Кадрите направени с камера за видеонаблюдение, поставени в детската стая, показват, че никаква кошарка не може да запази малкия „затворник“ в детското легло, особено ако има по-голям брат.

Когато момче, чието име не се споменава, решил да поиграе със своя брат, той се сблъскал с голям проблем. Високата преградка на кошарката пречела на по-малкия брат да се измъкне.

Без да се замисля, по-големият въоръжен със столче, вмъкнал този полезен предмет в кошарката, а после показал на брат си какво да направи, за да получи свободата си.

Бягството на малкият се удало успешно. С помощта на столчето хлапето прехвърлило оградката на кошарката и след одобрителните думи на по-големия си брат се оказал в неговите обятия.

Щастливата двойка пакостници напуснала стаята в търсене на приключения.

Това изобретение дава уникална възможност да се пишат текстове, които да не се изтриват. Използвайки писалката могат да се рисуват всякакви предмети, а също и дрехи.

С нейна помощ лесно се създават обемни фигури, като цветя, птици или зверове.

По този начин могат да се представят различни архитектурни проекти.

Тази писалка е изработена във Великобритания. Тя работи в два режима. С единият пише и рисува с тънки линии, а при другия запълва детайлите.

Тази идея е разработена от китайски производители. Моделът е подложен на няколко изменения.

Новия образец е станал много по-лек от предишния. Така също, той има по-малка дебелина благодарение, на което писалката по-лесно се държи с ръка.

Зареждането на устройството става със зарядно. Към писалката е добавен предпазител, защитаващ я от падане на напрежението на електрическия ток.

Кабелът  е станал по-дълъг. Неговата дължина достига 3 метра.

Всеки може да рисува с 3D писалката, включително и деца в предучилищна възраст. За да се приведе в работно състояние устройството, достатъчно е да се натисне едно копче.

След което започва изхвърлянето на пластмаса навън, тя се контролира от контролер.

При липса на работа устройството се самоизключва автоматически. Грижата и поддръжката на 3D писалката е много просто.

Един африканец намерил огледало. Той много се зарадвал на своята находка. По-рано никога не бил виждал такова нещо.

Поискал да се похвали с намереното пред своите роднини, но докато ги събере заедно, той решил да го скрие на тавана.

Жана му го видяла, че крие нещо, но се направила, че не е забелязала какво прави. А когато мъжът ѝ тръгнал, тя потърсила скрития от мъжа ѝ предмет.

Когато го намерил и погледнала в него, възкликнала:

– А, със тая стара вещица ли се е свързал моя мъж?

Така и ние сме склонни в огледалото – Божието Слово, да виждаме всеки друг, но не и себе си.

Часовниците отдавана вече не показват само времето. Този атрибут демонстрира състоянието на собственика си.

Не всеки може да си купи уникални швейцарски часовник за десет хиляди долара, обсипан с брилянти. Но всеки може да постави на ръката си необичаен предмет, който да му показва времето.

Това също е начин да се откроиш от другите.

Какво ще кажете за часовник на относителността?

Този часовник е създаден в съответствие с  известната теория на Айнщайн. Тук се движат самите цифри, доказвайки, че понятието за време е относително.

Казват, че ако дълго гледаш такъв часовник, главата ти ще се замае.

Часовникът е създаден въз основата  на точния японския кварц. Има и красива кожена каишка.

Диаметърът му е 33 милиметра. Часовникът се продава с годишна гаранция за 36 долара.

Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.