Гео бе едва тригодишен, но лекарят откри, че са му нужни очила. Детето не виждаше ясно предметите около себе си.

Когато му поставиха новите очила, лекарят го прикани:

– Погледни се в огледалото.

Гео погледна отражението си. След това се обърна към баща си и му се усмихна.
Но заедно с усмивката по детската буза се търколиха няколко сълзи.

– Какво не е наред, Гео? – попита бащата.

Детето се дръпна назад, наклони главата си, взря се в баща си и каза:

– Виждам те!

Докато с молитва изучаваме Библията, Светият Дух ни дава очи да видим Исус, „образа на невидимия Бог“.

Дори с нашето виждане, изчистено от Духа, докато растем в познанието чрез Писанието, ние все още имаме само бегъл поглед към безкрайната необятност на Бог от тази страна на вечността.

Когато времето ни на земята изтече ние ще Го видим ясно.

Няма да имаме нужда от специални очила в този изпълнен с радост момент.

Когато видим Христос лице в лице, ние ще Го познаваме, както Той познава всеки от нас.

Светият Дух ще ни помогне да устоим до края. И когато погледнем към Исус, ще извикаме радостно:

– Господи, виждам Те!

Стефан Малинов бе известен в супермаркетите най-вече със своя конфитюр.

– Обичам ягоди, за това правя такова прекрасно сладко, – казва често Стефан на хората.

Когато Малинов предаде сърцето си на Господа и реши да Го последва, той заяви:

– Ще изградя успешен бизнес на принципите на Божието слово. Религията е живот, който трябва да се живее.
Така Стефан, започна да прави това, което се казва в Библията. Позволи „посаденото в него Слово“ да овладее сърцето му, а това се отрази на начина, по който управляваше бизнеса си.

Коректността му доведе до произвеждането на качествени продукти на по-ниски цени.

Малинов работеше усилено. Служеше и подкрепяше своя персонал, като инвестираше печалбите си в техните нужди.

Религията не е просто познание за Бог, това е лична връзка с Исус, която се проявява в начина, по който живеем.

Можем да гледаме на всяко ново начинание като на възможност да служим на другите с любовта, която сме получили от Бога.

Независимо дали сме лидери или последователи, собственици или служители, дали имаме представителна или невидима роля, вярата ни в Господа се отразява на това как живеем.

Връзката ни с Исус може да благослови тези, които срещаме днес.

Том бе скитник. Остана без работа в големия град. И какво друго му оставаше, освен да се премества от едно място на друго, за да търси някакво препитание?

За жалост времената бяха тежки и трудно се намираше работа.

Един ден Том попадна в живописно планинско село.

Беше много изгладнял, затова се насочи към селската кръчма, на която имаше табела:

Хан „Свети Георги и змеят“.

Той потропа на вратата. Когато му отвориха Том попита:

– Бихте ли ми дали малко хляб?

– Хляб? – изръмжа жената, която отвори вратата. – За такъв жалък и миришещ просяк като теб? Не!

След което тя затвори вратата под носа му.

Том си тръгна, но малко преди да напусне това неприветливо място, той се обърна и отново прочете надписа:

– Свети Георги и змеят.

Върна се и почука отново на вратата.

– А сега какво искаш? – показа се същата жена, която му бе отворили преди.

– Извинете, ако Свети Георги е вътре, мога ли да говоря с него този път?

Всички имаме своите крепости. И понякога ставаме направо неприятни, когато действаме под контрола на нашата „оградена кула“, ограничено мислене или негативен манталитет.

Но Божите оръжия са мощни за разрушаване на такива крепости. А ние като унищожаваме спекулациите и всичко, което се издига против познанието на Бога, пленяваме всеки разум, включително и нашия, да се покорява на Христа.

Михаил живееше в район, където имаше много змии, но той не се страхуваше от тях.

Когато излизаше навън, майка му го предупреждаваше:

– Мишо, внимавай да не те ухапе някоя змия.

Михаил бе убил само една, но бе присъствал на унищожаването на още няколко от тези пълзящи гадини.

Всеки път той бе наблюдавал нещо, което доста го озадачаваше. След като змията бе убита, тялото ѝ потрепваше още дълго време.

Въпреки че главата ѝ бе смачкана и тя бе безсилна, гърчещото тяло на мъртвата змия, държеше Михаил на разстояние.

– Чак, когато залезе слънцето, тялото ѝ ще бъде неподвижно, – казваше си той.

Ние трябва да помним едно, че след възкресението на Исус Христос, сатана е победен. Главата му е смачкана.

Докато ние укрепваме вярата си и растем в познание за Бога това, с което се сблъскваме е просто дяволското потрепващо победено тяло.

Но идва ден, когато тялото на старовременната змия – дяволът, ще замре напълно.

Имало едно време едно семейство мишки. То живеело в красиво пиано. Техният свят често се изпълвал с красива музика.

Мишките, наслаждавайки се на прекрасните звуци, се питаха:

– От къде идва тази вълшебна музика?

– Кой я създава?

– Сигурно е пианистът, – реши най-старата мишка от тях.

Те не го виждаха, но усещаха, че е някъде наблизо.

Един ден една от малките мишки, тя бе много смела, реши:

– Ще се изкача по пианото и ще разкрия тайната за раждането на прекрасната музика.

Когато навлезе по-навътре в музикалния инструмент, мишката откри, че в него има метални струни, които като трептят и вибрират издават тайнствените звуци.

След това откритие мишките изоставиха вярата си в съществуването на пианиста.

– Металните струни създават красивите звуци, – казваха си те.

След известно време друга мишка достигна нови върхове на познанието.

– Малки чукчета с подложки от филц, – обясняваше тя, – подскачат и танцуват по струните. Така се ражда музиката.

Старата вяра в металните струни също надживява възрастта си и сега мишките живееха в един просветен и научно обоснован свят.

А през това време пианистът продължаваше да създава своята прекрасна музика.