Завиха в една пряка, която водеше към гарата. Качиха се в един вагон и влакът запълза бавно нагоре по хълма. Пред очите им градът бавно потъваше.

Двамата мъже бяха силно загорели, яки и силни, различаващи се само по възрастта си. Младежът беше русоляв със сини, като дълбоки води, очи. Викаха му Стан, изглежда това бе прякорът му, а не истинското му име.

Спътникът му бе чернокос с почнала да посребрява коса и наситено зелени очи, които имаш чувството, когато ги гледаш, че святкат в мрака. Младежът почтенно се обръщаше към него и го наричаше бай Стамат.

Днес двамата бяха решили да посетят манастира, който се бе сгушил зад върха, но от другата му страна. Стамат беше ходил много пъти там, но младежът щеше да го види за първи път.

– Знаеш ли легендата за манастирът? – попита Стамат.

– А, онази история ли? – попита Стан. – В кръчмата един старец щеше да ми я разказва, но така и не остана време. Ако я знаеш, разкажи ми я, бай Стамате, ще ми бъде интересно, преди да видя онова място.

– Преди много години, – започна Стамат, – на този хълм живеел свети Давид. По това време в града живеела царската дъщеря, която имала любов с един княз, но той я напуснал, а тя била бременна. Когато разгневеният ѝ баща я попитал за името на злосторника, принцесата не посмяла да издаде любимия си и набедила свети Давид.

– Колко подло, – възкликна Стан, – а не се ли е страхувала, че набеждава свят човек?

– Разяреният цар заповядал да доведат светецът в палатите му, – продължил разказа си Стамат. – После извикал дъщеря си и повторил обвинението.

– И той се е вързал на нейната лъжа? – подскочи Стан. – Нима е смятал, че свят човек е способен на такова нещо?

– Тогава светецът докоснал с тоягата си корема на принцесата, – продължи да разказва Стамат, а очите на Стан се ококориха. – Станало чудо. От утробата прозвучал гласът на детето и назовал истинския виновник. Светецът направил така, че принцесата родила камък.

– Това се казва чудо, – ахнал Стан и разрошил буйните си коси с ръка.

– От този камък извира поточето на свети Давид, – каза Стамат. – Жените, които искат да имат деца, се потапят в свещения извор.

Стан замислено добави:

– Интересно, свети Давид е мъртъв, но чудодената му сила е останала.

Когато пристигнаха и двамата се отправиха към чудодейният извор.

По-късно Стан застана до манастирската стена и се загледа надолу към града. Долината бе обвита в синкава омара. На изток и запад се простираха градини, любимото място на веселите компании.

Черният пипер е най-широко разпространената подправка в европейската кухня, позната още от древността и ценена заради вкуса си и заради употребата си като консервант.

Черният пипер подобрява храносмилателния процес и процесите на чревния тракт. Той стимулира вкусовите центрове като до стомаха се изпраща сигнал да се увеличи отделянето на хидрохлорна киселина, с което се подобрява храносмилането.

Освен това тази подправка има диафоретични, увеличаващи секретирането на пот,  и диуретични, увеличаващи уринирането, свойства.

Черният пипер е демонстрирал впечатляващи антиоксидантни и антибактериални ефекти. Тази подправка помага не само за извличане на максимална изгода от храната, но и външния слой на зърната му стимулира раздробяването на мастните клетки, запазвайки стройната фигура, като в същото време предоставя енергия за изгаряне.

Смленият черен пипер, често наричан само „пипер“, се намира, заедно със солта, на почти всяка трапеза в някои части на света.

Черният пипер може да прикрие не до толкова пресния вид на храната, която се сервира.

Съхранявайте черния пипер в здраво затворен стъклен съд на хладно, сухо и тъмно място.Пиперът на зърна може да бъде съхраняван за по-дълго време, докато смленият ще се запази пресен за около три месеца.

Черният пипер може да бъде и замразяван, но вкусът и аромата му ще са доста по-отчетливи. и резки. Добавяйтепрясно смления от вас пипер в края на готвенето на ястието, тъй като при по-дълга топлинна обработка, той губи аромата си и вкусовите си качества.

