аделаида, Южна Австралия, от 1933 г.
Птицата наричали Грейтер на английски розово фламинго. Както съобщава администрацията на зоопарка фламингото е приспано на 84 години.
Състоянието на най-стария обитател на зоологическата градина се влошило и ветеринарите изчерпали всички свой възможности да му помогнат.
Грейтер имала дългогодишен приятел, чилийско фламинго, което е на възраст над 60 години.  Ветеринарите ще го наблюдават как ще реагира на загубата на приятел.
Грейтер не само е било най-старото фламинго в света, но и последното розаво фламинго обитаващо Австралия. Сега най-старото фламинго е в зоопарк в Южна Америка и е на 67 години.
Дивите фламинго живеят на свобода само до 25 години, но ако се полагат грижи за тях превишават неколкократно тази възраст.

В Бразилия бездомният Фабио Ригол живее в гробищата в Сао Пауло и прекарва в криптата, където е погребан негов приятел. Местните жители го нарекли Попо.
Скоро хората забелязали, че всяка вечер един мъж отива на гробищата. Оказало се, че Попо живее там вече 13 години.
Преди това работел в офис, имал семейство и жилище. Но се появили проблеми свързани с наркотиците. Тъй като бил зависим от дрогата, бил уволнен от работа, а близките му го изгонили от дома.
Ригол разказва:
– Помня, че в този ден валеше силен дъжд. Разхождах се по улиците. На следващия ден се събудих на пода в криптата.
В криптата, където се е установил да живее Попо, има десет рафта. На един от тях лежи приятелят му, който е починал преди 5 години.
– Аз бих искал да се върна в света на живите, да живея в дом, да ходя на работа, – казва бездомника. – Ако има за мен такъв шанс, веднага ще се възползвам.
Ригол за 13 години е видял много погребения и познава всеки гроб. Понякога той отива и гледа новия надгробен камък, опитва се да намери познати.

Днес отново се качи във влака и потегли. Когато влакът спря на някаква гара той погледна през прозореца и изведнъж чу приятен детски глас:
– Днешният вестник моля, днешният вестник……
Пред него се озова дребно момченце с вестници в ръце.
– Как се казваш? – попита го мъжът, като си купи вестник от него.
– Петър.
– А можеш ли да четеш? – гледаше го весело мъжът.
– О, да!
Момчето макар и бедно облечено, бе чисто и приветливо. Чу се сигнал, влакът скоро щеше да тръгне. Мъжът бързо бръкна в джоба си и извади от там малко Евангелие, подаде го на момчето и каза:
– Ще прочетеш ли тази книга, Петре?
– Да, непременно, обещава ви!
След година той отново мина от там. Видя  отново своя малък приятел. Той беше пораснал, понапълнял, но гласа и очите му бяха привличащи както и преди.
– Много често си мислех за вас, – каза момчето на мъжа. – Вашата малка книжка измени живота в нашето семейство. Баща ми по това време беше останал без работа, но той усърдно започна да чете вашата книжка и под нейно влияние семейството ни започна нов живот с Христос. Баща ми започна добре да печели. Майка ми стана по-весела, а аз можех спокойно да ходя на училище.
Ето какъв добър плод е принесла тази малка книжка, съдържаща в себе си Божието Слово, благодарение на това, че сърцата на хората са се оказали добра почва за неговото възприемане.
Божието слово ни сочи пътя към небето и ни учи как да живеем достойно на земята. То съдържа светлина, живот и мъдрост. Словото на Бога е единствената непоклатима стена в морето от човешки думи в този свят на относителни теории и предположения. То ръководи младите, поддържа старите, засища гладната душа, а на немощния дава сила.