Всеки народ има свои правила за поведение. Тяхната задача е да обезпечи хармония във взаимоотношенията с хората. Човек, който не съблюдава правилата за приличие, буди недоумение и неприязън.
В Норвегия и Япония доскоро не бе прието да се отстъпва масто на по-възрастни хора или инвалиди в обществения транспорт. Смятало се е, че отстъпвайки мястото си, вие го унижавата и с високомерие се отнасяте към неговата немощ.
В САЩ жената сама плаща за себе си в ресторант. Тя смята унизително някой да плати за нея. Ако някой мъж направи това, все едно подчертава нейната финансова несъстоятелност. А ако се опитате там да помогнете на някоя жена, да ѝ донесете нещо или да отворите врата пред нея, се смята, че демонстрирате пред нея превъзходството си. А ако направите на американка комплимент, тя може да ви обвини в сексуален тормоз …..
В много страни инвалиди се отказват от помощ, не искайки да се чувстват „хора от втора класа“.
В европейските страни е прието, когато се ходи на гости да се носи вино, плодове или сладки. А в Китай поднасянето на цветя на домакинята, даже за рождения ѝ ден, се смята за неприлично. Там смятат, че този, който подарява цветята, счита дома за грозен, лишен от красота и за това носи украса за него.
В Норвегия трябва да се внимава с изказването на комплименти – това се смята за грубо ласкателство. По тази причина там не трябва да се хвали ученик пред целия клас.
В Корея при среща с дама се изказват странни „любезности“ от рода на: „Днес изглеждате много уморена“, „Имате гръгове под очите, вероятно бъбреците ви не са наред“ …. С това се дава да се разбере, че жената трябва да изглежда слаба и болна, та мъжът да има желание да я защити и подържа във всеки момент.

Тъй Господ чрез Духа Си преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. „Силата Ми в немощ се проявява“ – казва апостол Павел.
Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Той идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в вестители на Христовото благовестие.
Знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да ни възкреси за нов живот и нашата мъртва душа, да запали любов и да стопли нашето студено сърце. Той ни превръща в носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

Оказва се, че ускореното стареене засяга не само излезлите от летаргичен сън, но и някои деца,
Това заболяване се нарича прогерия или синдром на бързото стареене. Децата се раждат съвсем нормални. Но след няколко години при тях се наблюдава старческа немощ и признаци на остаряване. Такива деца рядко доживяват до 12-13 години.
До днес в света е имало 52 деца страдащи от прогерия.
За сега медицината не знае причините и не разбира механизмите на това заболяване. но се предполага, че при тези деца е нарушена функцията на гена на стареенето.