Във варненския затвор лежаха петима нелегални, които очакваха изпълнението на присъдите им. Полицаят Никола Гешев отсече:

– Аз ги осъждам!

Съдията се „разболя“ и Коста Михайлов бе изпратен да „ревизира “ делото. Той отменя присъдите на петимата и им дава само пет години затвор.

Гешев беснееше. Тогава цар Борис трети му каза:

– Не вярваш ли в правосъдието на българския върховен съдия?

– Познавам на такива и кътните зъби. Освен това Коста Михайлов ме заплаши с вас. Знаете ли какво ми каза?

Царят вдигна рамене.

– Искаш ли да се обадя на царя, – натърти Гешев на думата  „царя’.

– Да, но вие сте му казали: „Сега е война, аз осъждам“, – засмя се царят. – Не става така в една правова държава. Полицията не бива да осъжда! Армията и полицията не трябва да бъдат оръдия на вътрешната политика, а да коват националната гордост и образа на България пред света.

– А знаете ли какво е споделил „разболелият“ се варненски съдия на четири очи?

– Интересно, какво?

– „Войната за Хитлер свършва с разгрома на Паулус при Сталинград, трябва да внимаваме с комунистите.

– И все пак ги осъждат на смърт, господин Гешев. Вие от какво се страхувате?

– А Вие Ваше Величество?

– Много си позволявате, господин Гешев, много добре познавам миналото ви, – тънко се усмихна Борис Трети. – Аз съм политик, а вие сте полицай …

– Не обичам хитлеристите, но ще ги заместят комунистите.

– Тогава защо не се радвате?

– Всеки се спасява поединично, Ваше Величество. Тогава щастливи ще бъдат мъртвите!

Всичко беше готово за живот на земята, но не е имало човек, който да я обработва.

Човекът,  венецът на Божието творение е създаден от безполезен и безсмислен прах от земята, но дъхът на Бог дойде в човека и той става „специален прах“.

Бог е създал всеки по Свой образ. В нас пребивава Неговия дух.

Ето защо ние можем да обичаме Бога, ближния и да ценим своя живот в Бога.

Един ден, когато Бог ни призове, ние ще се върнем при Него.

В Алма Ата майсторката Дина Шарипова има диагноза детска церебрална парализа и недееспособни ръце. Но независимо от това, тя вече 13 години бродира картини от бисери с краката си.

Всяка картина  отнема на шивачката около половин месец. На тях главно има женски образи, цветя и птици.

Майсторката си избира картини от Интернет, майка ѝ ги копира с молив и Дина пристъпва към работа.

Тя не шие, за да продава. Но веднъж представила на една изложба 15 свои работи, където имала голям успех.

След изложбата тя продала половината от творбите си, за да направи подарък на майка си.

Дина учи дистанционно последна година в Московския университет и работи като специалист в отдел за набиране на персонал в една от казахските банки.

Любовта вижда човекът такъв, какъвто Бог  е „предполагал“ при неговото създание.

Можем да кажем, че любовта разкрива пред нас ценностния образ на човека.

Чрез любовта човек постига, не само това, което е със своята неповторимост и своеобразие, но и какъвто може да стане.

Любовта обогатява и ни „награждава“. Тя носи безспорна полза за друго лице, като го води до потенциална ценност, която може да се види и предвиди само в любовта.

Любовта помага на обичания да стане такъв, какъвто го вижда този, който го обича.
Защото този, който е обичан, се стреми да стане достоен за този, който го обича.

Александър и Марин бяха на бригада. Те учеха в един от престижните университети в страната. Тази есен им се падна да работят в селското стопанство и то здраво.

Александър наблюдаваше сортировъчната машина, по чиято лента множество ръце отбираха картофите между буците земя.

Той дълго време стоя замислен,а накрая каза:

– Това много ми напомня на процеса на възприятие на сетивната информация.

А след това обясни примера на сортировъчната им работа от гледна точка на процеса на възприятие, включваща дълговременна и кратковременна памет. Така съдържанието  на съответстващите глава от учебника се възпроизвеждат на практика за няколко минути.

Марин осъзна, че образа на нещо, подобно на сортировката на картофи първоначално е било в съзнанието на авторите на учебника, но те не си го признават, затова се опитват да използват езика на науката.

И изведнъж настъпи промяна, бе изявен, вътрешния жив език. И това, което с часове може да се обясни на научен език, стана зримо и по-разбираемо.

– Сега разбирам, – каза Марин, – че зад високопарния и празен за мен научен език, стоят прости и земни неща.. Такива като тази сортировъчна машината.

– Тогава нека да говорим за това което виждаме, – усмихна се Александър.

– Сега вече всичко си е на мястото, – Марин потупа по рамото приятеля си.