Добри бе добър по математика, за това учителката по математика го помоли:

– Виж, Мишо е изостанал много с материала, би ли му помогнал след училище.

Това не бе единствената молба за помощ към Добри. До сега не бе отказвал на никого.

Повечето от съучениците на Добри смятаха Мишо за несериозен тип. Някои дори му казаха направо:

– Направо ще си загубиш времето с него. Той е непоправим.

Мишо дойде с неохота в дома на Добри, тъй като знаеше какво му предстои. Добри се мъчи с него повече от час, но забеляза, че Мишо не проявява никакъв интерес към задачите.

– Ако ти не направиш някакво усилие, моите обяснения ще останат без резултат, – ядоса се Добри не на шега.

– Какъв смисъл има да уча тази проклета математика?

– Много е лесно човек да роптае и да се съмнява, в това което прави, защото не вижда Божията ръка в живота си. Ти не разбираш, какво точно прави Бог с теб. Той има план за всеки от нас. Ако Му се покоряваме и сме уверени в неговите обещания, Бог ще отвори сърцата и умовете ни, за да ни помогне да видим пътя, който се простира пред нас.

– Но какво общо има математиката тук.

Мишо знаеше много за Бога от неделното училище, но …

– Ако се премахне всеки страх и съмнения относно математиката, – каза Добри, – ти ще можеш да усвоиш това, което си пропуснал и дори ще успяваш по-този предмет. От къде знаеш дали това няма да ти отвори нови пътища и да ти разкрие как да постигнеш мечтите си? Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да си имам свои бизнес, …., – каза плахо Мишо.

– Мислиш ли, че без математика  би могъл да го ръководиш? Дори само да пазаруваш в магазина е необходима математиката, в противен случай биха те мамили и не само там.

Мишо въздъхна, погледна задачи и каза:

– Извинявай, страхувам е, че никога няма да се справя с това, но ако Бог ми помогне …. готов съм .

Ууд е пионер на фотографията с инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Способността му да конструира сложни физически устройства с попаднали му под ръката предмети може да даде представа краткия откъс от статията в Месечни обявленията за фотографиране на Луната с ултравиолетови лъчи:

„Предварителните експерименти бяха извършени от мен в лятна лаборатория в Източен Хамптън, Лонг Айлънд, Ню Йорк, с помощта на набързо импровизирано устройство.

Фотографският телескоп е направен от три-инчови кварцови лещи, покрити със сребро, с фокусно разстояние шест фута, монтирани в края на тръба от поцинкована стомана и адаптер за пластинките от другия край.

Всичко това е било закрепено в пет футов телескоп, който служел за следване на Луната в рамките на три минутната експозиция. Заедно те били закрепени по екватора на стара велосипедна рамка разположена на циментова плоча, така че оста на предната вилка е насочена към Полярната звезда“.

Ето така е работил Робърт Ууд, геният на физическия експеримент.

Лингвистът професор Ролф Тейл от Университета в Осло твърди, че най-странния език в света е пирахан с помощта, на когото общуват пираха – ловци събирачи, живеещи на Амазонка.

Пирахан е странен с това, че за различния смисъл на думите се използва височината на звука.. Думата „приятел“ и „враг“ се пишат по един и същи начин, но се произнасят различно.

Освен това на този език може да се пее и свирка. Свиркането мъжете използват по време на лов, за да обменят информация помежду си, без да плашат дивеча.

За този език са характерни малко количество звукове, три гласни и осем съгласни.

В пирахан  на практика отсъстват числителните и думи обозначаващи цвят. Количеството се определя с една от трите думи: няколко, повече или много. Ако е нужно да се каже  цвета, се използва дума на предмет с този цвят. Например, „кръв“ – червен; „лист“ – зелен. При глаголите не съществуват времена.

Съществуването на пирахан, според някои лингвисти, подкопава теорията на Ноам Чомски за универсалността в структурата на изреченията за всички езици. В този език отсъства рекурсия, характерна за сложните изречения.

Съществуват доста странни литературни произведения, но това, за което ще ви разкажа надхвърля далеч моите представи.

Френският поет Гийом Аполинер е въвел използването на ново понятие „калиграма“.

То се е родило от думите „калиграфия“ и „идеограма“.

Самото то представлява стихове, написани под формата на предмети, за които става въпрос в произведението.

Беше едва седем часа. Скоро съвсем щеше да се разведели. Телефонът в полицията иззвъня. Дежурният вдигна слушалката и чу немощен мъжки глас:
– Спря ме непознат мъж и ме помоли да го закарам до съседното село. Качих го, – гласът на мъжа хриптеше. – внезапно ме удари по главата с бутилка и ми открадна колата. Тя е Mercedes….

Веднага бяха изпратени хора, да заловят престъпника и да помогнат на пострадалия.

След половин час отново се позвъни:

– Аз съм майор Илия Петров. Станах свидетел на следния инцидент. Карах колата, когато ме задмина Mercedes, който след няколко метра събори работник от пътната служба, събиращ боклук отстрани на платното.

– Май същият Mercedes е бил откраднат, – вметна набързо приемащият съобщението.

Майорът продължи:

– Мерцедесът се залюля и падна в канавката. От него излезе мъж. Той отиде до резервоара и хвърли в него запален предмет, а след това се скри.

– Какво направихте?

– Когато приближих колата, тя вече гореше. Освен това пострадалия мъж се намираше на няколко метра от запаления автомобил. Изтеглих го на безопасно място. Цялата кола бе обхваната в пламъци. Спрях едно такси и помоли шофьора, да  откара човека в болницата.

– Накъде тръгна заподозряният?

Майорът съобщи посоката, в която бе изтичал крадецът.

След половин час престъпникът бе арестуван. Той наистина бе откраднал Mercedes, с който направи толкова много бели.

Пострадалият работник бе откаран в болницата. Той имаше фрактури на долната част на краката и на шийните прешлени, но благодарение намесата на Петров животът му бе вън от опасност.