Дипломата лежеше на дъното на голяма дървена кутия. Вероника се натъкна на нея случайно, търсейки някакви документи. Сърцето ѝ трепна. Студенските години сякаш свършиха вчера. Но не беше така.
Всъщност вчера се скараха със Сашо. На Вероника бяха предложили хубава работа и в един момент, тя разбира, че мъжът ѝ не разрешава тя да работи.
До сега тя изобщо не беше търсила работа, но вече ѝ омръзна да седи у дома. Сънът им стана вече на 3 години. Неочакваното предложение за работа беше много развълнувало младата жена. В главата ѝ се завъртяха планове …..
Малкият ще отиде в детската градина, сега е най-подходящата възраст.
Вече имаше повод да извади от гардероба костюмите, любимите поли, обувките на високи токове.
„Колко отдавна не съм слагала всичко това. – помисли си Вероника“.
Веднага след дипломирането тя остана в отпуск по майчинство. И всичко това беше захвърлено в най-далечния ъгъл на дома им.
Но преди още да се зарадва, всичко се обърна наопаки. Реакцията на съпруга ѝ бе неочаквана и неразбираема за нея. Независимо от това, че допълнителните пари, заплатата беше добра, биха им дошли добре. Освен това имаха баба, която с удоволствие би поседяла със внука си.
– Защо не искаш да ходя на работа? Какво искаш? – питаше обляна в сълзи Вероника.
– Там ще има много мъже, които ще те заглеждат! – нервно обясни причината Сашо.
– Какви мъже? Там има само 5 жени. Единственият мъж е възрастен и той охранява входа. Да не си се побъркал?
Но умните доводи се разбиваха в глухата стена на ината, която издигаше ревнивия мъж около себе си. Двете седмици спорове, кавги и уговорки до нищо не доведоха, освен до тъга и отвратително настроение у Вероника.
Този човек искаше да види съпругата си само като негова жена и майка на децата му. Сашо се страхуваше жена му да не излезе извън неговия контрол. В неговите представи за живото, дълбоко заложени в психиката му, жената трябва да си знае „мястото“, а то по-далече от кухнята не се простира.
Такова отношение на мъжа към жената говори за едно неразбиране, че сега в света са създадени условия мъжете и жените да се реализират пълноценно в работата си. Това не засяга жизнената позиция нито на единия, нито на другия.
Но Сашо усещаше заплаха във взаимоотношенията им, страхуваше се, че неговата власт над жена му ще намалее. И като стане финансово независима, недай Боже и да получава повече от него, тя ще престане да му се подчинява.
Такъв човек трудно ще го убедиш с думи. Никакви доказателства не могат да му помогнат. Просто той трябва да осъзнае как да разчупи страховете си…

Тишината ставаше още по-прозрачна от стъкло и всеки момент щеше да се счупи. Разтърсен от тревожно тръпки, Добри се ослушваше да чуе познати стъпки. Едри капки пот се трупаха над веждите му.. Дишането му чезнеше. Най-накрая долови едва чуто шумолене.Тъмна сянка се плъзна край къщата.

Добри протегна ръце и Яна се притисна до гърдите му. Той погали косите ѝ. Ето я отново при него….и светът заблести с чудни светлини, звездите затрептяха  ярко. Никой повече няма да му я взема. Кошмара свърши. Той я намери и те ще се съберат така, както си бяха обещали преди шест години. Добри я дръпна към колата и прошепна:

– Няма време, да побързаме….

Яна не мръдна от мястото си. Скри лицето си в дрехите му и се разрида.

– Не мога….

Добри я пусна, не можеше да повярва  на очите си. Смръщи вежди:

– Губим време, …Ела!

Яна поклати глава:

– Най-малкият ми син ще ме търси и ще плаче….Децата ми са тук….

Прегърна го отчаяно, обля със сълзи рамото му:

– Сбогом! Аз още те обичам…..Но не мога……Сбогом….

Отнякъде долетя тънък жален писък. Гласът на малко момченце, зовеше майка си.

Магията свърши. Имаше ли смисъл изобщо да я търси? Намери я, за да я изгуби отново. Нямаше преграда пред волята на този, който обича. Нито времето, нито разстоянията можеха да съборят надеждата му.

Ала между тях бе застанала сила по-страшна от опостушителна буря, по-силна от  ураган, по-непобедима от тъмнината на вечната нощ. Само любовта на майката към децата ѝ, може да сломи копнежа по любимия човек.

Добри тръгна сам, без да знае накъде. Сърцето му бе изгоряло. Светът бе станал празен за него…

Дълги години историците са спорили, дали в действителност е съществувал, споменатия в Библията цар Давид, ръководещ еврейската държава. Освен в Библията той никъде другаде не е споменат.
Важен аргумент за съществуването на такава личност е намереният, при разкопките през 1993 г., древен град Дан в северната част на Израел. Каменни стени от базалтов камък, датиращи от 8-9 век преди новата ера.
На това място е намерен текст, в който се споменава за „дома на Давида“ – династия на еврейските царе, стигащи до този библейски герой.
Аргументи в полза за съществуването на Давид се добавят и от разкопките на града Хирбет Киафа, които археолозите са започнали през 2007 г. Учените са разкопали достатъчно голям град, максималното развитие, на който е настъпило през 1050-970  г. пр.н.е.
Историците го асоцират с библейското селище Шаараим и го считат за доказателство за съществуването на една еврейска държава на територията на Палестина по времето, когато се предполага, че е живял цар Давид.
Освен това, археолозите са открили в Хирбет Киафа две сгради, едната от които те считат за царския дворец, а другите – складове към него.

В китайския резерват в Шанси две мечки са починали от кучешка чума. Други две животни са диагностицирани с подобно заболяване
В резервата е имало 25 панди, от които 18 са били евакуирани на други места.
На 5 януари поради скорошна инфекция починала панда на име Дабао. За първи път болестта е открита на 9 декември в осемгодишната женска панда Ченчен. Три дена по-късно е починало и самото животното.
Сегашното избухване на гана сред пандите в Китай се смята за едно от най-силните от 90-те години. Заболяването се предава чрез заразена храна или вода, но не е заплаха за хората.

На пясъка играели деца, а майките им седели наблизо на пейките.
Изведнъж две от момчета се сбили. Майката на едно от момчетата изтичала до пясъка и разделила децата. След като прекратила драката, тя се обърнала към другото момче, който по нейно мнение било обидило сина ѝ. Тя му крещяла, опитвайки се да му обясни, че той се е държал много лошо.
Майката на порицанато момче, седяла на пейката и внимателно наблюдавала какво става. Седящата до нея жена, я побутнала с лакът, приканвайки я да се намеси, но тя не се поместила от мястото си, но не откъсвала поглед от ставащото на пясъка.
Когато всичко свършило, осъденото момче изтичало при майка си.
– Мамо, видя ли как тази жена ми се кара?
– Да, сине, видях, – казала майката.
– А защо не дойде да ме защитиш?
– Внимателно наблюдавах всичко и видях, че ти прекрасно се справяш в тази неприятна ситуация.
– Да но неговата майка дойде да го защитава, а ти не дойде, – разочаровано казало момчето.
– Навярно тази майка е вярвала, че синът и сам няма да може да се справи, а аз вярвах в теб. Вярвам, че можеш да се справиш дори, когато възрастните те обиждат. И не съм се излъгала в теб!