В един град имало много мъдър съдия. Веднъж на вратата на съдията почукал някой. Когатото съдията отворил вратата, влязал младеж, който изглеждал малко болнав.
– Влез момче, – поканил го съдията, – кажи ми какво те води при мен. Не забравяй, че аз съм съдия и мога само да съдя.
– Това ми и трябва, – казало момчето. – Аз имам брат, една година по-голям от мен. Понякога изпадам в особено състояние и започвам да декламирам поезия, пея красиви песни, разказвам интересни и прекрасни истории ….
– Но това е много хубаво, – казал съдията. – Не разбирам, защо си дошъл при мен?
– Проблема се състои в това, че брат ми записва и запомня всичко, което съм говорил, а после го представя за свое. Това, че той не е създал тези стихове и песни, аз не мога да докажа, защото когато съм в такова състояние не помня нищо. Това не ме безпокоеше много, докато двамата не се влюбихме в едно и също момиче. Тази девойка предпочете брат ми, защото той ѝ четеше мойте стихове, пееше ѝ песните, които съм създал и постоянно ми се присмиваше. Бих искал да възстановите справедливостта.
Мъдрият съдия скри усмивката си в брада си:
– Даже не знам как да ти помогна. Брат ти се е възползвал от твоето състояние за свои лични цели. Нека направим така. Аз ще ти дам моята книга „Законите на нашия град“. Това е много древна и ценна книга. Благодарение на нея градът ни процъвтява, а жителите му са щастливи. И ти ще станеш мъдър и щастлив.
Младежът погледнал големият том:
– Дори не зная как да използвам това. С помощта на тази книга, няма да мога нищо да направя, аз нямам никакви умения за това. За какво ми е чужда мъдрост?
– Ето виждаш ли, ти не можеш да използваш чуждо за свое благо. Ти каза, че твоят брат няма никакъе талан, няма елементарни творчески навици. Отдели се от него, за да няма той достъп до теб, когато в такова състояние твориш, а момичето помоли да ти помагне, когато си в такова положение, женският инстинкт ще бъде на твоя страна.
Момчето така и направило. След време време мъдрият съдия срещнал отново юношата.
– Как си сега? Как вървят нещата при теб? – попитал съдията.
– Всичко е много добре. Момичето се влюби в мен и ние скоро ще се женим. Аз започнах да припечелвам, като чета мои стихове в механата. Тя не можа да прости на брат ми за лъжата. Искам да ви попитам: Защо предложихте такъв вариант за въстановяване на справедливостта?
– Е, аз съм съдия. Възприех проблема през очите и опита на съдия. Твоят брат е крадец. Ако това е така, той заслужава наказание. Тъй като той е взел нещо нематериално, наказанието би трябвало да бъде съответстващо. Според мен, на всеки човек това, което му е нужно се дава от Бога, в пълна мяра. Но някои не разбират това и смятат, че не им е дадено достатъчно, за това вземат чуждото, едва дишайки под тежестта на това „чуждо“. Когато човек седи на своето място, той създава около себе си свят пълен с хармония и щастие, а когато се намира на чуждо място, той сее около себе си беди и нещастие.

Желанието да се състезава е в кръвта на почти всеки човек. Ако сте силни духом, то рано или късно ще искате да е състезавате с достоен противник. Именно с тази цел някои от нас се занимават със спорт и участват в спортни състезания.
Съревнованието не е задължително да бъде свързано със строго упражняваните спортове. Всеки може да избере правилата и мястото на състезанието. В следствие на това са се получили доста нелепи и необичайни спортове.
Ето и някои от „интересните“ дисциплини.
Бягане на четири крака. Това състезание се провежда в много страни на традиционни дистанции. Японецът Кеничи Ито успял да постави световен рекорд на бягана на четири крака на 100 метра – 17,47 секунди и до сега никой не е могъл да го надмине.
Друг интересен спорт е хвърляне на мобилни телефони. Това необичайно състезание се провежда във Финландия от 2000 година, а по-късно и във Великобритания, Германия и Норвегия, като непрекъснато завоюва нови фенове.
Свтовният рекорд сред мъжете при далечно хвърляне на телефон е 95 метра. За хвърляне се вписва всяка марка и модел на телефон, като се ограничава само теглото им от 200 до 440 грама. Когато участваш в такова състезание, не е необходимо да мяташ собствения си телефон, такива апарати се предоставят от организаторите на състезанието.
Навярно обичате футбола, но какво ще кажете за футбол в калта. Това е любимото развлечение на шотландците в техните естествени климатични условия. Правилата са аналогични като при футбола, но терена е по-подходящ за плавяне и място, където да се отъркалят прасета. Всичко това е доста зрелищно, забавно и атрактивно.
Сега ще споменем за още една интересна дисциплина, бързо плуване в блато. Обикновенно се провежда във Великобритания. В блатото се прави траншея с дължина 55 метра. Спортистът разполага с маска, плавници, шнорхел и неопренов костюм – по желание.
Дължината трябва да се преплува, без да се показва главата над водата, ръцете също не трябва да се движат.
Първото плуване се е провело в Уелс през 1971 г. и от тогава е станало традиционно национално развлечение.

Да приемем, че някой е подарил на свой приятел диамантен пръстен, който струва много пари. Какво би си помислил този, който е подарил пръстена, ако след това при първата си среща с приятела му, той му каже:
– Какъв прекрасен пръстен ми подари. Аз ще го пазя и ще го скрия на безопасно място.
Такава глупост умът ни трудно би могъл да възприеме.
Но колко голямо е безумието на хора, които полагат всички усилия и постоянно се грижат за външния си вид и тялото си, дори и да е много красиво, неразбирайки, че в тях единственото съкровище е душата им.
Исус Христос оценява човешката душа повече от външността, видимия свят и за да я изкупи даде живота Си.
Човек може да се увлече по нещо красиво, но Бог цени вътрешното съдържание на това нещо – неговата душа.
Душата е безсмъртна, надарена е с разум и воля. Тя винаги разбира от какъв вид са всички наши чувства, съкровища на нашето мислене, източници на вътрешна привлекателност и красота, и до колко те са отражение на Бога.
Всяка човешка душа е уникално творение на неповторимия Майстор.
Тежко е на душата ни без Христос. Без Него тя прилича на дом без господар, град опустошен от враговете, кораб без кормчия, овце без пастир и болен изоставен от лекаря си.
Животът и мирът в душата ни са неразривно свързани с общението ни с Небесния Цар. Нека отдадем нужното място на Исус Христос в нашите сърца и души.