Идиомите са неотменима част от кой да е език. Човек трябва да знае истинското им значение и да ги заучава, за да може добре да се ориентира в информационни поток на дадено място.

Какво ще кажете за фразата: „да извадиш котка от торбата“?

Не приемайте тази фраза дословно. С нея се обозначава неочаквана непредвидена изненада. Понякога тя ни се поднася не с много добри намерения.

Получавайки „котка от торбата“ може да е учудващо, смайващо, дори да ни доведе до недоумение, но не е задължително да бъде нещо лошо.

Таня чакаше в кафенето на летището. Скоро щяха да пристигнат със самолет нейни близки.

Изведнъж келнерът изтича към вратата и започна да крещи:

– Всички на изхода, бързо на изхода!

Той размахваше ръце и сочеше към вратата.

Никой не знаеше какво става. Хората започнаха да се блъскат. Някой по микрофона си дереше гърлото:

– Бързо напуснете летището…

Един старец мина покрай Таня и го чу да мърмори:

– Такова нещо по-рано никога не се е случвало. Дори не знаем какво да правим.

Второто съобщение по микрофона звучеше още по-объркващо:

– Останете в терминала.

След 30 минути бе възобновена евакуацията. Всичко ставаше много бавно само по две стълби.
Тези, които бяха по-отзад почувстваха напрежението в предните притискащи се тела едно о друго.

– Там има бомба, – викаше някой отчаяно, – трябва да бягаме.

Едни тичаха, други стояха вцепенени.

Хората се движеха и блъскаха като бушуваща вълна по време на буря.

Сътрудниците на летището изобщо не знаеха какво да правят. Те един през друг повтаряха:

– Евакуирайте се….. там имаше експлозия….

– Стойте по местата си ….

– Напуснете…

Двама лекари си проправяха път през тълпата. Те се движеха към мястото на експлозията.

– Аз съм лекар, – каза единият.

– Да вървим натам, – посочи с ръка другият.

Заеха се бързо с първите ранени и започнаха да оказват помощ и на останалите от пострадалите.

Имаше много хора, които също се опитваха да помогнат. Полицаи и военни бяха целите в стъкла. Те не усещаха, че са наранени, а гледаха да спасяват хората.

Имаше много мъртви и огън наоколо. Някои държаха пожарогасители, опитвайки се да потушат пламъците.

Изведнъж тавана рухна, много хора останаха под развалините. Младеж ровеше отломките и вадеше хора. Някой умираха в ръцете му.

Една жена държеше детето си на ръце и говореше като обезумяла:

– Моето дете… къде е детето ми?

Младежът я дръпна настрани:

– Успокойте се! Детето ви е в ръцете. С него всичко е наред.

Някои от хората, които извадиха изпод отломките паднали от тавана, бяха с откъснати крака, други бяха останали без ръце. Повечето лежаха в локви кръв и не можеха да се обърнат.

Младежът заедно с още мъже пренасяха ранените на безопасно място.

Това бе същински ад. Множество умрели, ранени и объркани от страх хора изпълваха картината на разрушенията…..

– До кога? – крещеше една жена и скубеше косите си. – Няма ли кой да спре този поток от мъка? Кой ще спре тези кръвопролития? На кого са нужни?……

Учените отдавна са се интересували, как термите обновяват въздуха във вътрешните галерии на домовете си и накрая това им се отдало.

Те използвали топловизори и миниатюрни датчици отчитащи въздушните потоци, които били поставени в повече от десетки термитника.

Оказало се, че вентилацията в термитниците работи благодарение на разликата между дневната и нощната температура.

През деня въздухът в контрафорсите се загрява по-бързо, отколкото в центъра. Топлият въздух от контафорсите се издига нагоре, а по-студеният от централните проходи пада и по този начин се обезпечава вентилацията на термитника.

През нощта, въздухът вътре в контрафорсите бързо се охлажда, а в центъра се запазва топлина и въздушния поток се движи в обратна посока.

Обръщането на въздушния поток освобождава от вътрешните помещения въглеродния диоксид в рамките на един ден.

Въпреки, че учените са изследвали само един вид на термити, те вярват, че такава вентилация, която работи поради архитектурните особености на жилището им, я има и при другите видове.

Токсинът на пептид, изолиран от отровата на перуанския паякът е в състояние да блокира каналите, отговорни за предаването на сигнали за болка от невроните.

Учените твърдят, че отровата на паяка, може да помогне за разработване на ефективно обезболяващо средство с минимални странични ефекти.

Милиони хора живеят с хронична и невропатична болка в значителна степен, защото сегашните лечения често предоставят само леко облекчаване на болката и имат сериозни странични ефекти.

За това учените от цял свят се стремят да разработват по добри аналгетици.

Австралийските учени в новата си работа пишат, че перуанските отровни паяци съдържа пептидния токсин Protx-II, който е в състояние да подтиска потока от болката.

Токсинът се свързва с рецептора на болката, разположен в мембраната на нервните клетки.

Според учените, невронната клетъчна мембрана привлича пептида към невроните и блокира усещането за болка.

Манса Муса  направил поклонение между 1325-1326 г.

В неговото шествие, според разказите на съвременниците му,  били включени 60 хиляди мъже, от които една пета били роби. Всеки от тях носел по четири пуда злато.

Владетелят на Мали, раздавал златото на бедните. Говори се, че неговите подчинени строили всеки петък джамия.

Огромният поток от злато, който нахлул в градовете на Северна Африка и Близкия Изток силно подкопал местната икономика. Цените на стоките започнали бързо да растат, а тези на златото като средство за спестяване спадали.

При някои поклонници всяка година се наблюдава ерусалимски синдром. Това е рядко психическо разтройство.

Смята се, че това е един вид мания за величие. Поклонникът започва да вярва, че е получил Божествена сила или започва да се прави на пророк.