На пръв поглед този полупрозрачен сладолед изглежда доста привлекателен и дори вкусен, но това впечатление бързо се променя.

Трима студенти дизайнери от Тайван решили с помощта на такъв необичаен проект да привлекат общественото внимание към проблемите на околната среда.

Като начало те взели вода от 100 различни източника, а после ги замразили. Получил се е токсичен сладолед, който едва ли някой ще поиска да яде.

Истина е, че нагледното напомняне за замърсяването на околната среда е осезаем минус, който има кратък живот. За това студентите са пресъздали копия на тези сладоледи от прозрачна полиестерна смола.

Освен мръсната вода, опасното и невкусно „лакомство“ съдържа неапетитен пълнеж във вид на боклук, който често се среща във водоизточниците.

Авторите на проекта са уверени, че са намерили прост и ефектен начин да накарат хората да погледната замърсената вода от съвсем различна гледна точка.

В една приказка се казва, че на небето имало прием на добродетелите. Там били правдата, честността, искреността, добротата, простителността, любовта, добротворството, благодарността и др.

Всички добродетели радостно разговаряли и споделяли преживяванията си. Някои забелязали, че добротворството и благодарността не разговаряли изобщо помежду си.

Оказало се, че те изобщо не се познавали, защото намали случай, в който да се срещнат.

Това може да ви звучи прекалено, но съдържа в себе си горчива истина.

Талмудът казва, че който се наслаждава на нещо без благодарност, обсебва нещо от Бога.

Благодарността е една от най-големите привилегии на човека. Тя доказва, че разбираме и ценим живота.

Колкото повече благодарим, толкова повече приемаме. Лютер твърди, че благодарността е истинската добродетел и най-доброто богослужение.

Когато постоянстваме в благодарността, тогава Бог постоянства в благословението.

Благодарният за всичко има поглед, отправен към Бога.

Скоро бе продадена на търг необичайна къща. Тя е построена директно в пещера, в живописен каньон.

За желаещите да избягат градската суета, това е идеален вариант.

Домът Cliff Haven е разположен в каньона Montezuma Canyon, на 20 минути път от град Монтисело.

На пръв поглед може би си мислите, че неговото изолиране означава голямо неудобство, но това не е така.

Домът е самодостатъчен и разполага с всички технически средства, необходими за комфортен престой.

Соларните клетки предоставят достатъчно енергия, освен това къщата има резервен генератор за спешни случаи.

Система за събиране на дъждовна вода позволява използването ѝ за поливане на малка градина в непосредствена близост до жилището.

Зад къщата е изкопан тунел, който осигурява естествена циркулация на въздуха.

Жилищната площ е 195 квадратни метра. На нея са разположени гостна с кухня, три спални и две бани. В близост има гараж с достатъчно място за три коли.

Въпреки че къщата е построена през 1986 г., тя изглежда много впечатляващо.

Много хора знаят, че патриархът Авраам първоначално е бил с друго име – Аврам. В Битие, глава 17, Бог промени името му като част от една уникална церемония на завета.

Какво е значението на тази на пръв поглед незначителна промяна?

Името на Аврам се състои от две думи – Ав и Рам и означава „благороден отец“. Това е издигнато и възвишено име, но то звучи надменно и не подхожда за патриарха на новия народ.

От друга страна името Авраам съдържа думите Ав, Ра, и Ам, които са препратки към Божието обещание: „ще те направя баща на много народи“.

Изменението е съвсем малко, единствената разлика се заключава в една допълнителна ивритска буква ה, която се произнася като „а“.

Тази буква, която е поставена в средата на думата, превръща „благороден“ в „множество“. Влиянието от тази промяна е значително.

Акцентът не е върху индивидуалните отличия на един лидер, а на колективното величие на цялото множество.

Децата от близките села често прекарваха на брега на езерото. Някои дори се къпеха в него въпреки забраната на възрастните.

Един ден, когато имаше група момчета там, изведнъж децата чуха плясък във водата и безпомощно удряне с ръце по водата.

Обърнаха се и го видяха:

– Вижте Стефан е взел малката дървена лодка и е доплувал до средата, – развика се Генади.

– Кога е успял? – попита Борис.

– Но нали възрастните са ни забранили да пипаме тази лодка, – промърмори Младен.

– Да, но той е във водата, – развика се Христо.

– Не виждате ли, че той само се шегува, – засмя се Павел.

Единствено десетгодишният Антон прие нещата напълно сериозно и скочи във водата, за да помогне на съученика си.

Антон доплува до Стефан, хвана го и доплува с него до брега. Стефан беше в безсъзнание.

Пред изумените погледи на момчетата Стефан започна да оказва първа помощ на пострадалия. Той започна ритмично да натиска гърдите му с ръце.
Стефан се разкашля и дойде на себе си.

След това момчетата се обадиха веднага на бърза помощ. Стефан бе отведен моментално в болницата. Не беше пострадал сериозно и на следващия ден бе изписан.

Родителите на Стефан бяха много благодарни на Антон, за това че е спасил живота на сина им.

Майката на Антон гордо каза:

– Стефан е много добър и отзивчив, на никого до сега не е отказал помощ. В къщи редовно ми помага. Гордея се със сина си.

Властите решиха да поощрят спасителят и той получи подобаваща награда.