В една страна живеел крал, чиято страст била, да се шегува. Един ден трябвало да бъде наказан човек за престъпление. На краля му станало скучно и той дал шанс на престъпника.

Пред човекът, който очаквал присъдата си, поставили два големи съда с топки. Те били абсолютно еднакви по размер и маса. Във всеки имало по 25 броя. Единствената разлика била, че в единия съд имало само червени топки, а в другия черни.

Условието било, да завържат очите на затворника, а след това няколко пъти да пренаредят съдовете и да разбъркат съдържанието им. Осъдения трябвало да изтегли една топка. Червената означавала живот, а черната смърт.

Осъденият помолил краля, преди да му завържат очите да премести няколко топки от единия съд в другия. Може ли това да увеличи шансовете му за живот?

Вие как мислите? Има ли затворника по-голям шанс при това условие да оцелее? Ако бяхте на негово място как бихте пренаредили топките в съдовете, за да останете живи?

Може и малко да експериментирате, макар и с по-малко топки, но смятам че в случая трябва да съобразите нещо, все пак не става въпрос за 100 % отърваване от смърт.

Отговор: Да, това е възможно. За целта затворникът трябва да размести топките така, че в първият съд да останат само червени, а във втория останалите. По такъв начин ако попадне на първия съд, то със сигурност ще остане жив. А ако тегли от втория, шансовете му са 24 към 25, т.е. почти 50% на 50%.

Сплетните и клюките са най-древния вид устно творчество, което днес наричаме модерно повествование, т.е.съчиняване и разказване на истории.

Човек е така устроен, че за него е жизнено важно да узнае нещо за другите, да каже нещо за себе си, да привлече вниманието на околните, за да се почувства значим.

Дори и необщителността е начин да предизвикаш внимание у другите и да се откроиш между хората.

Да бъдеш особен и важен, е нашият най-голям двигател във всичко, което правим в живота си.

Нужно е тази мощна енергия да се насочи в по-спокойно и мирно русло. В противен случай може да се стигне до нежелани резултати, както в една от древните притчи.

По време на разцвета на Древна Гърция в един от храмовете се случило нещо ужасно. Една нощ някой бил разбил статуята на Зевс. Всички жители били объркани, те се страхували от отмъщението на Боговете.

Градските глашатаи призовавали по площадите престъпникът да се яви незабавно пред лицето на старейшините, за да понесе справедливо наказание.

Престъпникът изобщо нямал намерение да се показва. След една седмица била осквернена още една статуя. Появило се предположение, че извършителят е луд.

Поставили стражи в храма и накрая осквернителят на статуите бил хванат.

Попитали го:

– Знаеш ли какво те чака?

– Да, – весело отвърнал мъжът. – Смърт.

– Нима не се страхуваш да умреш?

– Страхувам се.

– Тогава защо направи всичко това, щом си знаел, че те очаква смърт?

Човекът дълбоко въздъхнал и казал:

– Аз съм никой. Цял живот съм бил незабележим. Нищо не съм направил, за да се отлича от другите, защото не знаех какво мога да направя. Исках да направя нещо, чрез което хората да ме забележат и да ме запомнят.

Той замълчал малко, а след това добавил:

– Истински умира този, който е забравен. Смъртта за мен е приемливо заплащане за такова безсмъртие.

И днес всеки се стреми да извърши нещо забележимо.

Всеки човек има някакви творчески способности. А творчеството е най-подходящия начин да станеш значим за себе си и другите.

За това позволете на тези ваши способности да се реализират.

В един от щатите на САЩ има закон, който строго забранява да се прави определено престъпление.

Всеки който наруши забраната трябва да бъде хвърлен в тъмница.

Независимо от строгостта на полицаите и съдиите, нито един престъпник извършил това престъпление, не е бил наказан до сега.

Какво е това престъпление?

Сега е ваш ред да размърдате малко мозъците си. Има неща, които човек не бива изобщо да прави, на това се е позовал и този закон.

Можем да го наречем „престъпление срещу себе си“.

Навярно вече сте се досетили.

Отговор:отовтсйибуомас е оненарбаз онтюлосба.

Тази история наистина се е случила в САЩ.

Млад човек завзел самолет и поискал от властите голяма сума пари и два парашута.

Правителството изпълнило исканията му, страхувайки се за живота на хората в самолета.

Терористът получил откупа. След това накарал пилота отново да издигне самолета във въздуха и скочил над пустинна местност само с един от парашутите. Не успели да го хванат.

Защо на престъпникът са били необходими два парашута?

Сега е ваш ред да помислите. За да отговорите правилно на въпроса, трябва да познавате законите на САЩ относно тероризма. В случаят престъпникът е съобразил нещо, чрез което са могли да го подхлъзнат.

Мислете, а ако не знаете по този въпрос нищо, разровете се в Интернет.
След всички усилия или мързел ви очаква …..

Отговор: Според законите на САЩ тероризмът се наказва със смърт. За това престъпникът небезоснователно е подозирал, че предложеният му парашут ще бъде дефектен.

Той поискал два, за да накара властите да предположат, че при скачането си ще вземе заложник. За това планът му успял.