Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.

Млад мъж се шляеше около гарата. Навярно до влака имаше още много време. Той приближи до един просяк и пусна в кутийката му няколко монети. Дори не го погледна, мъж ли беше или жена не разбра, но в представата му остана като жалък и нещастен просяк.
При поредната обиколка на гарата погледа му беше привлечен от обява. В нея се казваше, че търсят чистачи от 30 до 60 годишна възраст.
Изведнъж за него се залепи млада жена, облечена с рокля, която не пасваше на фигурата ѝ. Явно беше яка и опитна. Гледаше към мъжът, сякаш него търсеше. Като го погледна му се усмихна.
Започва да става интересно. Жената дойде, протегна ръка и каза с нисък, хриплив глас:
– Помогнете за Бога! Няма с какво да нахраня децата, а и работа нямам.
При това тя изглеждаше много смутена и разстроена. Мъжът разбра, че няма накъде да мърда. Показа ѝ обявата. Жената се изненада, но бързо се съвзе и каза:
– Аз не съм оттук, нямам професия.
Мъжът настойчиво ѝ показа обявата:
– Но тук не искат регистрация или някаква конкретна професия.
Мъжът беше готов да ѝ даде да се обади по телефона във оказаната фирма и вече набираше номера, когато чу, съвършено друг глас:
– Не! Давай парите, имам четири гладни деца.
Мъжът я погледна и се зачуди: „Толкова е млада, кога е успяла да роди четири деца? Навярно е раждала всяка година.“
Той се опита да настоява на своето, но жената вече не говореше, а съскаше:
– Давай парите! Не разбираш ли, давай парите?
Изведнъж мъжът разбра всичко и спокойно каза:
– Няма да дам никакви пари.
И добре, че отскочи навреме. Той за първи път виждаше такава майка. Жената започна да псува, да плюе и да сипе проклятия.
Наоколо започна да се събира народ. Един възмутен от тълпата се обърна към мъжа:
– Защо обиждаш нещастната жена?
Мъжът искаше да възрази, че не той нея, а тя обижда самия него. Накрая разбра, че трябва да се махне оттук, докато не е станало късно. С бързи крачки се отдели от мястото. Това беше най-разумното нещо, което можеше да направи. След него още се чуваха псувните и проклятията на освирепялата жена. А тълпата около мястото на произшествието нарастваше.

Възрастен вече художник казал на учениците си:
– Преподавах ви три години. Сега идете и намерете съкровищата в живота.
– Какви са тези съкровища? – попитали учудено учениците.
– Съкровища са мъдростта, вярата, красотата, трудолюбието.. ..Ако успеете да ги предадете на вашите платна, вие ще създадете шедьоври.
– Учителю, вие пропуснахте любовта, – отбелязал най-младият от учениците.
– Тайните на човешкия живот са много, но тайната на любовта е най-загадъчната.  Само този, който обича със цялото си сърце, може да я разбере, – замислено казал учителя.
След година учениците се върнали и донесли картините на учителя си. Много платна били толкова добри, че предизвиквали възхищение.
Най- малкият ученик от групата донесъл портрет на момиче. Тя била като жива. Притискала към гърдите си букет от маргаритки, а цялата картина била озарена от нейната усмивка.
– Аз открих тайната на любовта, учителю! – възкликнал ученикът.
– Но Къде е тук любовта? – с насмешка попитали останалите.
– Любовта живее в моето сърце, – сияещ отговорил ученика. – Но искрите на любовта бликат от очите, порозовяват бузите и се крият в усмивката на моята любима.
Всички дълго гледали картината. Те не могли да отместят поглед от нея.

Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.