В Законодателството на Европейския съюз за плодове се смятат доматите, ревен, морковите, сладките картофи, краставиците, тиквите, пъпешите, динята и джинджифила.
Този закон позволява легално да се произвеждат и изнасят, произведените от тези растения консерви и конфитюри, които според правилата на Евросъюз, могат да бъдат направени само от плодове.
Просяк веднъж отишъл пред дома на един богаташ и с жален глас поискал нещо за ядене. Собственикът, който се бил изтегнал в едно кресло, грубо го изгонил.
Но просякът не си отишъл. Той помолил да му дадат макар и остаряла, не прясна храна.
Жената на богаташа, седяща наблизо казала:
– Скъпи, ние и без това ядем вчерашната храна. Днешната още се готви в кухнята.
Просякът разбрал какво имала в предвид жената и съчувствайки на богаташа си тръгнал.
Ние се храним с „вчерашната“ храна, когато жънем плодовете на миналите си действия. Чрез днешните действия, ние подготвяме „бъдещата си храна“.
В Посланието към галатяните апостол Павел описва плода на Святия Дух, в сърцата на християните.
Всъщност всички прояви на Духа са все любов.
Например, радостта е ликуваща любов, дълготърпението е понасяща любов, милосърдието е деятелна любов, кротостта е мълчалива любов, вярата е воюваща любов, себеобуздание побеждаваща любов.
Просто казано, всички те са израз на любов.
Една жена дълго се опитвала да накара сина си да повярва в Бога, но без особен успех. Споделила болката си с пастира си, а той я посъветвал:
– Преди да говориш на сина си за Бога, говори на Бога за сина си. Той ще ти даде сила и любов.
Всяко нещо направено с любов успява.
Касисът е включен в диетата на тези, които работят в рискови производства, тъй като те изхвърлят от организма радио изотопите. Същото се отнася за орловите нокти и плода на калината.
Наличието на едни или други свойства в касиса се колебаят в зависимост от сорта. Но всички плодове от всякакъв вид на касиса са богати на витамините B5 и C.
Листата на касиса често се добавят при консервиране на продукти в домашни условия. Листата са богати на фенолни съединения, които пречат на развалянето на продуктите.
Във втората глава на Битие, Библията ни казва, че Адам и Ева са яли от плода на „дървото за познанието на доброто и злото“ (וְעֵץ הַחַיִּים וְעֵץ הַדַּעַת טוֹב וָרָע).
В продължение на много години, този плод се е смятал за ябълката и е изобразяван съответно така. Но в действителност, Библията нищо не казва за ябълка.
Тогава какво са яли в Едемската градина? Какъв е бил забранения плод?
Митът за ябълката се е появил благодарение на грешката на Св. Иероним, когато той през 382 г. е направил латинския превод на Библията, известен като Вулгата.
Но какъв е бил плодът?
Еврейски източници предлагат няколко отговори: орех, егоз, אגוז; лимон, етрог, אתרוג; лоза, гефен, גפן; пшеница, хита, חיטה; и смокиня, теена, תאנה.
Двете най-разпространени тълкувания са версията за лозата и смокинята, с превес на смокинята, тъй като това е първото дърво, което се появява в книгата Битие.
Освен това, в текстът се казва, че когато първата двойка осъзна своята голота, сложиха на себе си препаски от листа на смокиня.