Две хиляди човека от Калининградска област са останали без ток за няколко часа.
Техниците дошли на мястото на аварията изяснили, че причината за прекъсване на тока е щъркел кацнал върху електропровода.
Докато се извършвал ремонта на това място, в друг участак на линията паднало дърво подкопано от бобри.
Енергетиците са казали, че в резултат на авариите са били изведени от строя 34 трансформатора, а без ток са останали няколко селища.
Щъркелът кацнал на електропровода е умрял.
Служителите в енергийната компания не изключват възможността от подобни аварии за в бъдеще, тъй като в района има много щъркели и бобри.
През декември 2012 г. причина за малка експлозия в травопост в Сочи станала влязла вътре котка.

Проповедта продължила доста дълго. Уморени от слушане, хората имали чувството, че е четвърта подред….
Проповедника невиждайки уморените и унили лица на хората казал:
– Нека да прочетем още едно място от Свещеното Писание, още няколко стиха…. Дайте да прочетем по-добре цялата глава. Господ ни е дал много повече, отколкото заслужаваме!
Една жена се обадила:
– Не мисля, че е така. Той ни е дал повече, отколкото можем да поберем!

Един американец пристигнал в Йерусалим. Той много искал да види Стената на плача. Но тъй като забравил как се нарича точно това място, казал на таксиметровия шофьор:
– Закарайте ме на това място, където плачете, крещите и си биете главите в стената.
Шофьорът го закарал до сградата на данъчната полиця.
Така е, когато се бърка болката пропита с мъка за нещо безвъзвратно загубено и насила наложеното чрез натиск.

Литературният критик Леви Стал е намерил знак съставен от двоеточие и скоби означаващ усмивка в текста на поема отпечатана през 1648.
Това стихотворение „Към Фортуната“ е написано от английския поет Робърт Херик. То е влязло в единствения приживе издаден негов сборник „Геспериди или съчинения светски и духовни“.
Първите две строфи от стихотворението изглеждат така:
Tumble me down, and I will sit – Свали ме, и аз ще седя
Upon my ruins, (smiling yet:) При моите руини (продължава да се усмихва:)
За да провери дали има някакви правописни грешки в резултат на отпечатването, Леви се обърнал към двутомните събрани съчинения на Херик, публикувани скоро от издателството на Оксфордския университет и забелязал, че двоеточието присъства и там. Критикът отбелязва, че поезията на Робърт Херик е много остроумна и за това е напълно възможно, той да е изобразил усмивка чрез препинателен знак.
Преди това емотиконът за усмивка е бил намерен в стенограма от речта на Ейбрахам Линкълн, публикувано в New York Times, през 1862 година. В публикувания текст, както е обичайно, е отбелязано мястото, където речта на говорителя се прекъсва от аплодисменти. Една от тези икони е, както следва: „аплодисменти и смях – :)“.
Въпреки това, скептиците смятат, че публикуваните „усмивки“ в стиховете през 1648 г. и речта на Линкълн във вестника в 1862  са резултат на печатни грешки. Те се опират на факта, че в издадените стихове на Херик, писани през XIX век на съответстващите места двоеточие няма. Решаващ аргумент в този спор могат да се окажат само записките на поета, ако са запазени.
Популярния емотикон за усмивка се появява след нахлуването на електронните средства за комуникация. През 1982 г. знаците за весела и тъжна усмивка са предложени от Скот Фалман. Те бързо се разпространили в Университета Карнеги Мелон, където работел Фелман, а след това продължили и по-нататък.

Не става въпрос за чадър, дъждобран и какво да е подобно средство за предпазване от силните струи вода.
Помислете си само, знаете, че вали, вие вървите под дъжда и въпреки това оставате съвсем сухи.
Това не е фантастика или някаква изключителна технология.
Нещо много по-просто, което може да се случи само на едно място на земята.
Например, в пустинята също има дъждове, но те не могат да се разпознаят като такива.
Защо ли?
Просто капките не достигат до земята, защото се изпаряват под въздействието на горещия въздух.