„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?

Отдавна много отдавна на земята имало един остров, на който живели всички духовни ценности. Но веднъж те забелязали, че островът почнал да потъва под водата. Всички ценности седнали в корабите си и отплували… На острова останала само любовта… Тя чакала до последно. Но когато нямала вече какво да очаква, тя поискала също да напусне острова. Тогава повикала богатството и го помолила да се качи на кораба му.  Но богатството отговорило:
– На моя кораб има много скъпоценности  За теб тук няма място.
Когато наблизо преминал корабът на тъгата тя помолила и нея. Но тя казала:
– Извини ме, любов, аз съм толкова тъжна, че се нуждая винаги да стоя сама.
Тогава любовта видяла кораба на гордостта и поискала помощ от нея. Но тя й казала:
– Ти нарушаваш хармонията на моя кораб.
Наблизо доплувала радостта, но така била  улисана във веселбата, че не чула любовта. Тогава любовта нацяло се отчаяла. Изведнъж тя чула глас зад себе си:
– Да тръгваме, любов, аз ще те взема със себе си.
Любовта се обърнала и видяла един старец. Той я докарал до сушата. Изведнъж любовта се усетила, че не попитала за неговото име. Тогава тя се обърнала към знанието:
– Кажи ми, знание, кой ме спаси? Кой беше този старец?
Знанието погледнало любовта и казало:
– Това беше времето.
– Времето, – попитала любовта, – но защо то ме спаси?
Знанието погледнало учудено любовта:
– Защото само времето знае колко важна в живота е любовта.
Пазете любовта.

Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.

В Пакистан хирурзи се борят за живота на бебето, който е роден с шест крака. Бебето е на една седмица. Лекарите са планирали операция, която да спаси живота му. Родителите на момчето са поискали от властите парична помощ, за да платят операцията. Местните власти са се съгласили да помогнат на необичайно дете.
През това време търсят причините за тази аномалия. Има няколко версии.  Според една от тях това са сиамски близнаци, от които се е развил само единият. Според друга, причина за явлението е сложна генетична мутация, която се проявява в един случай на милиони.
Лекарите свързват аномалията с професията на бащата на детето. Той работи в частна медицинска клиника и е в постоянен контакт с рентгеново оборудване.
майката твърди, че са очаквали близнаци. Но в процеса на развитие при бременността се е случила мутация, която никой не е забелязал.
Лекарите казват, че раждането било тежко. На майката се наложило да направят кесарево сечение. Въпреки излишните си крака, момченцето е напълно здраво. Въпреки това то се нуждае от хирургическа намеса.

Младо момиче влязло в магазина на един старец, Той бил търговец на необикновени отвари.
Първото, което търговецът предложил на момичето била безцветна течност, без цвят и мирис. С нейна помощ се очиствали ненужните хора от живота на всеки.
Момичето с ужас се отдръпнало от рафта, на който се намитала тази отвара.
Тогава старецът й предложил ароматна любовна отвара. Тя струвала много скъпо, но за момичето тя притежавала забележителни свойства.
Старецът твърдял, че всеки който пие от тази отвара, ще започне да изпитва към нея нежна привързаност. Вместо равнодушие, в него ще се събуди страстна любов. Той ще почне да я ревнива от всеки и от всичко. Ще се интересува за всяка крачка на любимата си, всичко, което й се е случило, всяка нейна дума и жест ще бъдат важни за него. Ще я ухажва и ще й угажда във всичко. Ако тя се забави някъде за час, той ще полудява. Никога няма да се разведе с нея и няма да й дава ни най-малка причина за безпокойство.
Момичето не вярвало в щастието си, затова сложило в джоба си тази прекрасна отвара и си отишла.
– Тя е като всички останали, които идват тук, – засмял се старецът. – След известно време ще дойде да вземе тази отвара, от която се отказа в началото..