Необичайната къща се намира в Одеса. Много малко хора знаят за нейното съществуване, да не говорим за гостите на града.
Къщата се намира в края на Приморския булевард. Известна е като „Къща на вещицата“ или „Дом с една стена“.
Жилището е необичайно, макар и на пръв поглед да не се отличава от подобните сгради на улицата. Достатъчно е да го погледнем от друг ъгъл и веднага ще ни озари мисъл: „Къщата е плоска!“ Наистина домът от страни изглежда напълно плосък, все едно се състои от една стена. Поглеждаш, балконите украсени с цветя, на прозорците има завеси, има климатици на стената и умът ти не може да го побере. Явно сградата е населена. Питаш се: „Какви хора живеят тук?“
В действителност няма нищо мистично в този дом, плоскостта му е само визуална измама. Тайната се състои в това, че стените на този дом са три и образуват триъгълник.
Шегуват се, че тази мистична особеност е станала не благодарение на замисъла на архитекта, а защото не са достигнали средства,  за да се построи и четвъртата стена.

Когато се връчва награда и не просто награда, а Нобелова награда, прието е да се благодари с реч или изказване.
Такава награда ще бъде скоро връчена на поетът Тумас Йост Транстремер.
Осемдесетгодишният Тумас е жива легенда. За този велик шведски поет казват, че ‘неговите кратки, полупрозрачни образи дават един актуален поглед към действителността.“ След такава характеристика ще искате да знаете какво е толкова особено в стиховете му.
Тумас не е само поет, но и пианист, човек с необичайно силна воля. Преди 20 години е прекарал инсулт и е загубил способността си да се движи.
На церемонията при награждаването той ще бъде в инвалидна количка, но въпреки това, ще благодари за наградата, като…“свири“ на пиано. Именно така „разговаря“ със света великият поет и пианист днес.
Преди да заболее Тумас поразявал с умението си да свири на пиано. Сега се справя много по-трудно със инструмента, тъй като дясната му ръка е обездвижена. Въпреки това шведските музиканти са му дошли на помощ, като са приспособили редица музикални произведения да се свирят само с лява ръка.

Баща лебед, въпреки природните инстинкти се погрижил за потомството си след като другарката му била разкъсана от бездомно куче.
Чифт черни лебеди се установили на Ачигаевското езеро под Сочи. Тук те отгледали няколко поколения, но последното се наложило мъжкаря сам да отгледа.
Трагедията станала преди да се излюпят новите мъници. Няколко дена преди появата на пиленцата майката била нападната от бездомно куче, което я разкъсало на части.
Веднага върху яйцата се настанил бащата. Винаги сме се възхищавали от верността при лебедите, но това надхвърля всичко, такъв бащин инстинкт не се е наблюдавал до сега.
В дадения срок се появили пет чудесни малки пиленца, който сега растат под зоркия поглед на баща си.

На пръв поглед може да изглежда, че разлагащият се боклук в Парагвай е на значително разстояние от големите концертни зали на Европа, където мъжете във фракове слушат класическа музика, но една група от млади музиканти не са останали безразлични към проблемите на околната среда. В края на краищата, ако музика идва от сърцето няма значение от това, от какво се правят инструментите дали от махагон или от обичайния боклук.
Програма наречена Sonidos де-ла-Tierra – „Музика на земята“ има за цел да помогне на нуждаещите се деца от по-бедните страни да променят живота си чрез музиката. Чрез инструментите си от боклука, активисти са се опитали да покажат, че имат достъп до всички, без изключение, независимо от размера на портфейла им.
За първи път програмата е организирана през 2002 г. за група оказваща помощ и обмен на музикален опит сред бедните. Оттогава програмата е нараснала и в нея работят около 3000 деца от 72 страни по света. Работещите в Sonidos де ла Tierra изпитват голяма радост от участието си. Те имат възможност не само да споделят опита си, но също така да популяризират културата за повторна употреба.
Програмата в момента има над 100 спонсори от целия свят, което прави „Оркестърът повторна употреба“ световна звезда. В групата се обръща повече внимание, не на концертната дейност, а на специални семинари, в които всеки може да научите как да си направи инструментите от боклука. Тук няма нужда от умения да се заварява, нито дълбоко инженерни познания. Трябва само малко търпение, творчество и „умели ръце“.
Независимо, че доминира просветителската дейност, тази група от музиканти са известни по целия свят и са свирили на над 80 концерта, както у дома така и в чужбина.

Веднъж един учител попитал учениците си:

– Как мислите, защо хората крещят, когато се карат?

– Защото са ядосани и гневни – отговорили учениците.

– Може би искат да наложат своята гледна точка.

– Това е ясно, но защо крещят? Човекът, на когото говорят се намира близко до тях и може добре да ги чуе.

На това учениците не могли да отговорят нищо.

Тогава учителят им казал:

– Когато хората се карат, макар че остават външно близо един до друг, сърцата им се отделят едно от друго. И те крещят, за да бъдат чути. И колкото повече крещят, толкова повече сърцата им се отделят. Забелязали ли сте, че когато хората са влюбени, разговарят тихо. И колкото са по-близки отношенията им, толкова по-тиха е речта им. Това е така, защото сърцата им са близо едно до друго. Понякога двойките се разбират и без думи. Тогава е достатъчен само един жест или поглед. Така разговарят сърцата им.