Оцетът е един един от най-древните продукти наравно с виното, за производството на който се използват полезните свойства на бактериите, за които тогава нищо не се е знаело.
Най-ранното споменаване на оцета е в историята на древния Вавилон. Вавилонците правели оцет палмово вино.
Оцетът се използва не само като подправка в храната, но и за хигиенно медицински цели. В бита неговите приложения ставят все повече и повече.
Например, знаете ли как да избавите от мравки дома си?
Ако мравките не искат да оставят намира дома ви, можете да объркате следите на тези досадни насекоми много просто.
В пулвелизатор разтворете вода и оцет в равни количества. Напръскайте мястото, от където се появяват мравките.
Оцетът ще изтрие следите на шест краките нашественици и ще ги обърка, което гарантира, че те повече няма да се върнат.

В семейството растели две деца, момче на шест години и момиче на осем години.
Веднъж преди да започнат обяда, ги пратили да си измият ръцете. Децата изтичали бързо до мивката. Момичето, което било по-голямо и по-силно избутало брат си от вратата и първа застанала пред мивката. На брата това не се харесало и близо до чешмата двете деца се сборичкали.
Когато децата се върнали на масата момичето се оплакало:
– Той ме бутна.
– На момичетата трябва да се отстъпва, – казал бащата и сърдито погледнал сина си.
Момчето запомнило този урок за цял живот. За него баща му бил авторитет, а той искал да бъде добър син. През целия си живот той се стараел да отстъпва на момичетата и жените.
Отстъпвал им във всичко, в автобуса мястото си, на работата най- печелившите задачи, а на опашка за концерт последните билети.
В къщи на жената си давал право на последната дума. Веднъж чул от съпругата и децата си следният извод за себе си:
– Ти си неудачник!

Да се движим напред означава да придвижваме краката си един след друг и да правим крачка след крачка. Ако спрем да правиме това, разбираме, че стоим на едно място. Постъпателното движение винаги е свързано със скорост, път за изминаване и посока.
Какво означава да „ходим с Бога“?
Това означава да Му се доверим в избрания от Него път.
Ние сме твърде слаби. Препъваме се и се отклоняваме от пътя, а понякога се уморяваме и се спираме по средата на пътя.
Но на нас ни е даден Святия Дух. „Ходете по Духа“ може да се перефразира така „движете се с помощта на Духа“.
Една от най-добрите оценки в Библията бе дадена за Ной: “ Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога“.
Може ли подобно нещо да се каже за теб?

Татулът има спазмолитично и болкоуспокояващо действие, което се дължи на тропановите алкалоиди, кумарините, фенолните киселини.
Прилага се при спастична кашлица, полова свръхвъзбуда, мигрена и по-рядко при бронхиална астма.
Листата на татула се използват при главоболие, прилив на кръв в главата, неврастения, парализи, епилепсия, при психични заболявания, сънливост, хълцане.
Датуринът, извлечен от татула е алкалоид, който се съдържа в страмониум, лекарство, което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.
В народната медицина татулът в малки дози намира приложение при хистерия, менингоенцефалит, катар на горните дихателни пътища и др.
От татула се използват семената и корените на растението. Те се берат през есента, изсушават се и се съхраняват на сухи места.
Под формата на тинктура татула се дозир по 15 капки дневно и се повишават до 40. Назначава се само по лекарско предписание!!!
Татулът съдържа алкалоиди като датуринът, танин, керотин, скополамин, атропин, кумарини, хиосциамин и др. Те се съдържат предимно в семената и цвета.

Емил беше пребледнял и отслабнал. Дядо Мирон, който беше прехвърли 80-те, веднага забеляза това и разбра, че младежът се измъчваше от нещо.

– Емиле, – започна старецът, – човешката мъка прилича на рог. Ако не я споделиш със някого, тя расте навътре и наранява душата. Повяхнал си. Ако искаш разкрий мислите си пред мен. Ръцете ми са немощно, но главата ми може още трезво да разсъждава.

Емил за това и бе дошъл при дядо Мирон, затова разкри сърцето си пред него.

– Боли ме за народа ни, – каза младежът.

Старецът трепна, сърцето му се зарадва.

– Емиле, трогна душата ми, – каза дядо Мирон. – Страхувах се, че няма да има човек от рода ни толкова присърце да взима нещата. Дребни душици, жадни за власт и слава по-често се появяват на белия свят. Бог се е смилил над мен. Говори!

– Ако мислите ми бяха като вода в океан, отдавна да съм се удавил в тях, – каза младежът.  – Трябва да престана да мисля и да започна да действам.

– Но с какво е пълен този океан? Разкажи ми, – подкани го добродушно старецът.

– Това е океан от човешки сълзи.

– Че аз вече 80 години гледам този океан, – помръкна погледа на старецът. – Намери ли нещо, с което можеш да го изгребеш?

– Мисля, че сами не можем да направим нищо. Океанът от народната мъка се простира  извън пределите … – и младежът протегна напред ръка, очертавайки безкрая. Различни езици, вери и навици, но на обикновените хора винаги им е зле. Може би ни е необходимо да се съюзим.

– А какво ще правим с палачите? – попита старецът. – Всеки сокол се смята за господар на своето гнездо. Прокълнатото, кърваво време ражда и кървави мисли. Винаги ли ще можеш да се съобразяваш с това кое е добро и кое лощо? Внимавай в това, което правиш да не те прокълне народа ти.

– А винаги ли народът е прав, когато проклина? – с тъга каза Емил.

– Животът не е толкова прост, – каза мъдро старецът, – че в него всичко да бъде само черно или бяло. Изживял съм вече доста години и пак много неща не разбирам ….

Двамата седяха и мълчаха. Мъка, болка, войни, глад и размирици царяха не на едно място. Хората разбирайки, че няма правда и правосъдие в този свят, уповаваха на Вечния Съдия…..