Може би в близко бъдеще да прикачиш телевизор и друго оборудване към стената ще бъде тривиално. Учените от университета в Масачузетс са създали материал с уникални свойства.
На демонстрацията материала е имал размери 10х10 сантиметра. С негова помощ е прикрепен 42-инчов LCD-TV. Като цяло, материалът може да издържи повече от 300 килограма. Освен това, на велкрото не оставят следи след отстраняване на товара.
Идеята за създаването на Geckskin изследователи са взели от дивата природа, което се е отразило  и в името му. Гущер е в състояние да се движи в почти всяка вертикална повърхност, поради микроскопичните косъмчета, разположени на краката му.
Група от учени състояща се от специалисти по материалите и  биология открили, че гущерите не само се прикрепят благодарение на „косъмчетата“, но и координират работата на костите, сухожилията и кожата при движение.
Geckskin е тъкан, изработена от композитни материали с мека подплата примесена с по-твърда част, пригодена да се използва на каква да е повърхност. Освен това материалът не губи свойствата си с течение на времето, а и леко се снема.

Шимпанзетата са били в състояние да покажат алтруизъм. Те могат да разбират трудностите възникнали пред техните близки, да приложат необходимите приоми, за да решат проблемите им, без да очакват благодарност или някаква полза от това. Това заключение е на японски приматолозите от изследователски център за приматите в Инуяма.
За експеримента учените са направили двойна клетка..Клетките били свързани с малък прозорец за гледане. Стената, която ги разделяла можела да бъде прозрачна или матова.
В едната клетка пред маймуната имало сандък с инструменти, а в другата чаша със сок. За да се достигне до сока трябвало да се използва пръчка или сока да се изпие със сламка. Шимпанзетата предварително са обучени да действат и по двата начина.
Ако стената на клетката е прозрачна, маймуната наблюдаваща безплодните опити на другата може да му подаде подходящия предмет, пръчка или сламка, през прозореца между клетките. Ако стената е матова, то шимпанзето предава всички инструменти подред, докато другото контактува с него през прозореца.
Изследователите отбелязват, че във всички случаи маймуните си помагат напълно безплатно, без да очакват никаква полза. Дори когато не знаят от какви точно инструменти се нуждаят в съседната клетка те дават всичките налични, с които разполагат.
Резултатите на японските приматолози показва, че алтруистично поведение не се явява специфично за човека и другите животни. Но когато шимпанзе е наблюдавало затруднението на  друго шимпанзе, то е пожелало да му помогне. Възможно е призивите за помощ  да са събудили такова поведение.

Мъж над двадесет години е загубил краката си поради травма. Поради невъзможноста да се сложат функционални протези, са му присадили крака от мъртъв донор.

Операцията е проведена на 10 юли 2011г. Тя е продължила 10 часа и в нея са участвали 50 лекари от болницата La Fe във Валенсия.

След продължителна възтановителна терапия, пациента е направил първите си стъпки в плувен басейн към клиниките по рехабилитация.

Пациента се възтановява бързо без усложнения. Мъжът може да ходи без странична помощ.

Един 80 годишен мъж излязъл да вземе вестника от пощенската кутия и пропаднал в дълбок процеп в земята. Преди го нямало на това място. Триметровата яма едва не погълнала стареца.
На виковете му за помощ се притекла дъщеря му. Тя извикала пожарната и полицията. Ямата се движела като плаващите пясъци и на възрастния човек малко му оставало да бъде притиснат в земята.
За щастие полицията пристигнала навреме. Пуснали въже в дупката и издърпали стареца на повърхността.
Причината за появата на този процеп в земята за сега не е изяснен.

Имало едно време една жаба. Тя много искала да се превърне в царица. Мислила си как някой принц като се разхожда край блатото, ще го хване и ще му каже: „Ожени се за мен или ще умреш в тресавището“. Лошото било, че тук не идвали принцове, но тя всеки ден обикаляла владението си като упорито търсела младоженеца.
Веднъж край блатото попаднал принц, който търсел лек за гневливия си и баща. Уморен от безгрижният живот на най-малкия си син, царя му казал:
– Жени се или няма да получиш една трета от царството в наследство.
Но Иван не искал да се обременява със семейни задължения. И решил да се поразходи, да събере малко от любимите къпини на баща си, за да укроти гнева му.
А къпините през тази година народили много плод. Докато се усети Иван събрал пълна кофа. Скачал весело от хълмче на хълмче, но се препънал и паднал в блатото.
– Помощ!- завикал Иван със всичка  сила.
А жабата се оказала точно там.
– Принце, ожени се за мен.
– Каква беда ми дойде до главата, да се женя за жаба!
– Че си в беда е ясно, но без моя помощ няма да се измъкнеш оттук.
– Ще видим – заканил се младежът.- Помощ!
– Тук няма никой. На това място живея съвсем сама.
Примирил се царският син, нямало какво друго да прави.
– Нека твоята да е. Измъкни ме от тук.
– Първо ме целуни.
Било му противно, но целунал жабата и….жабата се превърнала в жена.
– Е, харесваш ли ме?
Иван си замълчал и нищо не казал.
– Не приличам ли на принцеса?
– За да се превърнеш в принцеса трябва да бъдеш с такова потекло.
– За това ще поговорим по-късно. Вземи ме за жена и ще стана принцеса.
Жабата извадила  Иван от блатото. Направили сватба. Принцът получил една трета от царството в наследство. И това не било всичко. Новата принцеса не харесвала жилището, дрехите си, дори искала да се разходи и зад граница. Измъчил се Иван. Често започнал да ходи на лов. Връщал се посред нощ само и само да не вижда жена си.
Съжалил се един старец над Иван. Посъветвал го да плюе върху жена си и тя отново се превърнала в жаба. Отнесли я обратно в блатото. Но тя не се отчаяла и се надявала да хване някой друг принц, по-добър от Иван.
Само, че тя не знаела че принцът е оставил надпис на брега: „Опасно за живота“.