Архив за етикет: паметник

Паметник на предаността

Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.

„Стоманена“ любов

Паметник на влюбените в света е открит в древния сицилиански град Савок, който има статус в Италия на „Град на изкуството“.
Паметникът на известния италиански скулптор Нино Укино с необичайното име Comal Amore, което се превежда като „как да обичаш“, представлява композиция от неръждаема стомана, висока четири метра и широка 8 метра, на която са изобразени двама целуващи се младежи.
По-голямата част от паметника представлява преплетени стоманени пръти, на които младежите могат да се облегнат, символизиращи силата на чувствата и непрекъснатост на връзката им.
Масата на цялата скулптура е около 500 килограма, но издържа 7 тона стоманени прътове обграждащи фигурите.
Романтична традиция да се „укрепя любовта“ по парапети на мостове, паркове и улични решетки, фенери се е появила през 2004 г., след като писателя  и сценарист Федерико Moчия, описва този ритуал в книга си „Три метра над небето“, който се радва на огромен успех в  Италия, особено сред младите хора.

Вярното куче на Сан Роко

Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.

Гигантски въздушни камери могат да се защити безопасността на японските домове от земетресения


Докато Япония продължава да се възстановява от земетресението и вълните цунами от миналата година, една компанията е разработила оригинален метод за защита на домовете от тресене. Къщи са разположени върху камери, и по време на трусовете, те като ли че се вози на тях.
Методът е разработен от корпорацията Air Danshin Systems. Той коренно се различава от традиционната изолация и амортизация. При възникване на земетресение, се активира сензор. След което се активира голям компресор, който подава въздух в специална камера, разположена в основите на къщата.
При възникналото налягане къщата се издига на 3 метра и започва да левитира, докато тресенето не се прекрати. Собствениците могат да стабилизират „плаващата къща“ като използват специален въздушен клапан, намиращ се  в помещението. Когато тресенето престане, къщата леко се спуска на основите си.
За сега системата е инсталирана в 88 домове на Япония. Разглеждат се и варианти тази система да се инсталира и на по-големи структури: високи офиси, правителствени здания и даже за паметника  “ Gundam ”, един от героите на японското аниме.

Поразително извайване

Скулпторът Paul Day е добре известен в Европа и особено в родната Британия със своите работи от глина, бронз и смола. За разлика от други скулптори, произведенията му могат да се видят не само в музеи, но и на обществени места. Например, на гарата и на кея Виктория в Лондон. Дали този факт сам по себе си не е признание на таланта му?
Особеностите в творчеството на Paul Day се заключава преди всичко в необичайната визия на перспективите, това най-ясно личи в глинените му скулптори. В работата му “The Nave” е изобразена църква, но у зрителя се създава впечатление, че я гледа отгоре, из под самия купол. Друга скулптора, “The St. Hubert Galleries” е създадена като отражение в слънчеви очила.
В своите скулптори Paul Day не просто развива техниката за моделиране на глина, популярна в Европа през 18 и 19 век и заключаваща се в детайлни изображения на ежедневни сцени от живота, но я довежда до съвършенство. Неговите работи от една страна са съвременни, но от друга са основани на традициите.
През 2001г. Paul Day е спечелил конкурс  за направа на паметник, посветен на 65-годишнината от битката за Британия, най-голямото авиационно сражение през Втората световна война.
Paul Day е роден във Великобритания през 1967 година. Той е учил в училищата по изкуствата в Колчестър и Дарлингтън и е завършил образованието си в Челтнъм. От 1991 г. насам авторът се занимава със скулптура. В момента живее във френско село близо до Дижон.