Архив за етикет: паметник

Защо египетският храм на Абу Симбел бил преместен за четири години на ново място

През 1960 г. в Египет започва изграждането на втори язовир на река Нил близо до Асуан. Вследствие на това можело да бъде наводнен уникалният храм на Абу Симбел, построени в скалите от пясъчник по времето на фараон Рамзес II.

Международен екип от експерти под егидата на ЮНЕСКО решил да прехвърли този паметник на ново място, на 200 метра от реката. За целта храмът бил разрязан на блокове, всеки от тях тежал 30 тона.

Операцията по транспортирането продължила от 1964 г. до 1968 г. Тя била призната за една от най-големите инженерно археологически проекти в историята.

Огромна статуя на блондинка в Хамбург

Напоследък имам чувството, че между страните е започнало някакво тайнствено съревнование, за направа на най-голямата и креативна скулптура в света.
Скоро в Чикаго бе издигнат осем метров паметник на Мерлин Монро, след това в Оребро бе създаден голям  жълт заек. А сега и Германия със своята къпеща се блондинка в Хамбург.
Статуята е направена от стереопор и стомана. Инициативата за поставянето й  е на Оливър Фост, занимаващ се предимно с реклама. С тази скулптура той е искал да подчертае, че Хамбург е град на водата, в който живеят творчески личности.
Средствата за реализиране на този проект са дадени от частни лица.
Първоначално властите са смятали да оставят скулптурата само 10 дни, но започнали да получават писма, в които хората искали, тя да остане за по-дълъг период от време.
Местните жители често идват близо до статуята с лодки.

Бъдете даващи

Да сте забелязали човек, на когото са издигнали паметник за това, че е получавал в живота?
Паметници са издигнали на тези, които са направили много за другите, дали са всичко от себе си, понякога дори и живота си.
Най-влиятелните и успели хора винаги търсят начин да направят нещо добро. Често можеш да ги чуеш да казват: „Какво мога да направя за вас“?
Те се занимават с благотворителност, помагат на децата, възрастните, младите…..Списъкът е доста дълъг.
Когато откликнете на нуждите и интересите на хората, ставате притегателен център за тях. Именно тогава може да им повлияете, да ги промените към добро.
Човек откликва на повик само ако сте отговорили на нуждата му. Рекламата, лекцията, проповедта едва ли биха повлияли така силно, както конкретната помощ необходима за момента.

Черната църква

Символ на Брашов заедно със сградата на кметството е черната църква. Трудно е да се оцени значението й за града. Тя е строена почти сто години 1395-1377 г. Годината на завършването е издълбана на дървената врата от южната страна така – MCCCCLXXVII.
Преди това на същото място е бил храм от втората половина на XIII в., образец на романската архитектура.
До XVII век тази църква се е наричала Света Богородица, но през 1689 г. избухнал пожар, който променил не само името й, но и външният облик на тази забележителност.
Доста неща са били разрушени, а възстановяването й е отнело почти век. Църквата не само е била реставрирана, но и разширена. Трябва да се отдаде дължимото на местните жители. Те са успели да създадат една от най-големите готически постройки в Югоизточна Европа. Дължината на зданието е 89 метра, ширината 38 метра, а височината без камбаната 65 метра.
На южната страна е монтиран паметник на германския мислител Йоханес Контерус, на който се преписва първото богослужение в тази църква на немски език. На този проповедник принадлежи идеята за написване на историята на страната на стените на църквата, но до наши дни нищо не е оцеляло от този труд.
В самия храм може да се види колекция на ориенталски килими от XV-XVII век., на брой 119 екземпляра. Най-старият датира от 1691г.
Най-голямата забележителност на черната църква е камбаната, тежаща 6 тона. С нея е свързана загадъчна история.
През 1590 година, камбаната започнала да бие от само себе си, малко преди да започне силното земетресение тогава.
Църквата е известна и със своя орган. Всеки може да оцени звука му, излизащ от 3993 тръби на някой от концертите, които се провеждат там.

По собствено желание


Славата на Росини била толкова голяма, че съгражданите му решили да му поставят паметник приживе.
Магистратът на италианския град Пезаро изпратил делегация, която трябвало да уведоми композитора за решението на съвета, а именно, че на централният площад ще се издигне негова бронзова статуя.
Росини попитал:
– Колко ще струва тази статуя?
– Двадесет хиляди паунда – казали делегатите.
– Господа, по-добре дайте парите на мен. Уверявам ви, че за същата сума ще стоя на пиедестала на паметника по собствено желание.