Въпреки, че безпокойството ни кара да се чувстваме некомфортно, можем  да получим от него неочаквана полза.

Секретът е в това, че безпокойството също трябва да бъде умерено.

Безпокойството може да мотивира хората да участват в поведение, което е потенциално полезно за здравето им.

Например, хората, които се притесняват по-вероятно ще използват слънце защитни продукти, които ще помогнат да се предотврати появата на рак на кожата.

Също така по-загрижените жените често ще правят мамография за скрининг на рак на гърдата.

Въпреки негативната си репутация, не всяко безпокойство е разрушително или безполезно. Важното е да „не огъваме пръчката“ на безпокойството прекалено много.

Изглежда, че липсата и излишното безпокойство пречат на мотивацията.

В Непал и Индия, често могат да се видят да вървят по улицата мъже, включително и полицаи, които се държат за ръцете.

В това поведение няма нищо лошо.

Така мъжете обозначават своето приятелство, което няма нищо общо с хомосексуални отношения.

Учени от Университета в Нюкасъл в продължение на един месец изучават поведението на студенти в столовата, проверявайки хипотезата, че образа на око кара хората да се държат по-отговорно и по-малко да нарушават правилата.

За това в случайно време и на случайни места в столовата поставили плакати с очи на едно ниво с очите на седящите там.

Оказало се, че в дни, когато плакатите висели, студентите два пъти повече отнасяли подносите със съдовете след ядене на гишето за миене, отколкото в дни, когато нямало  плакати или на плакатите имало неутрални изображения без очи.

Музиката гърмеше от съседния апартамент. Изобщо не можеше да се спи, а сутринта всички отиваме на работа и трябва да сме отпочинали.

– Маноле, – каза Лиляна на съпруга си, – иди, поговори с тях и ги помоли да намалят звука на радиоуредбите си, минава вече 22 часа.

Той отиде, но го срещнаха с подигравки и тръшнаха вратата пред него, а музиката изобщо не намалиха. Докато се прибираше Манол се ядосваше на неразумното им поведение.

На другата сутрин той се приготви да напише гневно писмо до управата, че не спират да тормозят цялата улица със шума си, който създават с тяхната компания.

Но изведнъж Манол си спомни за радостта на хората, с които се чувстваше страхотно. Представи си прекрасните си деца и внуци. Пред очите му започнаха да преминават множеството благословения, с които Бог бе изпълнил неговия живот и този на близките му.

Само за няколко секунди всички неприятни емоции се изпариха.

През следващите няколко часа Манол усещаше как гнева напира, но той отново си спомняше колко благ към него е бил Бог и лошите мисли отминаваха.

Манол започна да разбира все по-ясно на какво иска да го научи Бог.

„Трябва да държа здраво всичко, което е истинно, честно, праведно, любезно и благодатно, – помисли си Манол, – защото ако го правя гневът, злобата и грехът ще бягат от мен. Ще имам живот изпълнен с мир такъв, за какъвто копнеем всички“.

Когато сме гневни, можем да намерим мир, като си припомним всички Божии благословение, които сме получили даром.

Знаете ли, че има животни, които постоянно остават безразлични?

За тях няма значение, какво се случва около тях.

Те остават спокойни, безучастни и апатични във всяка ситуация.

Тяхното поведение напомня на хора, които живеят по свои собствени правила.